Да давате любов без да очаквате нищо е крайъгълният камък на взаимоотношенията ви, когато животът ви е целеустремен. Не остава почти нищо друго, което трябва да знаете. Упражнявайте се да давате любов безрезервно и ще установите, че чувствате пълнота, вместо празнота, щастие, вместо потиснатост. Ето още четири допълнителни качества - съставки на истинската магия във взаимоотношенията ви.
      1. Откажете се от потребността си да бъдете прави. Това е единствената и най-важна причина за проблемите и разрушаването на връзките: нуждата да изкарате другия неправ и да докажете собствената си правота. Да спечелите спора. Да докажете, че другият не знае за какво говори. Да демонстрирате превъзходството си. Духовното партньорство е връзка между равностойни. Не е нужно да има прав и крив. Няма „правилен" начин за „спечелване" на спор. Всеки има право на своя гледна точка. Ако искате да видите чудеса в живота си, просто за няколко дни се откажете от потребността да изкарвате всички други неправи и вижте колко различно ще се развият събитията.
      Можете да поговорите със себе си, преди да отворите уста да оспорите чуждата правота. Едно просто напомняне може да изглежда така: „Знам мнението си по този въпрос, знам също, че то не съвпада с нейното, но какво от това. Стига ми да го знам в себе си, няма нужда да й доказвам, че не е права." Замълчете - и ето ви чудо. Вместо потенциален конфликт, получавате реакция на любов. Помнете, никой, включително и вие, не иска да му доказват, че греши. Знаете, че на вас това не ви е приятно, затова уважавайте същото чувство и у другите и се откажете от потребността да оберете лаврите или да докажете превъзходството си. В духовното партньорство няма висши и низши, и двамата са равни и равноправието се уважава. Упражнявайте този подход и ще видите как гневът между вас ще отстъпи място на любовта.
      Същото важи за взаимоотношенията ви с всички други. Децата ви имат нужда от напътствие, не от това да ги изкарвате неправи. Винаги има начин да учите младите, без да ги карате да се чувстват виновни. Смущението, че те изкарват „глупак", ти внушава представата за себе си като такъв. Можете да заместите фразите, предназначени да покажат превъзходството ви, с реакция на любов, която е насочена да помогне на децата ви или на другите да оценят внимателно гледната си точка. Можете тихичко да заявите: „Според мен нещата изглеждат по-различно. Питам се как си стигнал до този извод?" Ключът е не да заучавате фрази, които да казвате в подходящия момент, а да помните, че никой не обича да го изкарат крив, особено пред други хора.
      Да притежавате духовното знание вътре в себе си е напълно достатъчно. Целта ви е да помогнете и на другите да го придобият. Това може да стане в работата ви, с непознати хора, с които се срещате, в споровете със съседите - практически във всички човешки взаимоотношения. Уверените в себе си хора не изпитват потребност да злепоставят другите. Те знаят в себе си своето мнение, вярват на своя ум и позволяват на другите да общуват с тях с достойнство, вместо да ги карат да се чувстват неудобно.
      2. Запазете малко лично пространство. Нека в близостта ви има въздух за дишане. И тук става въпрос за безусловна любов и даване, вместо вземане. Когато обичате някого такъв, какъвто е, а не какъвто вие искате да бъде, и не заради удоволствието, което ви доставя, личното пространство идва като нещо естествено. Реакцията на любов е да позволите на всеки да бъде себе си. Ако това означава другият да прекарва някакво време без вас, трябва не само да го позволите, но и да го подкрепите с любов. Вкопчването в другия, натоварено с ревност и страх, е свойствено на хора, които смятат, че имат правото да налагат на другия какъв да бъде. Помнете стиха на Робърт Фрост: „Любимите неща обичаме, защото са това, което са". Толкова е просто, но за мнозина е много трудно да го осъществят в ежедневието си.
      Всеки от нас се нуждае от малко време на спокойствие, за да медитира, да размишлява, да установи връзка с по-висшата си същност, да се вгледа в себе си, да почете, да послуша музика, да мисли, да се разхожда и т.н. Самотата може да се превърне в най-добрия ви приятел и да ви помага да давате повече в духовните си партньорства. Вместо да гледате на потребността на партньора ви от време, което да прекарва сам, като на заплаха, радвайте й се като на време за обновление. Направете всички усилия да си помагате взаимно, за да си осигурите такова пространство. Смятайте го за свещено. Помнете, че връзките ви с другите са в собствения ви ум, а не в това, което те мислят или правят. Нуждата ви от лично пространство ще носи любов, а не заплаха, когато станете духовно същество. Ще цените времето, което прекарвате сами, и ще бъдете благодарни за общуването си с човек, който ви насърчава за това. От своя страна вие ще направите всичко, за да осигурите на партньора си достатъчно такова пространство, без присъди и заплахи от ваша страна.
      Самотата и личното пространство са прекрасен дар, който можете да поднесете на партньора си. Ако го лишите от тях, ще видите как връзката ви се руши и всичките ви усилия да я поддържате остават безплодни. Странното е, че колкото повече пространство и насърчение има във връзката, толкова повече тя процъфтява. Колкото повече се опитвате да ограничите пространството на другия, като го следите или като настоявате той да преварва всичкото си време с вас, толкова повече тласкате любовта към нейния край.
      3. Забравете мисълта, че можете да притежавате другия. Стремете се да се радвате един на друг, не да се притежавате. Невъзможно е да изпитате чудесата в една вълшебна връзка, ако смятате, че другият ви принадлежи или че по някакъв начин имате право да го командвате или контролирате. Никой не иска да се чувства притежаван. Никой не обича да бъде чужда собственост, да бъде командван и управляван. Всички идваме на този свят с предназначение и то се изкривява, ако друго човешко същество направи опит да се намеси в героичната ни мисия. Една връзка може или да бъде средство, благоприятстващо мисията ви, или да пречи на вашата целеустременост. Притежанието е най-голямата пречка пред усещането за целенасоченост и мисия в живота.
      Нямате право да казвате на хората, с които сте свързани, какво да правят, докато са на тази земя. Това е нещо между всеки човек и собствената му душа. Може да успеете да вкарате другия в затвор, може дори да останете женени шестдесет години, но отношенията ви няма да са белязани с любов, ако единият от двамата се чувства притежаван от другия.
      На мен ми се наложи да усвоя тази поука от собствен горчив опит. Имаше време, когато смятах, че мога да казвам на партньора си какво да мисли и как да се държи. Това ми струва скъпо: мъчителен развод, много болезнени часове във враждебен конфликт и огромни разочарования и стрес в резултат на нереалистичните ми очаквания. Сега вече съм усвоил поуката, И през ум не ми минава, че мога да притежавам съпругата си. Тя принадлежи на себе си и отношенията ми с нея се основават на признаването на този факт. Същото е и от нейна страна. Тя ме насърчава да имам собствено пространство и усамотение, за да мога да пиша, да говоря и да работя за моята цел. Аз пък смятам, че и тя има право на същото. Макар че на нея й е по-трудно, защото имаме няколко малки деца, аз всеки ден работя за това да й помогна да получа същото за себе си. Но и двамата знаем в сърцата си, че никой от нас не притежава другия. Това е невъзможно. Взаимната ни любов и уважение ни позволяват да изживяваме чудеса във връзката си, които някога просто не съществуваха. Когато се опитвахме да се притежаваме или да си казваме един на друг какво да правим дори и за дребните неща, това ни отдалечаваше един от друг. Сега всеки миг, прекаран заедно, е ценен и сякаш сме по-близки от всякога, изживяваме повече моменти на интимност и любов, след като всеки безрезервно е дарил на другия пространство, любов и уважение. За нас това е чудо. Някога ни се струваше невъзможно. Получи се, благодарение на даването, не на искането, посредством любовта, а не посредством упреци.
      4. Помнете, че не е  нужно да разбирате, колко важна поука е това, когато се учите да правите взаимоотношенията си е другите вълшебни! Просто не се налага да разбирате защо някой иска да мисли или да действа по определен начин. Готовността да кажете: „Не разбирам, но всичко е наред" е най-доброто разбиране, което можете да проявите.
      Всяко от моите седем деца има неповторима и различна личност и вътрешни увлечения. Нещо повече, това, което ги влече, често не представлява никакъв интерес за мен и обратно. Научил съм се да не очаквам те да мислят като мен, да изживеят живота си като мен. По-скоро си казвам: „Това е тяхното пътуване, те са дошли тук с моя помощ, но не заради мен. Осигури им безопасност, предпази ги от саморазрушителни действия и им позволи да вървят по своя път." Рядко разбирам защо харесват определени неща, но вече не изпитвам нужда да ги разбера и това прави чудеса в отношенията ни.
      В отношенията с партньора си трябва да се откажете от потребността да разбирате защо той харесва една или друга телевизионна програма, защо си ляга в определено време, защо предпочита една или друга храна или четиво, защо харесва компанията на хората, с които се движи, защо му допадат определени филми и т.н. Вие сте заедно, не за да може всеки от вас да разбира другия, а за да си помагате да живеете съобразно целта си. Гари Зукав изразява това много красиво в „Мястото на душата":
      „Духовното партньорство предполага свещена отдаденост на партньорите на целта да си помагат взаимно в духовното израстване. Духовните партньори признават своята равнопоставеност. Те могат да различават личността от душата,.., защото са способни да разберат, че съществува по-дълбока причина за това, че са заедно, и тя е свързана с развитието на душите им."
      Това определение означава, че не е нужно всеки да разбира другия. Да обичаш свято означава да обичаш другия такъв, какъвто е, дори и да не разбираш скрития дълбок смисъл.
      Когато се откажете от потребността да разбирате всичко у другия, пред вас се отваря градината на радостите в една връзка. Можете да приемете другия и да си кажете: „Аз мисля другояче, но тя мисли така и аз мога да уважа мнението й. Точно затова я обичам толкова много, не защото е като мен, а защото ми дава това, което не съм. Ако беше същата като мен, така че да мога да я разбирам, как бих имал нужда от нея? Излишно би било да имам до себе си някой, който да е същият като мен. Уважавам в нея това, което не разбирам. Обичам я не заради онова, което разбирам, а заради невидимата душа, скрита в тялото, която стои зад всички тези действия."
      Това са условията за една целенасочена връзка. Всички те се въртят около безрезервната любов. Ако имате нея, ще започнете да забелязвате резултати във всичките си взаимоотношения. Ще познаете чудото да живеете целеустремено.