Както знаете, цялата програма за чудотворството се върти около простата презумпция, че човек става във физическия свят това, което е създал в невидимия. Ето шестте ключа към превръщането ви в човека, който сте решили да бъдете, за да изпълните героичната си мисия на този свят,
      1. Вашата личност. Какво искате да казват за вашата неповторима личност? Създайте във въображението си картина, представете си какви точно бихте искали да бъдете. Забравете това, което виждате сега, гледайте към онова, което бихте искали да бъдете като характер. Колко самоувереност искате да проявявате в отношенията си с другите? Иска ли ви се да отстоявате по-твърдо позициите си? По-вглъбени и съзерцателни ли искате да бъдете, или по-малко? По-любящи и добри? Повече или по-малко раними? По-нежни? По-малко тревожни и нервни? Нарисувайте в ума си образа на личността, която ви пасва най-добре.
      Засега е достатъчно да знаете, че цялото това творение на въображението може да се реализира в материалния свят, защото вие точно това правите през цялото време, още от появата си в човешката форма, в която пребивавате. Може би сте си представяли себе си като повече или по-малко самоуверени, повече или по-малко нервни и т.н. Дори да не сте го съзнавали, точно така се е оформяла личността ви. През цялото време действате въз основа на мисловните си картини. Ако знаете, вместо да се съмнявате, можете да изберете личността, която най-добре съответства на целта ви на този свят, и ако с душа и тяло вярвате, че можете да бъдете такава личност, ще направите истинската магия, която ще промени изцяло живота ви. Вие буквално ще станете такива, каквито само сте могли да мечтаете, и поведението ви ще отразява новата, чудотворна картина на въображението ви.
      2. Вашите способности. Представете си за миг способностите, които бихте искали да притежавате. Просто си представете, че притежавате илюзорната стока, която сме свикнали да наричаме талант. Смятаме го за някаква дадена от Бога вродена способност, която ни позволява да постигнем повече от другите. Моцарт има талант - някаква мистична дарба, отредена му свише. Майкъл Джордан има талант. Баришников има талант. Всички сме единодушни кои притежават така наречения талант, но не можем да го дефинираме.
      Да погледнем на нещата другояче. Талантът е качество, което се дефинира посредством сравнение. Без други хора, с които да сравняваме Моцарт или Майкъл Джордан, няма как да си изградим представата за талант. Ако гледахме на тях като на две личности, изпълнявали по свой начин целта си в конкретната си област, без да се състезават с никого, не бихме приели ме да бъдат описвани с понятие като талант. Талантът би бил нещо, което се отнася за всички.
      За нас, израсналите в западния свят, обаче, тази идея е едва ли не немислима. Как иначе да преценяваме хората? А преценката е важно нещо. Вие постоянно преценявате. Претегляте себе си и относителната стойност на способностите си въз основа на успехите на околните. Талантите, които притежавате в някаква област, не са нищо повече от това какво вярвате за себе си и как се сравнявате с постиженията на другите. Но вие можете да издигнете вътрешното си съзнание на ново равнище. Да започнете да си казвате: „Аз съм толкова талантлив, колкото съм решил да бъда, и макар да се радвам на успехите на другите и да им се възхищавам, техните действия нямат никакво отношение към това какво аз мога или не мога да постигна."
      Това съзнание е описано по следния начин в „Придобитият оптимизъм": „Един композитор може да притежава талант като на Моцарт и горещо желание да успее, но ако вярва, че не може да пише музика, нищо няма да постигне." Още на четири годиш Моцарт вярва в способността си да композира. Баришников излиза на сцената преди всичко с убеждението, че може да се върти и носи като летящ ангел. Когато отскача като ракета, Майкъл Джордан вярва най-вече, че може да скача - и тялото му осъществява това убеждение. Те не само вярват, те знаят и подвизите им се дължат на базиращото се на знание намерение. Това е талантът!
      Излишно е да изтъквам, че физическото тяло, в което сте дошли на този свят, няма никакво отношение към успехите ви. Изборът ви да се отличите в която и да е област се основава на интересите ви. Ако ръстът ви е към метър и шестдесет, вероятно не ви минава и през ум да станете професионален баскетболист. Но ако го искате и знаете, че можете да го направите, че можете дори да забивате - но го знаете, ще действате съответстващо и ще направите така, че всичко да се осъществи. Ако не ми вярвате, питайте Спъд Уеб, който спечели състезанието за забивки на Националната баскетболна асоциация, а физиката му е точно каквато ви описах.
      Талантът, като всичко друго у вас, е функция на невидимата сила, която преминава през вас. Тя не е в ръцете ви, в гените ви, в каквато и да е част от физическата ви конструкция. Тя е сила, която пронизва битието ви.
      Трудно е да приемете тока, след като са ви набивали в главата, че някои са талантливи, а други - не. Но вие може да обърнете „отредената ви" съдба и да си създадете толкова и такъв талант, какъвто ви е нужен за изпълнението на целта ви на този свят. Не стройте живота си върху нуждата да бъдете по-добри от другите. По-добре обърнете внимание на целта си и знайте, че вече притежавате целия необходим ви талант, за да направите чудото, към което се стремите.
      Вижте какво пише Джейв Робъртс в „Природа на собствената реалност". Отнесете го към способностите си и към всичко останало.
      „Ако си болен, можеш да кажеш: „Не искам да съм болен"; ако си беден - „Не искам да бъда беден"; ако се чувстваш необичан - „Не искам да съм самотен". Но по някакви вътрешни причини започвате да вярвате повече в болестта, отколкото в здравето, в бедността вместо в богатството, в самотата, а не в обичта."
      Аз бих добавил, че може да искате да притежавате повече талант, но по свои вътрешни причини да вярвате в отсъствието му, вместо в наличието му. Когато знаете, че имате талант, вместо да се съмнявате, ще откриете, че притежавате необходимите физически способности, за да осъществявате целта си.
      3. Вашият интелект. Колко умни искате да бъдете? Как ви изглежда определението „гений", поставено до името ви? Искате ли да повишите коефициента си на интелигентност и да можете да надхитрявате околните? Чудо ли ви трябва, за да станете по-умни, отколкото сте в момента? Въображаемият коефициент на интелигентност е накарал много хора да живеят с илюзии. Освободете се от убеждението, че някакво магическо число, прикачено към ума ви, ограничава способностите ви като човешко същество. Най-добрата дефиниция на коефициента на интелигентност е: Интелигентността е такава, каквато показват тестовете.
      Вие не сте число, а душа, която е безкрайна и неизмерима. Способностите на невидимата ви същност са безпределни. Авторите и почитателите на всевъзможни тестове искат да вярвате в противното, затова разпространяват заблуди в културата ни. „Коефициентът на интелигентност не се променя, той е траен и определя какво можеш и какво не можеш да правиш в живота." Я помислете малко върху това.
      Тези тестове, за които се предполага, че измерват нещо абстрактно, наречено интелигентност, са измислени от хора, които искат да ги продават, искат да категоризират хората, да ограничат достъпа им до определени училища, да направят кариера от тези числа, които връчват на родителите. Тестовете са инструменти от физическия свят, които се опитват да отклонят хората от постигането на целта им в живота. Това са глупави, абсурдни процедури, които им дават нещо външно, за което да се захванат, за да обяснят успехите или неуспехите си в материалния свят.
      Нека ви дам два примера от моя живот, за да разберете за какво става дума. Веднъж ме поканиха да се явя на тест, измерващ интелигентността посредством четене, и авторите на теста бяха използвали няколко абзаца от моята книга „Вашите слаби места". Казаха ми да прочета текста и да отговоря на пет въпроса, отразяващи моето тълкуване на материала.
      Прочетох текста, който сам бях писал, и се заех да отговарям на въпросите. Получих резултат 80%. Единственият въпрос, на който не бях отговорил правилно, беше петият, за „намерението на автора". Коефициентът ми на интелигентност беше понижен, защото не можех да отгатна намерението на автора - моето намерение!
      В друг случай, още докато учех в колежа, се явявах на изпит по съвременна американска поезия. Преподавателят ми каза, че тълкуването ми на стихотворението е неправилно и ми намали значително оценката. Поетът беше жив и преподаваше в един голям университет в Средния Запад. Реших да му пиша и да му изпратя моя анализ на стихотворението, който намирах за задълбочен и „правилен". Получих в отговор едно чудесно писмо, в което той ми пишеше, че възгледите ми за поезията му са близки до неговите собствени. Пишеше също, че имам поетичен ум и ме съветваше да пиша стихове. Взех моя анализ на стихотворението и писмото на поета и ги занесох на преподавателя си по английски в часа му за консултации. Бях сигурен, че „коефициентът" ми по отношение на поезията ще се повиши. Той отказа да ми повиши оценката. Отговорът му гласеше: „Поетите понякога не знаят как да тълкуват собствените си стихове: „Оценката си остава."
      Не забравяйте тези примери, когато оценявате коефициента си на интелигентност. Знайте, че в тази съвършена вселена няма нищо случайно. Целта ви надхвърля всичко, което науката може да измери. Знайте със сигурност, че умението на един да анализира стихотворението на сонета от епохата на кралица Елизабет, а на друг - да разбира математическите формули, е просто един факт. Няма нужда от сравнение, няма защо да се слагате на везните.
      Коефициентът на интелигентност е илюзия. Можете да промените значително цифрата, като промените съдържанието на теста. Човекът, който регулира фините механизми на автомобила ви, по-малко интелигентен ли е от онзи, който може да решава квадратни уравнения? Учителят, облечен в костюм и вратовръзка, който обяснява света от интелектуален ъгъл, по-интелигентен ли е от младия любител на природата, който отива да живее в гората, за да я опознае непосредствено? Кой определя тази работа с коефициента на интелигентност? Защо слагаме на всеки човек етикет с число, което се тълкува погрешно и от този, който го носи, и от определящите го?
      Вие сте толкова способни да изпълните целта си, колкото е нужно да бъдете. Интелектът ви е безпределен. Абсурдно е да се присъжда на хората коефициент на интелигентност. Интелектът е функция на ума. Умът не познава граници. А числото не е нищо друго, освен граница. Няма начин да се измери в цифри нещо, което няма измерения. Ако искате да изживеете чудото да притежавате коефициента на интелигентност на гений, променете вътрешните гласове, които ви убеждават в ограничените ви способности в резултат на интелекта ви.
      Преди почти двадесет години, в книгата „Вашите слаби места", аз дадох ново определение на интелекта. Още го поддържам. „Истинската мярка на интелекта е резултатният и щастлив живот, изживяван във всеки момент на делниците" Вие сте гений! Когато знаете, че притежавате интелектуалната способност да градите щастието си и знаете с кого или с какво да се съветвате, за себе си вие сте гений!
      Вие несъмнено можете да подобрите способността си да се справяте с интелектуални задачи. Може да се научите да смятате и да четете по-добре. Можете да усвоите всичко, към което насочите ума си. Това, което сте научили или не сте научиш до този момент, е функция на вашия избор, не на някакъв вроден дефект, определен от число, което ви приписват хората, ръководени в тази игра на числа от собствения си интерес. Това трябва да знаете за интелекта си. Дръжте го винаги в светлината на безграничния си, неподчиняващ се на числовите измерения ум. Вие сте преди всичко духовно същество. Това не се измерва с числа.
      4. Вашите навици и обичаи, Искате ли да успеете да промените някои от нещата, които упорито вършите, но не за свое добро? Искате ли да се отървете от саморазрушителните си навици? От привичките, които не харесвате и на които смятате, че сте жертва? Използвайте магическата сила на вътрешното убеждение, за да поставите всичко в себе са под въпрос. Характерът ви се състои от стотици привички, които следвате в ежедневието си.
      Ако прекарвате времето си в мързелуване пред телевизора и това не ви харесва, но не можете да се освободите от навика, можете да направите нужното ви чудо. Да промените скучните си навици и да заживеете пълно, независимо от доходите и положението СИ. Не забравяйте, обстоятелствата не правят човека, а само показват какъв е.
      Един квартал на няколко мили от нас има най-високата безработица в цяла Флорида. Някъде към 75 на сто от жителите му са без работа. Но когато минавам оттам, виждам счупени стъкла по моравите, боклуци навсякъде, тревата не е окосена, къщите са мръсни и имат нужда от боядисване. Защо? Ако 75 процента от хората там не работят, не е ли логично поне да чистят боклука и счупените стъкла, след като имат толкова много свободно време? Нищо подобно. Те си седят и нищо не правят, Положението им показва как са избрали да живеят. Нищо не би им струвало да почистят и разтребят, но не го правят, защото такива са навиците им. Вашите навици показват какви сте! Те разкриват как сте избрали да живеете живота си и да използвате могъщия си ум. Същата невидима сила, която протича през хората, които прибират счупените стъкла и успяват да работят и да се грижат за семействата си, протича и в онези, които са направили обратния избор. Тя е у всеки от нас. Някои я използват, други я пренебрегват и винят обстоятелствата за навиците си.
      Да бъде човек нещастен е навик. Да бъде депресиран е навик. Да бъде мързелив е навик. Да бъде ограничен е навик. Тези и много други черти на характера произтичат от начина, по който използвате ума си. Безброй хора, включително и аз, са прекарали по-голямата част от живота си, без да притежават почти нищо материално, но са имали навика да не се депресират заради това. Мнозина в тези обстоятелства по навик предпочитат щастието пред отчаянието, тъй като това са вътрешни, не външни обстоятелства. А хората, които успяват да изберат полезни за тях навици, почти винаги преодоляват бедността и си създават богатство.
      Каквито и навици да следвате сляпо, можете да ги промените в момента, в който станете по-скоро духовен и едва след това материален човек. Вие притежавате властта да промените всичко, което не работи за вас и което определяте като „лоши навици". Ако повярвате в това, ако го знаете в себе си, ще видите как физическото ви тяло ще поеме автоматично нов курс. Същността на преодоляването на чертите, които вече не ви служат добре, е в това да се научите да мислите по необичаен начин. Не е нужно да оставате хипнотизирани в сегашното си състояние, ако то не служи на целта би.
      Може би сте придобили навика да позволявате на другите да ви влияят, да ви нареждат. Или да слугувате на другите, вместо да изпълнявате своята съдба. Това са навици, които сте придобили, като сте учили другите точно какво сте готови да преглътнете. Можете да се освободите от навиците, произтичащи от позволението ви другите да ви манипулират. Можете да се отърсите от „Вродените черти на характера", които всъщност изобщо не са вродени, а са привички, които сами сте избрали за себе си. Начинът да направите чудо за себе си, за да не бъдете жертва на другите, на обстоятелствата или на самите себе си, е да промените вътрешния си свят и в това само ваше пространство да отборите място за едно целеустремено, духовно сбъднато човешко същество.
      5. Стареенето. Представете си най-голямото чудо - забавяне или премахване на процеса на стареенето. Това вече си е несъмнено, неоспоримо чудо! Вие можете да въздействате в голяма степен на начина на стареене на тялото си. Ето какво пише по този въпрос моят приятел, д-р Дийпак Чопра, в класическия си труд „Съвършеното здраве":
      „Стареенето изглежда толкова сложно, че е трудно дори да се дефинира точно. Една чернодробна клетка обикновено изпълнява петстотин различни функции, т.е. функционирането й може да се наруши по петстотин начина. Всички те са начини, по които тя може да старее. От друга страна, възможно е схващането, че стареенето е сложно, да е невярно. Въпреки че се получава от хиляди вълни, приливът на океана е едно явление, предизвиквано от една единствена сила. Същото може би важи за стареенето на човека, макар да го виждаме като хиляди вълни, всевъзможни болежки и оплаквания, нови бръчки около очите и в ъгълчетата на устата... и безброй други дребни неприятности."
      Опитайте се да разберете новото виждане, описано прекрасно от д-р Чопра в главата „Стареенето е грешка". Макар че всички се подчиняват на процеса на стареене, важният въпрос е: Трябва ли да стареем? Той изтъква, че ДНК, която управлява всички функции на клетката, практически не подлежи на износване. Преживяла е най-малко шестстотин милиона години без да остарее и на милиметър. Това, което определя физическото ни битие, не старее. А ние стареем. Защо?
      Древните мъдреци наричат стареенето грешка на интелекта. Стареенето означава, че клетката е забравила как да функционира правилно. Това не е нормално, просто е придобит начин на живот. Грешката на интелекта е в това, че се идентифицираме преди всичко с физическото си тяло и разбираме, че се налага да преминем през процеса на стареене. Умът започва да се подготвя за стареенето от момента, в който започва да функционира интелигентно. Виждали сте това навсякъде наоколо си, чели сте за него, това знаете. Затова подготвяте тялото си за саморазрушението.
      Изходът от капана - истинската магия, от която можете да се възползвате - се намира, като всичко друго, в невидимата ви същност. В ума. Вие можете да откажете да допуснете старец в тялото си. Това е вашият личен гараж, където временно паркирате душата си. Можете да обърнете всичко и буквално да влияете на всяка клетка на тялото си.   Вашата невидима същност - умът - не се намира само в мозъка. Той е духовното ви съзнание, което е във всяка ваша клетка. Светът, така да се каже, е вътре у вас и ако можете да работите наистина магически с ума си, е възможно да повлияете значително на стареенето на клетките, състоящи се от неунищожимата ДНК. Ако, докато четете тези думи, ви изпълва съмнение дали това е възможно за вас, съмнението, разбира се, ще засегне всяка клетка в тялото ви, включително ДНК паметта за самовъзпроизвеждане.
      Именно в ума си, където невидимият интелект прави чудеса, трябва да разгледате отношението си към стареенето. Не мислите ли като старци? Вярвате ли, че трябва да вървите приведени, да забавите движенията си, да загубите паметта си и да изглеждате стари? Чрез тези формули програмирате клетките си за действие. Невидимият интелект няма възраст и е съвършен. Започнете да преосмисляте отношението си към дегенерирането на клетките. Ако използвате ума си по нов начин, за да си изградите вътрешно знание, може би ще можете да повлияете на този процес, който сте свикнали да мислите за неизбежен. Ето още един откъс от „Съвършеното здраве" - не мога да се сдържа да не го цитирам.
      „Ако доведете ума са до такова ниво на функциониране, което е отвъд стареенето, това ще се отрази върху тялото ви. То ще старее по-бавно, защото така му казва умът. Вижте се как не стареете и така ще бъде."
      Вместо да отхвърляте тази идея, допуснете я и вижте дали няма да намерите в нея смисъл - за себе си и за петдесетте билиона клетки, работещи до една в съвършена хармония, за да поддържат живота на неподвластното на стареене ваше тяло.
      6. Вашето емоционално здраве. Безброй са възможностите по отношение на емоционалния ви живот. Проблемът при повечето хора е, че са се ограничили в рамките на малко алтернативи в емоционалния аспект на човешката си същност. Когато например изпитвате страх, умът ви буквално произвежда молекули - в този случай, адреналин. Да, мисловният импулс поражда нещо в тялото ви, което е част от физическия свят. То е материално, измеримо и се е появило в резултат от действието на ума. Това е чудото на ума в действие. Мислите ни водят до физически прояви, които сме свикнали да наричаме емоции. Молекулите, които предизвикват външния израз на емоциите ви, се пораждат пряко от ума. Химикалите, отделящи се в тялото, буквално се създават от невидимия ум. Това е чудото, за което пиша в тази книга, и то е по-явно в емоционалния свят. Да, вие и вашият невидим ум можете да създавате избрания от вас физически свят. Да, умът ви е способен да влияе на нещата във физическия свят. Да, можете да правите чудеса за себе си, като използвате по магически начин своя ум.
      Вашите емоции са физически прояви на мислите ви. Радостта си вие изживявате чрез физическото тяло и веществата, свързани с усещането на възторг, са откриваеми и измерими. Същото важи за страха, стреса, гнева, яростта, ревността, депресията, фобиите и други подобни. Това са все химически промени, които се извършват във вас. Тези вещества се произвеждат в „аптеката", чието начало е умът ви. Той е в състояние да сътвори буквално от нищото хиляди „лекарства", които се появяват в тялото ви. Имате нужда от антидепресант или нещо успокоително? Не е нужно непременно да ходите до аптеката. Умът може да създаде точно това, от което се нуждае тялото ви.
      Вие постоянно произвеждате молекули с различни етикети, които наричаме емоции. Когато започнете да лекувате невидимата си същност и се съветвате постоянно с вътрешния си глас, буквално променяте цялата си имунна система. Д-р Дийн Орнит написа една книга, която стана бестселър, със заглавие „Връщане на сърцето към здравето". Да, точно така, връщане,   а не просто прекратяване на симптомите. С д-р Орнит сме имали неколкократни съвместни изяви в медиите. Неговата личност и новаторският му труд ми направиха огромно впечатление. Приятно изненадан бях да видя, че впечатляващата му книга е съсредоточена около вътрешната човешка същност и върху това как да се научат хората да въздействат върху физиологичните процеси в себе си, като елиминират тревожните сигнали на ума към имунната система. Неговият подход към излекуването от сърдечни заболявания се изразява в това да се научим да преодоляваме начините, по който умът ни разболява тялото.
      Емоционални реакции като гнева, стреса, напрежението, страха и т.н. произхождат от ума. Тези реакции нарушават химичното равновесие и предизвикват отделяне на токсини, които рушат тялото. Начинът да се излекуват тези болести не е да се хвърли в боя армия от фабрични лекарства, а да се работи с механизма в собствената аптека, причиняващ дисбаланса. Така можем да се излекуваме от практически всички болести. Това е и начинът да разберем емоциите си.
      Вие сами създавате емоциите си. Те се пораждат в мислите ви. Емоционалните реакции са всъщност физически по характер. Емоцията, която изберете с ума си, ще се настани в тялото ви. Това е най-важното, което трябва да разберете за себе си. След като знаете, извън всякакво съмнение, че сами избирате страховете си, тревогите, фобиите, възторга и т.н., ще можете да творите каквото поискате чудо в своя емоционален свят. Може и да не знаете точно как правите избора, който води до произвеждане на токсичните молекули, проявяващи се в емоционалния ви свят. Но самото знание, че вие го правите, задвижва желаните от вас физиологични промени.
      Една стара индийска поговорка илюстрира добре тази идея: „Ако искате да знаете какви са били мислите ви вчера, вижте тялото си днес. Ако искате да знаете как ще изглежда тялото ви утре, вижте днешните си мисли." Емоциите се проявяват в тялото като физически израз на мислите ви. Помнете това, докато напредвате по пътя към истинската магия.
      Това бяха шестте променливи категории, които контролирате с невидимия си ум. Отношението ви към вашата личност, способности, интелигентност, навици и емоции са багажът, който носите неизменно със себе си, където и да отидете. Убежденията ви в тези области са изцяло ваши. Вие сами сте избрали нагласата си към всички тях.
      Най-трудното препятствие, което трябва да преодолеете, за да превърнете себе си в произведението на изкуството, за което мечтаете, е да се преборите със страховете и съмненията си. Вие постоянно живеете с тях, те ви пречат да поемете отговорността за превръщането на живота ви в магия.
      Преди да продължим със стратегиите, които можете да прилагате за постигането на магически промени, мисля, че е важно да анализираме най-големия от всички страхове, общия за всички ни ужас.