Една от мислите, с които е белязан животът ви от най-ранно детство, е съзнанието за собствената ви смърт. Въпросът, който като че ли тормози всички ни, е къде отиваме, след като умрем. Повечето от нас не са изяснили отношенията си със смъртта. Свидетели сте на смъртта на познати. Виждали сте други да флиртуват със смъртта. Знаете, че някой ден ще умрете. Но смъртта си остава вечна загадка. За да си създадете живот на истинската магия, трябва да се освободите от страха и тревожността, заобикалящи загадката на физическата смърт.
      Страхът от смъртта може да бъде сериозна пречка в живота ви. Той ви пречи да живеете пълно и може да направи пребиваването ви тук, в това тяло, тревожно и болезнено. Изходът е да се изправите очи в очи със страха си. Както е с всичко друго, за което пиша в тази книга, да се изправите срещу страха означава да го погледнете отвътре.
      Страхът е мисъл. Тя е невидима. Ако живеете в тревоги около собствената си смърт, начинът, по който осмисляте всичко видяно и чуто за смъртта, я превръща в нещо постоянно. В тази логика на мислене смъртта е просто край. Едно голямо празно нищо. Вие сте космическа случайност, а животът е болест с летален край. Няма нищо преди, нито после. Това наистина си е плашещо! Но нещо вътре у вас, в невидимата ви същност, нашепва, че не може да е така. Вие знаете, че една част от вас е неподвластна на смъртта, защото смъртта означава край, а вашата невидима и лишена от измерения душа не се подчинява на ограничения като начало и край. Знаете, че самият живот е невидим, той просто се помещава във физическото тяло. Това е съзнанието, което трябва да възприемате, за да преодолеете страха си от смъртта.
      Всяко човешко същество по право притежава същностна безсмъртност. За да разберете това, трябва да престанете да се идентифицирате изцяло с тялото си. Всички свети духовни учители (и някои недотам свети през по-голямата част от живота си) ни учат така, „Бхагавад Гита" описва живота по следния начин:
      „Както човек захвърля износените дрехи и си купува нови, когато тялото се изхаби, Аз-ът, който живее в него, получава ново,"
      Екнат Еасваран, преводач и изследовател на „Гита" цитира следния пасаж:
      „За такъв просветен човек... смъртта вече не е по-страшна от събличането на старо палто. Животът не може да предложи по-висше осъществяване, висшата цел на човешкото съществуване е постигната. Който е осъзнал Бога, има всичко и нищо не му липсва. Затова той не иска нищо повече, не може да бъде разтърсен и от най-тежката скръб. Животът не може да го заплаши с нищо, може само да му даде възможност да обича, да служи и да дава."
      Помислете за това, което цитира Еасбаран, и което ни казва „Гита", висшата цел на човешкото съществуване се постига, когато живеем в мир с безсмъртието си и гледаме на смъртта не като на край или като на наказание, а като на пробуждане, награда, завръщане към безкрайността, която обгражда нашите скоби във вечността.
      В християнската традиция Исус казва за безсмъртието: „А това е вечен живот, да познаят тебе, единия истинен Бог” Всяка култура насочва човека как да познае собственото си безсмъртие посредством духовността и целенасочеността. От най-дребни времена, във всяка култура присъства такова учение за безсмъртието. Всеобщо е вярването, че съществува невидим свят, който е част от всеки човек, и че целта на живота във физическото тяло е да открием Бога - или както решите да наричате невидимия интелект, пронизващ всичко живо. Но и да ме слушате как говоря за това или да очаквате духовни учители да ви го внушат посредством някакви религиозни традиции, няма да успеете да премахнете тревогата си. Трябва да знаете вътре в себе си, а това е нещо, което можете да постигнете само вие.
      Макар че цитирах някои от духовните традиции, а стотици други пропуснах за краткост, може би ще ви заинтригуват думите на един човек, който не е бил обучаван в никаква религия. Всъщност целият му живот е преминал в недуховни занимания. Бил е футболист, уличен побойник, пристрастен към кокаина в продължение на години (по собствено признание), изобщо - човек, който не обръща особено внимание на духовните проблеми. Името му е Гари Бъзи, актьор, известен най-вече с ролята на Бъди Холи във филма за загиналата на двадесет и две годишна възраст рок звезда.
      През 1988 г. Гари Бъзи едва не загива при тежка катастрофа с мотора си, при която получава травма на главата, довела го до прага на смъртта. Думите на Гари са цитирани в статия на Луейн Лий в „Лош Бийч Прес" от 28 февруари 1991 година:
      „Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив. Втората част на живота ми започна на 4 декември 1988 година. Аз минах оттатък. Влязох в стая, изпълнена със светлини. Бях просто нишката, която живее в гръбнака ми, където се помещава душата. Три светлини дойдоха при мен и ми казаха, че се намирам в прекрасно царство на любовта. И аз бях любов. Можех да остана там с енергията и да напусна това тяло. Можех и да се върна в него и да продължа живота си. От мен зависеше какво ще избера."
      Това не е проповед на гуру от движението „Нова епоха", а як тексасец, живял бурно до срещата си с отвъдното. Сега, според описанието на журналиста, е улегнал, вглъбен и не се опитва да впечатлява или да убеждава. На хулителите, които не вярват на промяната в него, отвръща:
      „Това няма нищо общо с вярата. Истината е отвъд вярата. Това се случи. Нямам какво друго да кажа. Аз бях там. Няма значение дали вярвате, или не, защото това е истината."
      Бившият наркоман, чиято реч някога била изпъстрена с псувни, завършва разговора така: „Най-важната дума, измислена някога, е думата любов."
      Чувал съм буквално хиляди истории като тази на Гари Бъзи. Собствената ми сестра Мерилин Дайър ми разказа за своето посещение в отвъдния свят след тежка катастрофа преди двадесет години. Оттогава тя вече не се страхува от смъртта. Тя знае какво е видяла, знае, че то е било радостно и прекрасно. Някои й вярват, други са скептични. Така да е. Д-р Елизабет Кюблер-Рос и д-р Реймънд Муди са написали томове за така наречените близки до смъртта преживявания. Онези, които са стигали до ръба, са почти единодушни. Всички разказват за светлини и никакво страдание. За посрещане във вечността. Можете да прочетете и да повярвате, или пък да останете скептично настроени. Изборът е ваш.
      Главната причина за страховете около смъртта е навикът ви да мислите, че вие сте тялото си. Когато научите, че сте всъщност съзнателен ум, пребиваващ в тяло, ще започнете да разбирате колко е глупаво да се идентифицирате изцяло с него. Скоро ще си оформите отношение към тялото си - любяща загриженост, но не и отъждествяване.
      Ако си задавате въпроса „Къде ще отида, когато умра?" и имате предвид душата си, отговорът е, че няма да умрете. Смъртта е понятие, което предполага край, краят означава граници, а безпределната ви същност очевидно няма такива. Безсмъртието е нещо, което ще ви стане добре познато, когато се превърнете в духовно същество в човешки облик. Ако се идентифицирате изцяло с тялото си, трябва да промените въпроса така: Къде отива тялото ми, когато умре?" Тук отново става дума за двама души: вие - собственикът, или притежателят, и тялото, което притежавате.
      Тялото, в което се помещавате, „умира" от деня на появата ви на този свят. Всеки ден губите част от него, а същевременно го подновявате. От клетките, които сте имали преди няколко години, не е останала нито една. Това е процес на обновление. Частта, която умира, се замества от жива тъкан. Всеки ден по някой килограм от тялото ви умира и се изхвърля в земята, посредством различни физиологични процеси. После искате от земята да ви даде материал за подновяване на загубеното, за да поддържате живота в себе си. Ако част от вас не умираше всеки ден, на петдесет годиш бихте тежали няколко тона. Умирането във физическия свят ви позволява да живеете.
      Минералите, от които се състои тялото ви, са част от една съвършена система за рециклиране - вселената. Това не сте вие. Малкото останали минерали, в крайна сметка, ще се използват за същия процес. Но душата ви не се състои от минерали, тя няма форма, а това означава, че е неподвластна на смъртта.
      Всяка вечер вие заспивате и тялото ви почива. Това е време за обновление. През това време за почивка вие си изграждате ново тяло, защото сте уморени от всичко, което сте правиш през деня. В крайна сметка тялото ви ще се износи (освен ако не поправите грешката със стареенето) и ще премине в състояние на покой. Но какво става с душата? Това е голямата загадка! Обичам този откъс от „Бог работи с вас, не за вас" на Лао Ръсел:
      „Навсякъде в природата виждате прераждането на розите, дърветата и тревите. Миналата година сте откъснали от този клон ябълка. Тази година виждате друга ябълка на същото място, следващата и по-следващата година ще можете да откъснете други. Ако разрежете ябълката, ще видите в тази, която се готвите да изядете, свити семките на неродени още ябълки, повтарящи отдавна родени плодове. Такъв е процесът на вечно повторение в природата, вечният живот. Тя разделя вечния живот на вечно повтарящ се живот. Ние наричаме това живот и смърт, но и двете са противоположни проявления на живота. Не е ли чудесно да знаем това? Не е ли прекрасно да знаем, че всеки ден, който изживяваме във видимия свят на телата, всяка наша мисъл и действие същевременно се повтарят и записват в невидимия свят на ума?"
      Когато се развивате в незримата духовна посока, за която става дума в тази книга, постепенно ще загубите усещането си за телесна реалност. Ще опознаете нова, пробудена реалност, в която цари голямо уважение към обитаваното от вас физическо тяло. Тази реалност ви казва, че можете с ума си да създавате молекули във физическата действителност, че умът ви постоянно обновява физическото ви тяло и създава физическия ви свят.
      Накрая ще стигнете в света на истинската магия, където с помощта на ума си ще можете да творите чудеса в материалния свят. Макар че другите ще ги наричат чудеса, вие ще знаете, че съзнателният ви, макар и невидим ум, просто прави това, което винаги е правил - създава вашия физически свят, само че сега това, което изживявате в него, е щастие и съсредоточеност върху целта.
      Колкото повече напредвате в пробуждането си, толкова повече ще си отиват грижите какво ще се случи с тялото ви и ще отстъпват място на знанието. Целта ви ще бъде да доведете тялото и ума си в равновесие с всеобщите Божии закони, ще съзнавате, че представлявате чудо, и ще се простите с абсурдната идея за смъртта. Ще откриете, че мъртвите не са си отишли. Просто се обновяват - също като вас.