Екстазът на мистиците, завладени от божествената любов, и постиженията на гениите в изкуството, музиката, поезията, литературата, танца и театъра омагьосват с изящността си човешкия дух. Когато наблюдаваме едва ли не невъзможния скок на баскетболиста, едва ли ще го отдадем на състояние, вдъхновено свише — по-скоро ще си кажем, че е резултат от много тренировки, превъзходни физически качества или специална дарба. В свои интервюта обаче някои от най-добрите спортисти са споделяли за влизане в „зоната" — измерение, в което те изживяват описваното от мистиците състояние на трансцендентност, завладени от сила „извън човешките възможности". Вдъхновеният човек може да се издигне над обикновеното съзнание, отвъд интелекта, техниката и волята.

    Освободете се от фалшивите задръжки, забрани и увещания

    Когато слушаме човешки глас, достигнал сюблимен тон, четем поезия, завладяваща сърцето, или наблюдаваме живот, безкористно отдаден на хуманна служба, ни изпълва благоговение, вдъхновяващо ни и ние също да открием източника на своята съзидателност. Това чувство на живост събужда подтика да отхвърлим фалшивите задръжки, забрани и увещания на егото, които саботират вътрешния импулс за себеизразяване — а то е толкова важно за вътрешната ни реализация, че е накарало психолога и хуманистичен философ Ерих Фром да каже:

    Чувствам, че единственото, което ще спаси цивилизацията е възраждане на духа, на вярата на човека в себе си, в своята изначална съзидателност.*

    [* Ерих Фром, „Изкуството да бъдеш".]
    Неспособността да проумеем истинското предназначение на живота поражда духовна криза на самоличността. За щастие житейските предизвикателства, които служат като огледало, ни подтикват към себеосъзнаване. Това обаче не е достатъчно — както мъдро отбелязва д-р Ърнест Холмс, основател на движението „Религиозна наука":

    Себеосъзнаване без себеизразяване може да предизвика емоционални смущения почти толкова сигурно, колкото и липсата на себеосъзнаване.*

    [* Ernest Holmes, „Words that Heal Today: A Science of Mind Book".]
    Болката ни тласка да търсим, докато една по-висша визия за живота не ни върне към съзидателното себеизразяване. И тъй като всеки от нас твори съвместно с Духа, осъзнаването и приемането на тази роля е ключът към вътрешната съкровищница, побрала богатства, каквито не можем да си представим! Но не е достатъчно само да гледаме, да държим или да пъхнем ключа — трябва и да го завъртим, за да влезем.