Срещите са неотменна част от всекидневието ни, но кое определя повечето от тях като обикновени и ги отличава от онази, която бихме нарекли екзистенциална? Екзистенциалната среща се случва, когато видим Христос в себе си или в другите. Томас Мъртън, постигналият пробуждане монах трапист*1, дава прекрасно описание на личното си преживяване: „Изведнъж сякаш видях сърцата им в тяхната скрита красота, онези дълбини, където не може да достигне грехът, нито желанието, нито самопознанието — сърцевината на тяхната реалност, този, който всеки от нас е в очите на Божественото. Само ако могат да се видят такива, каквито наистина са! Само ако можем един друг да се виждаме така постоянно! Няма да има войни, нито омраза, жестокост, алчност… Тогава, предполагам, големият проблем ще е, че ще започнем да се боготворим взаимно".*2 [*1 Томас Мъртън (1915–1968), монах трапист, писател, поет и обществен деец. Изучава сравнителна религия и инициира диалог с бележити духовни фигури на Изтока като Далай Лама, Д. Т. Судзуки и Тик Нат Хан.] [*2 Thomas Merton, „Conjectures of a Guilty Bystander".] Иисус бил майстор на екзистенциалната среща. Той виждал безукорна духовна добродетелност в онази, която за тълпата била просто прелюбодейка. Виждал съвършеното здраве във физическия недъг, когато на сакатия казал да проходи и на слепия — да прогледне. Където другите виждали липса на храна, той виждал изобилие от хляб и риба. Когато Лазар лежал привидно безжизнен пред него, той задвижил повторно силата на духа, който виждал да изпълва неговия скъп приятел. Това, което изпълва всекидневието ви, независимо колко обикновено е, може да бъде изживяно и като екзистенциална среща. Ако сте скулптор, в мрамора ще видите идеалния образ, който чака да го изваете. Ако сте композитор на песни, с вътрешното ухо ще чуете съвършения текст за мелодията. Ако сте родител, ще виждате в детето си най-висшия потенциал дори когато ви създава проблеми с поведението си. Ако пък сте духовно практикуващ, ще долавяте съвършеното божествено присъствие, скрито зад неврозата и патологичните състояния на вас самите и на другите. И така, екзистенциалната среща се определя от това къде е фокусирано вниманието ни и какъв е вътрешният отклик на онова, което „виждаме". Поглеждайки света, който ни заобикаля, може би ще си кажем, че не откриваме доказателства за величието, присъщо на всеки от нас. Днес като че ли е трудно да се натъкнем на Христовата любов, дори у онези, които претендират да са последователи на учението на Иисус — и в името на който през вековете е била проявявана нетърпимост и фанатична набожност, водели са се войни и са се извършвали престъпления. Може да се запитаме какво е станало с учението на Иисус:
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.*
[* Йоан 13:35.] В този дух е и друг негов въпрос, а именно „Как можем да обичаме Бог, когото не виждаме, ако не обичаме своите братя и сестри, които виждаме?". Според християнския мистик Хауард Търман любовта означава да срещнем другия човек на нивото, на което той е осъзнат, но да се отнасяме с него така, сякаш най-висшият му потенциал вече е осъществен. Представете си само как подобен подход би накарал всеки човек да прояви най-доброто от себе си. Когато имаме духовна нагласа към живота, ще виждаме красотата, която обгръща всеки от нас — съвършения мъж, жена и дете, излъчващи светлината на Христовата същност. Сещам се за това, което каза в нашия духовен център д-р Робърт Търман, преподавател по Индо-тибетски изследвания в Колумбийския университет и автор на „Защо Далай Лама има значение"*. [* „Why the Dalai Lama Matters".] Той изтъкна как Далай Лама вижда доброто в китайския народ и се моли за тяхното най-висше добруване въпреки жестокото им отношение към неговия народ и това, че за неотдавнашните побоища, които станаха в Бирма, китайското правителство обвини него. Ето как Далай Лама осъществява своята екзистенциална среща с онези, които светът нарича негови врагове.
|