Признанието е акт на сърцето, приемане на онова, за което винаги инстинктивно сте се досещали:
      • Този интелект е невидим.
      • Този интелект е част от мен.
      •  Решавам да вярвам в този интелект.
      Това признание е равносилно на прилив на вдъхновение в живота ви. Когато ви изпълва вдъхновение, вие сте целеустремени. Когато вярвате в невидимия интелект на вселената, чувствате, че стъпките ви са направлявани. Този процес не изисква усвояването на трудна езотерична програма. Той може да се извърши за миг и често става точно така. В дзен-будизма този процес се нарича „сатори", което може да се преведе най-общо като „мигновено пробуждане". Алън Уотс го описва така:
      „По същество сатори е внезапно преживяване и често го описват като „обрат" на ума, точно както везните изведнъж се накланят в другата посока, когато в едното блюдо се натрупа достатъчно тежест, за да повдигне другото и да го изведе от предишното равновесно състояние."
      Аз наричам процеса на сатори „преминаване през дверите". Можете да прекарате десетилетия от живота си във въпроси, борби, тревоги, подхлъзвания и падания и бавно да приближавате дверите, които ви изглеждат безкрайно далеч. Изведнъж, по най-необясним начин, преминавате през тях. Може после да мислите за времената, когато сте вървели натам, и да се чудите, наистина да се чудите: „Как е възможно да съм бил сляп толкова години?" Нещо, което някога ви е изглеждало така трудно, дори невъзможно, вече е неделима част от живота ви. Всичко се случва до такава степен без усилие, че осъзнавате, че „голямата заблуда" включва и идеята, че постиженията са възможни само в резултат на борба и усилия. Усещането за сатори, за преминаване през дверите, е резултат от вътрешното решение да бъдете в хармония със себе си и със своя физически свят. Това е решението да признаете тази идея и да й се отдадете.
      Аз неведнъж съм изживявал сатори в различни области в живота си. Един такъв случай беше свързан с възпитаното у мен съзнание за бедност. Като дете научих, че всичко се купува от разпродажби или на изгодна цена и смятах, че е невъзможно нещо да бъде в достатъчно количество. Оттам следваше, че никога няма да имам достатъчно пари, че никога няма да харча неразумно и че най-доброто, на което мога да се надявам в живота, е да се наредя в редиците на средната класа. През първите тридесетина години от живота си действах въз основа на това убеждение. Отделях голямо внимание на лишенията, гледах на живота си от гледната точка на недостига на всичко възможно. Обръщах изключително внимание на всички разходи, наблюдавах ги стриктно. Казано накратко, макар че не гладувах, бях жертва на едно съзнание за необходимостта от лишения, невидимите вътрешни убеждения ръководеха действията ми и до голяма степен определяха облика на моя свят.
      После преминах през дверите. Сатори! По време на една медитация чух: „Ти вече си всичко". Четири прости думи, които ми подействаха като ритник отзад и ме накараха да гледам по съвсем нов начин на богатството. По това време водех вътрешна битка дали да се откажа от сигурната си учителска работа, която ми носеше гарантиран доход, и да работя за себе си, знаейки, че всичко ще се нареди добре. В същия момент, богато чух думите: „Ти вече си всичко", докато медитирах разбрах, че нямам нужда от нищо повече. Вече бях това, от което се нуждаех. Можех да престана да се боря и да осъзная, че съм стигнал до предназначението си. Трябваше да се насоча към целта си и повече да не се безпокоя за нещата, които не притежавах. Това беше мигът на признанието, на отдаването. Вече знаех. Знанието, че никога няма да имам достатъчно, отстъпи място на знание, което гласеше: „За теб ще се погрижат. Вече няма нужда да пилееш жизнената си енергия, като се тревожиш за това," И аз престанах да се тревожа!
      Какъв е резултатът? За мен се погрижиха по начини, които биха прозвучали невероятно. Станах много по-съсредоточен върху целта си човек. Давам от себе си повече, отколкото някога съм предполагал, че мога. Всичко се дължи на признанието, дошло в момента на пробуждането. Това именно е сатори.
      Сигурно и вие можете да се върнете в мислите си към някакви значими положителни промени в живота ви и да осъзнаете, че сте преживели момент на пробуждане. Една жена, която за пет месещ отслабна с 80 килограма, ми каза, че помни много добре момента, когато се погледнала в огледалото и една мисъл обхванала властно цялото й същество: „Сега е моментът. Ще ти помогна. Вече няма нужда да се тровиш с преяждане."
      Един клиент ми разказа как сменил работата си:
      „След като години наред знаех, че съм сбъркал професията си и не се движа към целта си, една сутрин, на път за работа, внезапно осъзнах, че вече не мога да продължавам да се самозаблуждавам. В този съкрушителен миг аз се предадох. Знаех, че за мен ще се погрижат. Това е всичко. Същия ден напуснах работата си и никога не съм се връщал назад. Тогава продавах застраховки и печелех добре. Сега работя като съветник на деца в тежко социално положение. Чувствам, че съм се реализирал и никога не съм се притеснявал за доходите си. Моментът, в който напуснах предишната си работа, беше наситен с много силни усещания, мога да кажа само, че за първи път се чувствах напълно сигурен, че всичко ще бъде наред, че мога да направя този преход без тревога и стрес. Изпълваше ме вътрешно знание и аз отстъпих пред него."
      Сатори е достъпно за вас във всеки момент от живота ви. Но то може да се случи само ако сте отворени и готови да отстъпите, да се предадете. Всички древни водачи учат, че жизнената действителност се разкрива пред нас в мълчание. Шумното ви съзнание може да не ви позволи да чуете вашия вътрешен глас. Това, което трябва да направите, е да настроите ума си за изживяването на чудеса и просто да оставите нещата да се развиват сами. Просто знайте. Просто вярвайте. Спрете се и се заслушайте в ума си. Позволете да ви води пробудената готовност за отдаване. Освободете се от постоянните вътрешни кавги с живота - това е приятният предвестник на сатори.
      Вие несъмнено сте изживявали тихи моменти на размисъл, когато сте получавали внезапно прозрение и вътрешна увереност, че можете и трябва да направите нещо. Можете да привличате към себе си такива моменти, като упражнявате умението за отдаване. Отстъпете пред знанието, че можете да бъдете целеустремени в Живота. Останалото ще дойде, когато „видите светлината" или изпитате прекрасното усещане на сатори.
      ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЗИ МИСЛОВНА НАГЛАСА:
      • Помислете за навиците, които отдавна ви вредят. Това може да са пристрастявания, леност, избухливост, фобии, умора, проваляне на връзки - всичко, което причинява не онези резултати, които искате да постигнете. Вземете решение да преминете през дверите и да променяте ден след ден нежеланите привички. Припомнете си мъдростта на сатори. Приемете тази радикална идея, за да можете да осъзнаете, че всички навици водят началото си от вашите мисли. Приемете новото съзнание, мисълта, която ви нашепва: „Мога да направя това сега. Ще получа всичката помощ, която ми е нужна, стига да не отстъпя от намерението си и да потърся подкрепа вътре в себе си". Заявете си, че за момент не сте роб на навиците си. Това е сатори. За момент сте се пробудили. Направете същото в следващия момент, не мислете за утрешния ден, не мислете за бъдещето. Бъдете в настоящето - в този момент вие знаете отговора. По този начин се извършват привидно трудните промени - стъпка по стъпка, с добрата воля, която ви позволява да отстъпите и да изоставите битката.