Аз използвам названията „духовен" и „недуховен" в смисъл, че духовните същества притежават съзнание и за физическата, и за невидимата си същност, докато недуховните осъзнават само физическия си аспект. В този смисъл изключвам атеизма или религиозната ориентация. Недуховните същества не са несъвършени или лоши заради това, че възприемат света само във физически план.
      По-долу ще прочетете „дванадесетте характеристики на духовността" - дванадесет убеждения и практики, които трябва да възпитате у себе си, за да се научите да правите чудеса в живота си. Както е описано тук, превръщането ви в духовно същество е задължително, ако сте си поставили за цел да усвоите истинската магия в земния си живот.

      1. Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите.
      Стремейки се да се превърне, освен във физическо, и в духовно същество, човек започва все по-съзнателно да живее в онзи незрим свят, за който говорих в предходната глава. Постепенно разбира, че има сетива, които излизат извън физическия свят. Макар да не може да я възприеме чрез петте си сетива, той знае, че в тялото му има душа, която не познава граници и е неподвластна на раждането и смъртта. За нея не важат правилата и принципите, които управляват материалната вселена. Да бъдете духовно същество означава да си позволите възможността да използвате повече сетива. Така пред вас се разкрива цял нов свят. Както пише Гари Зукав в „Царството на душата": „Изживяванията на многосетивния човек не са ограничени като изживяванията на човека с пет сетива. Те му дават повече възможности да расте и да се разбива, както и да избягва излишните трудности"

      2. Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами.
      Духовните същества са спокойни и знаят, че по всяко време имат на разположение учители, наблюдатели и божествено напътствие. Ако вярваме, че сме души, които разполагат с тела, а не тела, притежаващи души, тогава онази невидима и нетленна част от нас винаги ни е на разположение и може да ни помага. Затвърди ли се непоклатимо тази вяра, вече нищо не може да я подложи на съмнение, каквито и рационални доводи да излагат хората, обитаващи изключително материалния свят. Някои наричат това гореща молитва, за други то е Бог - всеобщ, всепроникващ интелект или сила, трети го смятат за духовно напътствие. Няма никакво значение с каква дума назовавате това по-висше „аз", защото то е неподвластно на определения и названия, на езика въобще.
      За недуховните същества всичко това са глупости. Ние се раждаме на този свят. имаме само един живот на разположение и край нас или в нас не съществуват никакви духове, които да ни помагат. Според тези хора Вселената е единствено и само материална, а целта им е да манипулират и владеят физическия свят. Духовните същества гледат на материалния свят като на място за израстване и обучение, чиято цел е подчинена на това да служиш на другите и да издигаш любовта на по-висше равнище.
      Недуховните същества приемат съществуването на някакво висше същество или Бог не като всеобща сила, която е у всеки от нас, а като отделна сила, която някой ден ще ги призове на отчет. Те не си представят, че имат подкрепата на едно по-висше „аз", освен ако не изживеят пряко божественото присъствие. Както е описано от Св. Павел и Св. Франциск Асизки.
      Духовните същества просто знаят от личния си опит и от досега с божественото напътствие, което получават, че не са сами и че могат да използват това напътствие, за да създават сами чудеса в живота си.

      3. Недуховните същества се съсредоточават върху външната сили. Духовните - върху силата вътре в себе си.
      Външната сила се изразява във властта и контрола над физическия свят. Това е силата на войната и военната мощ, на законите и организацията, на бизнеса и борсовите игри. Това е властта да контролираш всичко извън себе си. Недуховните същества съсредоточават вниманието си върху тази външна сила.
      Обратно, духовните същества се съсредоточават върху това да придобият и да дадат на другите силата да се издигнат до по-висше ниво на съзнанието. Те не допускат прилагането на сила по отношение на другите хора. Не се интересуват от това да събират власт в ръцете си, а по-скоро се стремят да помагат на околните да живеят в хармония и да се докоснат до истинската магия. В тази сила няма враждебност или гняв. Наистина, има сила в това да знаеш, че можеш да живееш с хора с други възгледи без да изпитваш потребност да ги контролираш или да ги унищожиш като врагове. Духовните същества познават могъществото, което произтича от способността да променяш с помощта на ума си физическия свят. Ум, който живее в мир, целеустремен и без да се стреми да навреди на другите, е по-могъщ от всяка физическа сила във вселената. Цялата философия на айкидо и на източните бойни изкуства се опира не на външното надмощие над противника, а на единението с външната енергия за премахване на заплахата. Тази сила е вътрешната радост да знаеш, че не се нуждаеш от външна сила, за да бъдеш в хармония със себе си.
      Недуховните същества не познават друга възможност. Те трябва постоянно да бъдат готови за война. Макар че духовните учители, за чиито последователи те често се смятат, говорят против употребата на сила, недуховните същества просто не виждат никаква алтернатива.
      Истинската сила е в това да се отдадеш на любовта, хармонията и доброто в себе си и да не допускаш врагове в съзнанието си. Тя е в съзвучието с душата -целта на нашето съществуване на Земята.
      Когато престанете да изпитвате потребност да управлявате другите, да придобивате вещи или да контролирате заобикалящия ви свят, значи сте прехвърлили центъра на вниманието си от външната към вътрешната сила. Ще видите, че вътрешната сила няма да ви направи слаби или да ви превърне в жертва на другите. Напротив, ще разберете, че дори вече не възприемате другите като хора, които биха могли да ви превърнат в жертва. Ще отклонявате всяка подобна опасност, всъщност дори едва ли ще се сблъскате с нея. Нещо повече, тъй като няма да изпитвате потребност да доказвате силата си, ще имате възможност да придадете вътрешна сила на другите.
      Достигнете ли етапа на даването, ще бъдете в съзвучие с целта си и тогава вече ще сте в състояние да творите чудеса. Няма да искате нищо от другите, не защото ще сте горди или всемогъщи, а защото сами ще бъдете светлина за себе си. Така е с духовните същества и едва след като се откажете от потребността от външна власт и бъдете в съзвучие с целта на душата си, ще сте готови за истинската магия.

      4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат.
      Когато човек се чувства отделен от всички останали, той се съсредоточава повече върху себе си и по-малко го интересуват проблемите на другите. Той може и да изпитва съчувствие към гладуващите някъде другаде по света, но обичайният му подход е: „Това не е мой проблем". Недуховният човек-отломка се интересува повече от собствените си проблеми и често има чувството, че другите или му се пречкат на пътя, или се опитват да постигнат същото, към което и той се стреми, и затова трябва да ги надхитри, преди те да надхитрят него.
      Духовните същества знаят, че всички сме взаимно свързани и във всеки човек виждат божествената цялостност. Това усещане за свързаност до голяма степен премахва вътрешния конфликт, характерен за не-духовните същества, които постоянно съдят другите, определят ги според външността и поведението им и после търсят начин или да ги пренебрегнат, или да ги използват за своя изгода. Чувството за обвързаност с другите означава премахване на потребността от конфликти и конфронтация. Съзнанието, че същата невидима сила, която протича през теб, протича и през всички останали, позволява наистина да живееш според изискванията на златното правило. Духовните същества мислят така: „Начинът, по който се отнасям с другите, всъщност е начинът, по който се отнасям към себе си, и обратното". Те разбират смисъла на правилото „Обичай ближния си така, както обичаш себе си", макар че недуховните същества го смятат за безсмислица. Невъзможно е да съдиш злонамерено другите, когато се чувстваш свързан с всички. Духовният човек знае, че не може да преценява другите със своите съждения, а само се проявява като самозван съдник.
      Научните изследвания в областта на квантовата физика показват наличието на невидима връзка между всички частици и всички представители на един и същ вид. Това единство се проявява при някои забележителни научни открития. Резултатите показват, че разстоянието, което смятаме за празно пространство, не включва свързаността посредством невидими сили. Очевидно е, че между мислите и действията ни съществува незрима връзка. Не отричаме това, макар тази връзка да е недостъпна за сетивата ни. Недуховното същество е неспособно на такава крачка, но духовното същество знае, че невидимата сила го свързва с всички останали и затова се отнася към тях така, сякаш са част от него. Всичко е въпрос на познание. Недуховните същества действат въз основа на знанието, че са подобни на острови, отделени и разграничени от другите и несвързани с тях. Духовните същества знаят, че знаменитите думи на Джон Дън са истина:
      „Никой човек не е самотен остров, сам за себе си. Всеки човек е част от континента, от сушата. Ако морето отмие буца пръст, Европа става по-малка, както и ако изчезне някой издаден в морето нос, или един от вас, или от вашите приятели. Аз се смалявам със смъртта на всеки човек, защото съм част от човечеството. Затова не питай за кого бие камбаната - тя бие за теб."
      Няма по-добро описание на духовния човек. Той наистина е част от цялото човечество и живее всеки миг от живота си по този начин. Казано по-просто, чудесата и истинската магия са недостъпни за хората, които се смятат за острови в морето на човечеството.

      5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието.
      Недуховните същества живеят изключително в материалния свят, който се управлява от причината и следствието. Ако човек посади семе (причина), ще израсне растение (следствие). Ако е гладен, ще потърси храна. Ако е гневен, ще излее яда си. Действително, това е разумен и логичен начин на мислене и поведение, защото третият от законите за движението - че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие - неизменно действа във физическата вселена.
      Духовният човек отива отвъд законите на Нютоновата физика и живее в съвсем различен свят. Той знае, че мислите идват от нищото и че в сънищата ни (в които прекарваме една трета от физическия си живот), където сме чиста мисъл, причините и следствията не играят никаква роля. В сънищата си можем да бъдем ту на четиридесет, ту на дванадесет години или да прелетим до своя дом от детството. Торо обобщава това много хубаво в предизвикателното си изказване: „Аз не умея да различавам будното състояние от съня. Не живеем ли винаги живота, който си представяме, че живеем?"
      И така, духовният човек знае, че мислите не се подчиняват на законите на класическата физика и че именно с мислите си ние създаваме своята действителност. Когато човек живее само според закона на причината и следствието, той не може да очаква да прави чудеса, защото те и истинската магия са извън логиката на физиката. Чудесата се раждат от силата на ума, затова причинно-следствените закони отстъпват място на вярата в онова, което се ражда от така нареченото нищо, или от празнотата.
      Мислите и убежденията ни сами по себе си са чудеса и те са единственото средство, чрез което общуваме с физическия свят. Те отричат логиката на причината и следствието, защото като че ли възникват от нищото. Следователно, умението ни да правим чудеса идва от същата божествена празнота. Ако се опитате да обясните нещата с логиката на причината и следствието, светът на истинската магия ще остане затворен за вас. Както звуците възникват от беззвучната празнота, така се раждат и мислите ни. И способността ни за чудеса е също сила, която идва от безмълвното празно пространство на истинското ни битие.

      6. Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота.
      За недуховния човек знанието служи за постигане на цели, като високи оценки, напредък и придобиване на имущество. Целта на спорта е състезанието. Успехът се измерва с външни признаци като положение, ранг, средства в банката и награди. Макар че всичко това е неделима част от нашата култура и съвсем не е осъдително, то просто не е най-важното в живота на духовния човек.
      За духовното същество успехът е в това да постигне съзвучие с целта си, която не се измерва с постижения или придобивки. Духовният човек знае, че тези външни неща идват в живота на всеки, който живее Целенасочено. Той е наясно, че целеустременият живот означава да служиш с любов. Майка Тереза, прекарала много години от живота си в грижи за най-угнетените от нас сред копторите на Калкута, определя така целта в „За Божията любов":
      „Плодът на любовта е помощта за другите, която е състрадание в действие. Религията няма нищо общо със състраданието. Не друго, а любовта ни към Бога е най-важното, защото всички сме създадени с единствената цел да обичаме и да бъдем обичани."
      Така възприема действителността духовният човек. За да бъдеш такъв, не е нужно да ставаш светец, отдаден на грижа за бедните. Достатъчно е просто да знаеш, че в живота има много по-значими неща от успеха, постиженията и притежанията и че той не се мери с натрупаното, а с отдаденото на другите. Духовният човек знае, че е дошъл на този свят без да притежава нищо материално и така ще си отиде от него. Следователно единственото, което може да направи в този метафизичен миг, наречен живот, в тези скоби, отворени сред вечността, е да раздава това, което има. Макар че духовният човек постига големи успехи и дори е възможно да придобие значително имущество, не стремежът към това е принципът, на който е подчинен животът му. Същността на битието му е да живее морално и в мир, в съзвучие с една духовна цел. Невъзможно е да осъществите истинската магия, ако се стремите да получите повече за себе си, особено ако това става за сметка на другите. Когато усетите, че животът ви е изпълнен с покой и че това състояние е създадено от ума ви, ще разберете,, че от него възниква магията на чудотворството.

      7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без пея.
      За недуховния човек идеята да се вгледа тихо в себе си и да прекара сам определено време - в повтаряне на мантра, в изпразване на ума и търсене на отговори в съзвучие с по-висшето си „аз" - е едва ли не налудничава. Той търси отговорите с усърден труд, борба, упорство и поставяне на цели, с постигането им и поставянето на нови, като се стреми да бъде конкурентноспособен в хищния външен свят.
      Духовният човек познава огромната сила на медитацията. Той знае, че медитацията го прави по-буден и прояснява мисълта му, че тя има особеното свойство да облекчава стреса и напрежението. От собствен опит духовният човек знае, че може да получи божествено напътствие, като помоли за отговор в състояние на тишина и покой. Знае, че притежава много измерения и че посредством медитация - или както пожелаете да наречете практикуването на усамотяването и изпразването на ума от трескави мисли, с които е изпълнен делничният живот - може да използва онази невидима част от себе си на все по-високо и по-високо равнище. Знае, че в състояние на дълбока медитация може да напусне тялото си и да навлезе в света на магията - блажено състояние, каквото никакъв наркотик не може да даде дори и временно.
      Великият френски учен Блез Паскал ни дава следното прозрение: „Всички нещастия на човека произтичат от това, че не умее да седи тихо в усамотение." Една от големите радости, които носи превръщането ви в духовен човек, е запознаването с цял нов, удивителен свят. Ще се почувствате по-леки, по-щастливи и  парадоксално - по-продуктивни от всякога. Недуховният човек възприема това като бягство от действителността, но за духовния то е навлизане в една нова реалност, път към чудотворството. (В Трета глава ще прочетете повече за медитирането и за някои полезни техники.)

      8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение.
      От собствен опит знаете, че когато пренебрегнете гласа на интуицията си, в крайна сметка съжалявате и плащате скъпо за поуката. За недуховния човек интуицията е напълно непредсказуема и се проявява произволно и случайно. Тя често се пренебрегва или отхвърля в полза на привичния начин на действие. Духовният човек се стреми да изостри съзнанието си за интуицията. Той обръща внимание на невидимите послания и дълбоко в себе си знае, че тук действа нещо много по-вече от чистото съвпадение.
      Духовният човек има съзнание за нематериалния свят и не е закотвен изключително във вселената на петте сетива. Затова мислите, макар и невидими, понякога заслужават да им се обърне внимание. Интуицията обаче е много повече от мисъл за нещо, тя е почти като да получиш едва доловим тласък, да постъпиш по определен начин или да избегнеш нещо, което може да се окаже опасно или нездравословно. Макар и необяснима, интуицията наистина играе важна роля в живота ни.
      За недуховния човек тя е просто случайно подозрение и не си заслужава да бъде изучавана или да се настройва човек към нея. Той си казва: „Това ще отмине. Просто умът ми действа по своя си разхвърлян начин." Духовният човек гледа на тези интуитивни усещания почти като на разговор с Бога.
      Аз възприемам интуитивните си усещания за всичко като Божие слово, отправено към мен. Когато имам силно „предчувствие", му обръщам сериозно внимание и винаги се съобразявам с него. Веднъж в живота си го пренебрегнах, но поумнях от това и сега интуитивните ми усещания винаги - без изключение - ме водят към израстване и към моята цел. Понякога интуицията ми диктува къде да отида да пиша и аз я слушам -и писането ми върви гладко и добре. Когато съм я пренебрегвал, писането ми е вървяло мъчително и трудно.
      Започнах да вярвам на тези напътствия не само в писателската си работа, но и във всяка област на живота си. Доста се сприятелих с тази моя интуиция, която ми казва какво да ям, за какво да пиша и как да общувам със съпругата ми и с другите членове на семейството. Аз се насочвам към нея по време на медитация, вярвам й, изучавам я и се старая да я съзнавам по-ясно. Когато се случи да я пренебрегна, заплащам скъпо за това и следващия път си припомням поуката да се вслушвам в моя вътрешен глас.
      Мисля си, че след като мога да се обръщам към Бога с помощта на нещо, което наричам молитва, и да вярвам във всеобщото божествено присъствие, няма нищо смахнато в това и Бог да ми говори. Всички духовни хора, за които съм чел, разсъждават по същия начин. Интуицията е любящо напътствие и духовните хора са достатъчно умни да не я пренебрегват.

      9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила.
      Недуховният човек прекарва доста време в борба. Той се хвърля с инструментите на силата си във война срещу онова, което смята за зло. Той знае какво мрази и изживява значителен вътрешен смут заради всичко, което възприема като несправедливост. Голяма част от психическата и физическата му енергия е отдадена на борба срещу онова, което смята за зло.
      Духовният човек не насочва живота си срещу каквото и да е. Той не е против глада, а за изхранването на хората и полага грижи за това всички на света да бъдат осигурени с храна. Той работи върху това, което подкрепя, а не срещу онова, което отхвърля. Борбата с глада само отслабва силите на борещия се и го изпълва с гняв и разочарование, а работата за това всички да са сити му дава сила. Духовният човек не е против войната, а за мира и той посвещава енергията си на стремежа към мир. Той не участва в борбата против наркотиците или бедността, защото за това са нужни хора с войнствена нагласа, а това не би премахнало проблемите. Духовният човек е за това младежта да бъде добре образована, весела и в отлично настроение, без да се налага да прибягва до външни средства. Той се труди за тази цел, като им помага да осъзнаят силата на собствения си ум и тяло. Не се бори с нищо.
      Когато се борите със злото посредством омраза и насилие, вие се превръщате в част от неговата омраза и насилие, въпреки че съзнавате правотата си. Ако всички хора на света, които са против тероризма и войната, променят нагласата си и започнат да подкрепят мира и да работят за него, тероризмът и войната ще изчезнат. На всеки похарчен за каузата на мира долар се падат две хиляди, похарчени за война. Всяка минута на Земята се влагат около 25 милиона долара в бизнес, свързан с войната и с по-съвършените методи да се избиваме помежду си, докато в същата тази минута (и всяка минута, всеки ден) около четиридесет деца умират от глад. Все едно, че на всеки десет минути се разбива по един натоварен с деца „Боинг 747" и всички на борда загиват. Колко струва изхранването на четиридесет деца? Кой ще преобрази тази красноречива статистика? Духовните жители на тази планета? Или недуховните? Независимо колко сте убедени, че тези неща са непоправими, вие ще бъдете част от проблема, докато оставате сред хората, които се борят, вместо сред онези, които знаят какво подкрепят, които са наясно с целта на краткото си пребиваване на Земята и които работят за укрепването на вътрешната сила, каквото и да вършат толкова много други хора пред очите им.
      Приоритетите ни някак си се обръщат наопаки. Духовният човек не е скован от омраза. Той се съсредоточава умствено върху онова, към което се стреми, и превръща мисълта си в действие. Мислите му се насочват към любовта и хармонията, "Когато се изправи лице в лице с нещата, които иска да види променени. Всичко, с което се борите, ви прави слаби. Всичко, което подкрепяте, укрепва силата ви. За да правите чудеса, трябва да се съсредоточите изцяло върху онова, което подкрепяте. Истинската магия се проявява, когато прогоните от живота си всяка омраза, дори омразата към омразата.

      10, Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество.
      Както пише Зукав, недуховният човек вярва, че „ние сме разумни, а вселената не е". Той смята, че съществуването му свършва със смъртта и че не носи отговорност за Вселената. Недуховният човек е доста надменен.
      Духовният човек се води от принципа, че най-важно е божественото начало във всичко живо, и се чувства отговорен за вселената. Той се прекланя пред живота и пред факта, че има ум, чрез който да общува с материалния свят. Тази почит го кара да се отнася към всяка форма на живот около себе си с уважение и преклонение, да се чувства ангажиран с живота много по-дълбоко, отколкото се простира материалният свят. За духовния човек циклите на живота са проява на безкрайността и той ги уважава така, както почита живота. Той подхожда към всичко на света с внимание и добронамереност, съзнавайки, че Земята и цялата вселена притежават съзнание и че по някакъв неуловим начин животът ни е свързан с всичко живо сега и в миналото. Невидимият интелект, с който е пропито всичко, е част от нас, затова преклонението пред живота е съзнание за душата, която всяко нещо притежава. Душата заслужава да бъде почитана.
      Духовният човек съзнава нуждата да не взема от Земята повече от потребното и да се отплати по някакъв, начин на вселената заради онези, които ще живеят на тази планета след него. Способността да твориш чудеса произтича от преклонението пред живота, включително и пред собствения, затова, за да усвоите истинската магия, трябва да се научите да мислите и да действате като изпълнено с почит духовно същество.
      11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си .място за тези пречки по пътя към чудотворството и истинската магия.
      Духовният човек знае, че всички духовни учители говорят за важността на прошката. Ето няколко примера от основните религиозни учения:
      Юдаизъм. Най-красивото, което човек може да стори, е да прости стореното му зло.
      Християнство: „Тогава Петър се приближи и му рече: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем."
      Ислям: Всеки ден прощавай на слугата си седемдесет пъти.
      Сикхизъм:  Където има прошка, там е самият Бог.
      Даоизъм: Отплати се за раната с добро.
      Будизъм: Омразата никога не се премахва с омраза, а само с любов. Това е вечен закон.
      За духовния човек е изключително важно „единството на думи и дела". Той не може да се представя за изповядващ някаква вяра, а да се държи по начин, който противоречи на учението й. Прошката е акт на сърцето. (На тази тема е посветена цяла глава в „Ще видиш, щом повярваш".)
      Ако невидимата ви същност е изпълнена с огорчение и отмъстителност спрямо другите, няма да остане място за хармонията и любовта, а без тях няма да постигнете истинска магия в Живота си. От омразата към другите произтича повече омраза и дисхармония за вас самите. Очевидно е, че човек просто не може да прави чудеса в каквато и да е област на живота си, ако е затънал в негативни емоции като омраза или отмъстителност към когото или каквото и да било. Прошката е важна част на една от най-често цитираните християнски молитви: „Прости им греховете, както ние прощаваме на съгрешилите срещу нас". Духовният човек знае, че това не са просто празни думи, които повтаряме преди лягане, а задължително условие за превръщането ни в духовни хора.

      12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи напътствия и да познае света на истинската магия.
      Духовният човек знае, че чудесата са нещо съвсем реално. Той вярва, че силите, дарили другите с чудеса, все още съществуват и могат да се използват. Недуховният човек вижда чудесата в съвсем различна светлина. За него те са случайности и затова той няма никаква вяра в собствената си способност да участва в чудотворството.
      Дванадесетте характеристики на духовността не изискват много от вас. Те се проумяват лесно и не предполагат продължително обучение. Постижими са още сега, в момента, в който четете тези редове.
      Превръщането ви в духовен човек се извършва в онази невидима част от „аз-а", за която писах, както и да сте искали да живеете досега, днес можете да вземете решение да се стремите да се превърнете в духовен човек. Не е нужно да възприемате някаква религия или да изживеете религиозна трансформация, а само трябва да разберете, че така трябва да  живеете до края на дните си. Посветите ли се вътрешно на това, вече сте поели в нужната посока.
      Важно е да разберете, че истинската магия е недостъпна за хората, избрали недуховния живот. Способността да творите чудеса произтича принципно от начина, по който се настроите и по които решите да използвате ума си, но и от това доколко вярвате, че чрез ума можете да въздействате върху физическия свят, който ви заобикаля.