Мисловната нагласа за чудеса изисква нещо, което на пръв поглед изглежда неразбираемо: „Не искайте нищо от никого". Онова, което изисквате от другите, създава среда, в която не могат да се случат чудеса. Това, което се стремите да постигнете с ума си, е пълно и безусловно да приемате другите. Иначе казано, не трябва да ги съдите или да изисквате от тях - само така можете да познаете истинската магия в живота си.
      Задачата може отначало да ви се стори непосилна, но преди да я отхвърлите, спомнете си, че на този етап работите само върху мисловната си нагласа. Тъй като умът е ваша лична територия, можете просто да изпробвате тайно това безусловно приемане в продължение на няколко дни и да проверите дали няма скоро да изпитате един нов вид смирение.
      Ако не искате нищо от никого, това ви дава истинско усещане за свобода. Когато някой е на път да ви разстрои или ядоса, спрете и си кажете: „Той не ми дължи нищо. Нищо не очаквам от него. Ще го приема такъв, какъвто е." Ще видите, че два дни с такава нагласа ще ви преобразят в много положителна посока, особено ако я прилагате към човека, който ви е най-близък.
      В моя случай това е съпругата ми. Когато си напомням, че тя нищо не ми дължи, че е любящо присъствие в моя живот, без да ми е длъжна с нещо, логичният извод е, че трябва да я приемам безусловно. Обърнете внимание, не казвам, че трябва през цялото време да съм съгласен с нея. Просто си напомням нищо да не изисквам от нея. Присъствието й до мен е дар, прекрасната й душа и тяло са чуден дар, който тя споделя с мен. Но в това няма задължение. Аз не я притежавам в никакво отношение, нито пък аз съм нейна или нечия друга собственост. Всеки от нас владее изцяло собствената си душа. Когато помня това, със съпругата ми живеем в прекрасно, духовно, изпълнено с радост партньорство. Забравя ли го, а това се случва понякога, настъпват стрес, неприятни моменти и истинската магия става невъзможна.
      Този принцип ви освобождава неимоверно във всяка област на живота ви. Гледайте на другите като на дар, не искайте нищо от тях, докато изпълнявате заедно житейските си роли. По този начин трябва да се отнасяте дори към хората, които получават пари, за да ви служат: сервитьорки, чиновници, продавачи, прислужници, служители и т.н. Аз имам очаквания, свързани с тях и съм им благодарен за онова, с което оцветяват живота ми в замяна на парите, които им плащам, но с нищо не съм по-добър от тях само заради това, че се намирам в ролята на плащащия, а те - на получаващите заплата. Това са избрани роли - и нищо друго. Най-удивителното в изработването на такава нагласа е, че колкото по-малко очакваш или изискваш, толкова повече получаваш и по-добре ти служат.
      Ако виждате Божията цялостност у хората, които би служат, и се отнасяте към тях с уважение, вместо да изисквате вниманието им, в повечето случаи това предизвиква удивителна реакция. Но не се отнасяйте към хората по този начин заради онова, което ще получите, а защото това е начинът, по който гледате на света. Вашата цел са любовта и хармонията. Излъчвайте това във всички посоки и ще получите смайващи резултати.
      Правилото да не изисквате нищо от никого се отнася и за отношенията ви с Бога, или вселената, или духа, или както решите да наричате онзи невидим интелект, който пронизва всичко. Този интелект е част и от вас. „Небесното царство е във вас" - това не е празно клише, а истина. Бог действа с вас, не за вас. Знайте, че животът ви е дар и че вселената с нищо не ви е длъжна.
      За да придобиете способността да правите чудеса, трябва да разберете разликата между това да пожелаете да се случи нещо необикновено и да сте готови то да се случи. Да искате Бог да направи чудо, за да докаже съществуването си, е безполезно. Чудесата не се случват в ничий живот по поръчка. Трябва да бъдете готови да им позволите да се проявят.
      Аз разбрах това много ясно, докато правех проучвания за тази книга. Всяка сутрин медитирах около час под едно особено цъфтящо хавайско дърво. Всяка сутрин вдигах поглед към една и съща клонка и си мислех:
       „Ако изобщо има нещо вярно в тази духовна история, която преживявам, ако действително притежавам мисловната мощ да променям света наоколо си, ако чудесата наистина са нещо достъпно за нас, нека просто този цвят над мен се отрони на земята до протегнатата ми ръка. Нека мога да го пожелая само с ума си. Тогава ще се убедя." Така протичаше вътрешният диалог между ума ми и физическия свят. Но цветът не помръдваше. И всяка сутрин аз си мислех едно и също: днес ще го накарам да се отрони, и то само със силата на ума си.
      Един ден ме поканиха да изнеса беседа в местната църква. В уречения ден, в пет и половина сутринта, аз медитирах под „моето дърво" и молех да получа любящите вътрешни напътствия, за които вече писах подробно. „Как да бъда полезен? Кой съм аз, за да предавам духовни послания на хора, дошли от близо и далеч, за да ме слушат?. Основателна ли е тази нарастваща увереност в мен, че чудесата са достъпни за всички ни? Да пиша ли и да говоря ли по-задълбочено по тази тема, отколкото съм смятал преди?"
      Сутринта беше най-тихата и най-безветрената, която бях виждал някога. Клончето над мен стоеше неподвижно, а аз размишлявах какво да кажа на хората, които щяха да се съберат след няколко часа. Съмнението беше съвсем мъничко, но все пак го имаше. В момента, когато попитах за истинността на всичко това и дали наистина имам да играя роля в областта на чудесата, цветът се отрони от клончето и падна в протегнатата ми ръка - точно когато не бях съсредоточен върху желанието си. Клончето беше единственото мърдащо нещо в безветреното утро. То се люлееше така ясно над главата ми, сякаш единствено и само в него се бе вселила невидима сила.
      В този миг ме обзе удивително спокойствие. Всичко беше ясно като бял ден, съмненията бяха отхвърлени и оттогава не са се промъквали повече в съзнанието ми. „Не можеш да пожелаваш чудесата, Уейн. По-добре бъди готов да им позволиш да дойдат при теб и чрез теб." Прекъснах веднага медитацията си, взех цвета с мен и тръгнах към църквата със съзнанието, че ще говоря за преживяното същата сутрин. Точно на тази служба се срещнах с Гейл Лонги и последва запознаването ми с Маурицио.
      Знам, че онази сутрин ми беше изпратено специално послание. Никой не може да ме убеди, че онзи цвят, който се откъсна от клончето в безветреното утро и падна в дланта ми, без да съм искал това, след като бях правил опити да го накарам да падне със силата на ума си - че всичко това е било едно голямо съвпадение. Когато се отказах от желанието си, получих нужния ми отговор. Учителят, така да се каже, се появи в правилния момент и аз започнах да виждам как в живота ми се случват чудеса по неочаквани и вълнуващи начини. Когато цветът падна в дланта ми, разбрах също, че притежавам способността и ще получа необходимата подкрепа, за да говоря и пиша за света на истинската магия. Простата случка в онова утро на Мауи точно преди за първи път да говоря пред аудитория по темата, промени живота ми по начин, какъвто никога не съм допускал, и това беше само преди няколксо години.
      Животът е такъв, какъвто е. Ни повече, ни по-малко. Не искайте нищо от него, както ни напомня и Емерсън: „Розите под прозореца ми нямат нищо общо с предишни или по-хубави рози. Те са това, което са. Те съществуват с Божията помощ днес." И вие, и аз също. Пробудете ума си и не изисквайте нищо от никого, дори и от живота. Виждайте божественото във всеки, когото срещнете. Приемете го и ще имате умствената нагласа да творите истинска магия.
      Вместо да искате от другите, опитайте да давате. Станете този, който дава, дори и само любов и привързаност, каквито изпитвате вътре в себе си. Именно даващият, а не получаващият е творецът на чудесата и по парадоксален начин точно той получава много повече от хората, които винаги искат повече. Всичко това идва от мисловната ви нагласа!
      ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЗИ МИСЛОВНА НАГЛАСА:
      •   В продължение на един ден не искайте нищо от никого. Този ден решете да давате, вместо да получавате - на партньора си, на децата си, на колегите, на всички, които срещнете. Чака ви такава приятна изненада, когато просто се раздавате на другите и не очаквате нищо в замяна. Ще видите, че колкото по-малко очаквате от другите и колкото по-малко изисквате те да ви служат, толкова повече ще получавате.
      Просто давайте любов, приемайте безусловно всички, които срещнете, и обърнете внимание какво ще се случи. Как може човек да се ядоса или обиди, ако нищо не е очаквал? Това е чудесно упражнение за случаите, когато се чувствате жертва или недостатъчно оценени. Не очаквайте да ви оценят и оставете всички да бъдат такива, каквито искат. Ще разберете, че похвалата, която смятате, че ви е потребна, всъщност е излишна. Да се тормозите само защото не я получавате е просто друг начин да позволявате някому да ви контролира с действията или бездействието си. Щом се откажете от това и започнете да давате на другите, защото такава е целта ви, а не по някакви други причини, ще видите, че ще получавате признанието, за което преди отчаяно сте копнели. Сега то вече няма да ви трябва. Ще го отчитате и отново ще се обръщате към целта си.