„Ако можеш повярва!
Всичко е възможно за тогова, който вярва,"
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО, 9:23

      ОБЕЩАВАМ ВИ, че това ще е най-необичайното изследване на темата за благополучието, на което сте попадали някога. Тук, както и в цялата книга, най-важното послание е да преразгледате убежденията, които са ви възпитали да тачите като свещени. Оставете за миг убежденията, върху които винаги са се основавали действията ви, и си представете какво бихте искали да видите в живота си. каква е представата ви за съвършеното благополучие в живота? Колко пари, колко сполука бихте истински желали да притежавате?
      А сега отворете очи и вижте какво сте създали досега. Точно така. изградили сте своята финансова картина и по нея сте действали. За повечето хора точно това е най-трудно разбираемо. Повечето от нас предпочитат да винят другите или пък външни фактори за начина, по който се разбива благосъстоянието им.
      А необходимо е само да погледнете навътре в себе си. Можете да получите всичкото богатство, в което сте готови да повярвате и да създадете за себе си. Св. Марко не казва, че някои неща са възможни, а други - не. Казва, че всичко е възможно. Помнете това, докато се готвите да направите чудо за богатството си в живота. Опитайте се да си представите, че ви е достъпно едно състояние на неограничени възможности.
      През деветнадесети век Джеймс Алън пише в „Както човек мисли" нещо, което в младостта си научих наизуст. Залепих тези думи на огледалото в банята и на таблото на колата, за да си ги припомням всеки ден. Едно просто изречение, което, според мен, казва всичко: „Обстоятелствата не правят човека, а само го разкриват." Прочетете тези думи няколко пъти, докато ги запомните. Посланието в това изречение е същината на способността ви да си изградите съзнание за богатство, а не съзнание за бедност.
      Сигурно няма веднага да се съгласите с мисълта, че обстоятелствата на сегашния ни живот, разкриват какви сме. По-лесно е да виним обстоятелствата и бедността около нас като че ли го доказва. Струва ни се, че би било жестоко да твърдим, че състоянието на бедните разкрива какви са те. Несъмнено те не са си избрали тези нежелани обстоятелства.
      Но тези добронамерени разсъждения ви позволяват да се вкопчите в съзнанието си за бедност, да защитавате недоимъка си и неспособността си да се преборите с обстоятелствата. Ние вярваме погрешно, че не можем да бъдем състрадателни и загрижени към изпадналите в беда и същевременно да насърчаваме себе си и другите към разкриване на убежденията, допринасящи за състоянието на нещата.
      Поспрете се и размислете за миг върху потенциалната полза от прилагането на това послание към хората в най-тежко положение. После помислете за всички, променили живота си от бедност към богатство.
      Вижте в какво се състои разликата - тя, без изключение, включва невидимия свят на убежденията и мисловната нагласа.
      Един водещ на радиопредаване ме обвини, че се отнасям надменно към бедните, когато изложих в неговата програма тази своя философия. Моето твърдение беше, че да си разорен е временно състояние, познато всекиму в един или друг момент, но да си беден е въпрос на нагласа, на убеждения, които укрепват, когато обвиняваме обстоятелствата за мизерното си състояние. Едно от обажданията до предаването беше от лекар от Вашингтон, израсъл в семейство с тринадесет деца в Ямайка, в невероятна бедност. Той възрази на водещия и каза:
      „Цял живот съм живял в ужасяваща бедност. Бедност, в която се гладуваше. Но винаги съм се виждал като лекар. Не изпусках от поглед тази картина и винаги разказвах за нея на баба. Тя ни гледаше практически без никакви доходи и винаги ми казваше при никакви обстоятелства да не оставям мечтата си да помръкне. Говореше ми за това колко е ценна тази картина в ума ми, казваше винаги да я пазя и да вярвам, че само според нея мога да действам.
      Когато пораснах и завърших гимназия, кандидатствах в няколкостотин училища с програма за подготовка за обучение по медицина, отхвърляха ме отново и отново, но това не помрачаваше картината, която баба ми помагаше да поддържам, докато бях парцаливо хлапе, играещо с палците в малката ни колиба в Ямайка. Накрая ми дадоха възможност да опитам в програма за предмедицинска подготовка в Европа и аз си пробих път през нея и през цялото следващо обучение.
      Сега съм лекар с процъфтяваща практика. Без тази представа, без невидимата картина в ума ми никога не бих избягал от живота в бедност, който и днес водят повечето ми братя и сестри и всичките ми приятели там. Те живеят в мизерия и вярват, че животът им е раздал калпави карти, че аз съм бил късметлия. Но аз знам, че не е така. Аз живея живота, който си бях представил за себе си.
      И, д-р Дайър, не позволявайте никому да ви убеди да престанете да казвате истините, които знаете, защото помагате много повече на хората в тежко състояние, отколкото на онези, които вярват на грандиозната лъжа, че животът им е извън техния контрол."
      Не мога да спра да изричам тези истини, защото и аз съм жив пример за това, за което пиша. Аз също съм оставил зад себе си живот в недоимък, познавам огромната роля, която убежденията в ума ми са изиграли за изграждането на този живот на благополучие. Наистина, обстоятелствата не правят човека, а само го разкриват. Съветвам ви да изоставите погрешното убеждение, че това важи изключително само за Уейн Дайър и за лекаря от Вашингтон и няма нищо общо с вас.
      Напротив, има. Това е много по-голямо от живота на отделния човек, защото включва всеобщи закони и принципи, съществуващи много преди да се появите на този свят в сегашната си физическа форма. Аз само разказвам това, за което знам, че е истина за мен самия и за мнозина други. Ако искате да изживеете чудотворно благополучие, трябва да се откажете от стария си начин на мислене и да се научите да си представяте какво можете да получите в живота си.