В книгата си „Течението" Михай Чиксентмихай изучава постигналите свръхуспехи - ръководители, елитни спортисти, хора на изкуството, успели да постигнат в живота си благополучие. Той описва принципа на „течението" така: Да инвестираме в себе си докрай, изживявайки съвършена радост в настоящия момент. „Вкусим ли веднъж тази радост, полагаме двойно повече усилия, за да я постигнем" - пише той.
      В Първа част писах как когато сме вдъхновени, всичко в живота ни като че ли върви съвършено. „Течението" е такъв вид вдъхновение, и е толкова силно, че премахва всички пречки и ние се влюбваме в това, което правим, до такава степен, че то като че ли просто „тече" без всякакво усилие от наша страна. Практически то може да се осъществи във всяка област.
      Това съвършенство без усилие ми е познато от случаите, когато така съм потънал в лекцията си на сцената, че времето сякаш спира и отминалите часове ми се струват минути. По същия начин, когато съм се потопил вдъхновено в писането, машината ми едва ли не започва да пуши, докато изписвам без всякакво усилие страница след страница. Понякога ми се струва, че аз (моята невидима същност) наблюдавам как някой друг пише - толкова съвършено върви всичко. Може би сте изпитвали това чувство в момент на върховно сексуално изживяване, когато времето буквално е спирало и сте разбирали какво е това пълно щастие. „Течението" може да работи всекидневно, без да чака идването на магическите моменти, сякаш източникът им е другаде, а не у вас самите.
      Да накарате нещата да текат от само себе си означава да постигнете такава съвършена концентрация, че всичко друго да престане да съществува. Проспериращите знаят как да постигат това прекрасно състояние, когато вместо отегчителни задължения, нещата, които трябва да се свършат се превръщат по-скоро в нещо като медитация, само че в активно състояние. Течението е пряко свързано с целенасочеността на действията ви. Когато забравите за физическото си тяло и за егото си и позволите на невидимата си същност да се прояви пълно в това, което правите, тя ръководи и твори, а тялото ви само изпълнява рутинните действия. В това състояние изпитвате физически нещо като безгрижно блаженство: „Ето, затова си тук, това трябва да правиш. Ти изпълняваш важната си мисия и нищо не може да те спре". Буквално виждате как тялото ви прави невероятни неща, изпитвате вълшебно щастие и нищо не може да ви се изпречи на пътя. Вървите към целта си и изживявате нещо върховно, за което другите могат само да мечтаят.
      Има начин да се постигне това състояние, когато всичко „тече" от само себе си. Чиксентмихай описва процеса подробно, а професор Рао от университета в Лонг Айлънд го обобщава в споменатата от мен статия в списание „Съксес". Неговото обобщение отразява това, за което пиша в тази книга. Това са тайните не само за постигане на свръхуспехи в работата, но и за правене на истински чудеса в живота. Да разгледаме петте стъпки към „течението".
      1.  Необходима ви е висша духовна цел, която да дава смисъл на работата ви. Това означава да забравите за себе си и да насочите цялата си енергия към това как най-добре да служите на другите. Нека работата ви бъде като медитация - вместо да се виждате как изпълнявате определена задача, в ума си станете тази задача. Насочете вниманието си от човешкото действие, към човешкото битие. В буквален смисъл, станете топката в тениса, доклада, върху който работите, книгата, която пишете, храната, която приготвяте. Няма деление, вие и задачата, която изпълнявате, сте едно цяло - все в името на висшата духовна цел да давате целенасочено от себе си.
      2.  Фокусирайте се, затворете ума си за всичко, което го разсейва. Той е толкова могъщ, не е нужно постоянно да се разсейва със странични неща. Можете да приучите ума си да се съсредоточава, точно затова ви съветвам да се научите да медитирате. Тренирайте ума си така, както тренирате тялото си, когато искате то да бъде във върховна форма. Не трябва да бъдете роби на сетивата си. Можете да си създадете атмосфера, в която умът би е ясен и съсредоточен и не допускате нищо да ви прекъсва.
      Пиша тези редове в Мауи, където съм заедно с жена си и седемте ни деца, около които постоянно се въртят приятели. Но аз съм решил да си изградя кътче за себе си сред този чудесен хаос, който ми е по своему скъп. Наех за лятото едно малко апартаментче. Само аз имам ключ от него. Телефонът там е изключен. Сутрин се събуждам 6 пет часа, медитирам и се залавям с писане и проучвания. Няма какво да ме прекъсва, никой не знае къде да ме намери, освен жена ми (която използва същото място следобед, за да пише). Мога напълно да съсредоточа ума си и съответно работата си.
      Вие можете да си осигурите подобна атмосфера. Може да се научите да изключвате от постоянните мисловни брътвежи, които изпълват съзнанието ви. Можете да намерите това по-висше място в себе си и да оставите далеч всичко, което ви отклонява. Тогава ще започнете да опознавате „течението" и да виждате проявите на истинската магия в работата си. Това може да стане в службата ви, у дома или някъде другаде на тихо място. Съсредоточаването е вашето вътрешно знание. Можете да го посещавате често или пък да се абстрахирате от него.
      3. Оставете се на процеса. Трябва да преодолеете импулса да се стремите към това, което желаете. (Познато ли ви звучи? Повтарям го още от първата страница на тази книга!) Според системата, описана в „Течението", светът работи в съдружие с вас, затова движете се с процеса и се откажете от придобития инстинкт да се борите за постигането на цели. Оставете се на Бога, на по-висшата невидима сила, която винаги е с вас, недостъпна за петте ви сетива. Отдайте се на процеса. Забравете резултатите, наградата, парите, трофеите, одобрението на околните и отдайте ума и тялото си изцяло на това, което изживявате в момента. Не е чак толкова трудно. Вижте какво пише Робърт Коръм в „Политически изследвания" през 1791 година:
      „Всяко тримесечие на най-добрия в писането на съчинения се присъждаше златен медал. Връчването му предизвикваше по-скоро общо недоволство, отколкото желание за подражание, и дух на завист, ревност и раздор обхващаше училището. Добри приятели се превръщаха в яростни противници, а с присъждането на наградата - непримирими врагове. По-напредналите хулеха по-слабите постижения, всеки мечтаеше другият да е по-малко способен от него и всички използваха всевъзможни дребни хитрини, за да злепоставят работата на другия.''
      Така че ако предпочетете да се придържате към резултатите, отколкото към процеса, можете да получите само завист, ревност и раздор. Ако промените нагласата си, можете да се оставите на „течението", което ви води към благополучие и към осъзнаване на чудесата в постиженията ви. Как да се оставите? Просто престанете да се борите. Не се напрягайте да постигате успехи, а се радвайте на самия процес на работата си. Резултатите ще дойдат сами. Когато умът би е насочен към резултата, вместо към това, което правите, си създавате вътрешно разногласие, което блокира всяка възможност за проявата на чудо. Благополучието е свързано с процеса, а не с резултата. Процесът е свързан с целта, която е да обичате и да давате от себе си.
      4. Изживейте възторга. Той следва автоматично от спазването на горните препоръки. Ще познаете състояние на вътрешно блаженство, което с нищо не може да се сбърка. Образно казано, то ще се промъкне до вас и ще се стовари неочаквано върху главите ви, така или иначе, и ако се оставите на течението, ще изпитате това вълшебно емоционално преживяване.
      Точно това усещане описах в частта за медитацията в Трета глава. Усещането е същото, защото вие всъщност медитирате и се вглъбявате в работата си, а наградата, която идва сама, без да се стремите към нея, е вълшебно усещане, нещо подобно на топъл душ, който се излива вътре във Вас. То ви издига и свързва с вътрешното знание, че най-после сте на правилен път. Този възторг е чудо сам по себе си.
      5. Наблюдавайте се как постигате върховна продуктивност, без да се стремите към това. Възторженото състояние отваря пред вас достъп до огромна творческа сила и енергия. Това естествено състояние на блаженство е ключът към по-добрата работа. Именно него успяват да постигнат хората, които се радват на големи успехи. Парадоксалното тук е, че повишената работоспособност произтича от състоянието на екстаз, което е резултат от това да се оставите на течението, да се съсредоточите и да живеете целенасочено. Почувствате ли това блаженство, просто искате още и още от него. Колкото повече блаженство успеете да постигнете, толкова повече нараства продуктивността ви.
      Така ей при мен. Когато изпитвам вътрешния блясък на целенасочеността и не се интересувам от резултата, ми се иска да пиша цял ден. Или пък да застана на сцената и да давам, и да давам, а когато лекцията ми завърши, ми се иска да остана още часове със слушателите си. Когато други лектори отдавна спят в хотелските си стаи, аз още разговарям с хората, които искат да останат и да продължим. Колкото повече възторг възниква в този процес, толкова по-продуктивен ставам, а парадоксалното е, че целта ми изобщо не е да бъда продуктивен и да получавам резултати.
      Във всяка от последните си три книги използвам един цитат от Торо. Предлагам го като една от тайните на вселената в романа „Дарове от Ейкис". Струва ми се много подходящо да завърша с него и тази глава. Аз не мога да му се нарадвам, а вярвам, че и на вас ще ви хареса да си припомняте вълшебната мъдрост в думите му:
      „Ако човек върви уверено в посоката на мечтите си ще се опитва да живее живота, който е видял във въображението си, ще постигне неочакван в обичайния живот успех."
      Това се случва в онова невидимо място у вас, важните думи тук са „мечти" и „въображение" - все неща, свързани с мислите. Мислите ви създават състоянието на възторг и в крайна сметка всички чудеса, които ще се проявят в живота ви под формата на благосъстояние. Умът ви има могъщата сила да променя физическата реалност - вашата и отвъд нея.
      Да използвате ума си, за да живеете в благополучие
      Сега вече сте на път да превърнете съзнанието си за бедност в съзнание за богатство. Това е до голяма степен умствено упражнение. Трябва да убедите себе си, че само вие и никой друг сте отговорни за образите в ума си. Трябва да знаете каква огромна сила притежават тези картини да създават вашия материален свят.
      Спортистите, които постигат по-високи резултати от другите, знаят предварително как искат да ударят или ритнат топката. Невидимият умствен процес буквално определя физическия резултат. Рикърт Филмор, син на един от основателите на Обединената християнска църква, отговаря така на въпроса как този принцип се отнася до продажбите на недвижима собственост; „Ако той изобщо действа, действа във всичко."
      Това е всеобщ принцип. Той не действа само в неделя сутрин или само за някои хора, а е жив фактор на вселената, от която вие сте част и която е част от вас. Всяка област на познание на всяко човешко същество е част от този процес. Това, което можете да си представите като мисловна картина, можете и да създадете във физическия си свят, стига да не изпуснете от поглед картината. Колкото повече го правите, толкова повече то ще се осъществява в живота ви. Аристотел казва така: „Душата никога не мисли без картини" -дребна мъдрост, която е в сила за вашия живот днес.
      В областта на търговията всеки, който е решил, че не може да сключи сделка, действа от позициите на тази невидима картина и в крайна сметка проваля сключването на сделката. Мисли от рода на: „Никога не съм могъл да правя това", „Знам, че си губя времето", „Те всъщност няма да купят това от мен" са все пътеки в съзнанието, водещи към осъществяването на подобни очаквания. Ако ги обърнете така, че да отразяват целта ви да давате и да услужите на клиента си, умът ви ще повтаря мисли като: „Няма начин да е загубено времето, в което помагам някому", „Те ще берат плодовете на моята изпълнена с обич решимост", „Ако някой може да го прави добре, значи и аз мога", „Интелектът, с който са проникнати другите, присъства и у мен". Именно с помощта на картините си създавате съзнание за богатство. Тях никой не може да ви вземе.
      В момента ние с жена ми сме изпратиш децата си на уроци при признати майстори на медитацията, за да се научат да вярват на вътрешното си зрение. Правим го не за да им дадем преимущество пред другите, а за да знаят, че в тях има нещо, което никой не може да им вземе, независимо от материалното им състояние. Те научават отрано, че спокойствието и душевният им мир зависят от тях самите и че винаги има убежище, където могат да се оттеглят, след като се научат да стигат до това особено царство. Те ще разберат какво означава заглавието на моето любимо стихотворение, след като сами го изпитат във всекидневния си живот.
      Тези шест строфи са от стихотворението, „Моят ум за мен е царство" от сър Едуард Дайър, поет от XVI век (и може би духовен родственик?):
      Умът ми е приказно царство,
      на радост безкрайна богато.
      Надминава той всяко блаженство,
      което ражда земята.
      Има много неща, що други лелеят,
      но не дава умът ми за тях да копнея.
      Не ми трябва пищност, ни царски разкош,
      нито мощ за горди триумфи,
      ни коварство - мехлем за раните люти,
      нито форми за радост на погледа влюбен.
      Не тези неща ме примамват и движат –
      умът ми за тях неизменно се грижи.
      Виждам, охолството често присяда.
      Който бързо изкачва се, бързо и пада
      и злочестините застигат най-много
      изкачилите се някъде горе.
      С мъка спечеленото със страх те поддържат.
      Това моят ум не желае да върши.
      Доволен да бъда, такъв си оставам.
      Искам толкова, колкото да преживявам
       и не жадувам господство и слава –
      каквото ми липсва, умът ми го дава.
      Затова се чувствам сякаш на трона,
      увенчан от ума си с царска корона.
      Някои тънат в охолство, но ги алчност притиска.
      Аз имам малко и друго не искам.
      Макар и богати, те са бедни все пак,
      а аз в бедността си съм много богат.
      Те са бедни, а аз изобилствам, те просят,
      аз пък пилея, те мизерстват, раздавам аз щедро,
      те линеят, а аз живея.
      Римата може да изглежда малко старомодна за свикналите със съвременната поезия, но посланието наистина ни кара да се замислим. Всеки лукс в живота води със себе си страдание, ако не знаете, че в душата ви се крие царство на спокойствието, което може да ви дари цялото необходимо богатство. Смисълът на стихотворението може да се отнесе към която пожелаете област на живота. Умът е царството, което може да създава каквато си пожелае картина. След като знаете, че желаната от вас картина е картината на благополучието, то ще бъде привлечено към вас в резултат на действията, произтичащи от тази мисловна картина.
      Двама готвачи в една и съща кухня изпълняват една и съща рецепта. Спазват я стриктно, използват една и съща фурна. Тортата на единия става голяма и вкусна, а на другия - обратното - пълен провал. Защо? Те си представят в ума си това, което искат да направят. Единият си представя картина, олицетворяваща добрия резултат, знае, че тортата ще стане чудесна, вижда я предварително, макар и на подсъзнателно ниво. Другият има съвсем различна нагласа на съмнение и страх и подхожда към цялата операция с картина на неуспех. Макар и да изпълнява рецептата съвсем точно, вторият прави точно такава торта, каквато е очаквал: „Мен не ме бива за тази работа, знаех си, че нищо няма да излезе". Невероятно ли ви звучи? Ще кажете, няма как резултатът да е различен, след като са следвали едни и същи указания.
      Аз сам съм изпитвал това неведнъж. Като малък кой знае как съм си внушил, че готвенето и рисуването не са силните ми страни. Дори когато следвах точно указанията - оцветявах номерирани полета с посочения цвят - рисунката ми на нищо не приличаше, а тази на брат ми Джим се озоваваше в рамка на стената. Джим знаеше, че може да нарисува шедьовър, Уейн пък знаеше, че от неговата рисунка нищо няма да излезе. Боичките бяха същите, четките - също, и номерата, и всичко, само настройката беше различна, а оттам - и резултатът. Същото се отнасяше за опитите ми да правя торта. Следвах указанията, но нищо не можеше да промени непоклатимата картина в съзнанието ми и тя се осъществяваше. Убежденията ни присъстват невидимо във всичко, което правим.
      В убеждението има магия, неподвластна на логиката. Благополучието във всяка област, включително финансовата, произтича от мисловните картини. Да, твърдя, че можем да въздействаме на физическия свят и на положението си в живота чрез начина, по който използваме ума си. Парите и богатството могат да дойдат и ще дойдат в живота ви, ако следвате принципа на съзнанието за богатство. Той е в сила за спорта, търговията, кулинарията, хирургията, шофирането - дори и за личната ви банкова сметка.
      Повечето хора смятат, че печеленето на пари е игра, която се играе с външни сили - икономиката, фондовия пазар, лихвените проценти, федералните власти, правителствената политика, статистиката за заетостта и т.н. Но напредвайки по своя духовен път, когато започнете да усещате силата на невидимата си същност, откривате. че печеленето на пари е просто игра, която играете със себе си. Създаването на пари е като създаването на каквото и да е друго в живота. Истинската сила не се придобива от парите, защото иначе без тях бихте били безсилни. Тя идва от душата - онова вълшебно място, което е неизменна част от вас.
      Благополучието под формата на богатство се подчинява на същите закони като всичко останало. Ще видите как то протича през живота ви, когато вече нуждата ви от него не е централна за вас, когато се отпуснете по течението и давате целенасочено от себе си. Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудеса, които искате да сътворите за себе си - са резултат на целеустремения живот. Те не са самоцел. Ако ги преследвате, те винаги ще ви се изплъзват. Никога няма да им се насищате и ще страдате много заради това.
      Навсякъде е пълно с хора, които имат огромни запаси от пари, но душите им са лишени от цел. Прочути актьори и актриси, пристрастени към наркотиците, се самоубиват точно тогава, когато в очите на другите са достигнали върха на кариерата си. Преуспяващи бизнесмени се измъчват от страхове, страдат от язви и напускат живота заради провал в бизнеса. Честотата на разводите сред много богатите е извънредно висока и придружена от разправии в съда за това кой какво ще получи. Спечелили от лотарията се пропиват и се разоряват и в крайна сметка се самоубиват, макар да са имали огромни суми в банковите си сметки. Когато богатството е причина за действията ви, а качеството на живота ви зависи от това какво сте натрупали в сравнение с другите, благополучието е невъзможно. Ще се върнете към страданието като начин на учене.
      Когато сте целенасочени, правите това, заради което сте тук, и не мислите какви пари ще получите, богатството се стича в живота ви достатъчно, за да ви осигури благополучие. И това е истинска магия в действие. Мога да го твърдя, защото с мен винаги е било така. Когато преследвах парите, те никога не ми стигаха. Щом насочих живота си към целта и се съсредоточих върху това да давам от себе си и от всичко, което получавам, разбрах какво е благополучието.
      То не идва от следването на строго определен набор от трикове и стратегии. То е умствена нагласа, която се .основава на способността ви да правите чудеса. Променете онова, за което сте вярвали, че е невъзможно, и изградете в себе си картина на благополучие.
      Ето насоките, които можете да следвате отначало, за да се сприятелите със способността си на чудотворец. Нека бедността си отиде през прозореца и да я замести благополучието, за което сте смятали, че е постижимо само за неколцина късметлии, но не и за вас.