Думата „съзнание" се използва толкова небрежно, че лесно можем да изгубим усещане за истинския й смисъл, особено когато се свързва с дефиницията за „пробуденост". Пробуденото съзнание е състоянието, в което долавяме, че долавяме. Това е осъзнаването, че ние сме наблюдателят, вътрешният свидетел — не този, който анализира, мисли или дори медитира, а онова, което остава безучастен свидетел на всеки аспект от съществото.
    Когато действително познаем себе си като наблюдателя, се освобождаваме от ограниченията на външните етикети като мъж, жена, жълт, бял, черен, гей, нормален, вегетарианец, месояден, републиканец, демократ, християнин, индус, даоист и т.н. Всички те трябва да отпаднат, за да се покаже истинската ни самоличност като чисто съзнание. Убежденията, представите и възприятията са съдържанието на съзнанието, но не са самото съзнание. По какво съдим, че е така — по това, че те са подвластни на промяна и трансформация. Самото съзнание е непроменливият, безформен, вечно съществуващ аспект от съществото ни, който не може да бъде повлиян от нищо външно. От първостепенна важност е да постигнем духовното разбиране, не имаме вътрешната способност да хармонизираме съдържанието на съзнанието си със самото съзнание. Когато направим това, съдържанието променя вибрационната си честота и съответно води към промяна във външните обстоятелства на живота ни.
    Когато по този начин се влеем в естествения поток на живота, в съзвучие със законите, управляващи вселената, пожелаваме да останем в това състояние и доловили безграничността на съзнанието си, разбираме:
    „Аз съм тук, за да живея отвъд самоналожените граници, да разбия рамките на личните си преживявания".
    Тогава участваме и творим танца на живота не като хора, успешно разрешаващи проблемите, а като пълноправни притежатели на духовното наследство от радост, любов, хармония и съзидателност. Ние сме тук не за да оцеляваме, а за да извисяваме, изразяваме и излъчваме динамичната мощ на съзнанието, което обитава сърцевината на съществото ни.
    Всеки от нас стои на платформата на своя уникален еволюционен модел, напълно способен да се пробуди. Нека до един станем неустрашими духовни воини, убедени, че още в този момент можем да приложим вътрешния софтуер на щастието и да възвисим себе си и другите.

    Утвърждение


    Космичният смях на Духа къпе душата ми в радост. Погледът ми е ясен и всичко, което правя, идва от чистата радост на съществуването. Обичам живота. Обичам да бъда себе си такъв, какъвто съм.


    Въплъщение

    Съзнателно избирам щастието като начин на живот. Насищам ума с радостта, която идва отвътре. Едно съм с тази радост. Тя изпълва мислите и чувствата ми и действа чрез мен. Благословен и вдъхновен от нея, просто да бъда е нещо опияняващо.
    Вярата във връзката на съвместно творчество с Духа направлява всяка моя мисъл и действие. В разговорите си съм искрен, утвърждаващ, ентусиазиращ и любящ. Използвам думите разумно, знаейки, че вибрацията им въздейства както на съзнанието ми, така и на онези, с които говоря.
    Хората, с които общувам, укрепват живота ми. Един за друг ние сме източник на насърчение, подкрепа и грижа. В сърцето на приятелите си виждам своето отражение, в какво съм израснал и в кое ми предстои да се развия. Като давам и получавам подкрепа, се чувствам силен да споделям и да служа там, накъдето ме насочи Духът.
    Като духовен воин имам куража да вървя към неизвестното с увереност, като се уповавам на фундаменталната доброта на вселената. Не се боя от страха си, а като се изпълвам със смелост, го трансформирам в мой приятел. С готовност рискувам, като се отварям към промяната и опознавам всяко свое кътче без осъждане или егоистична гордост от постиженията си.
    Предизвикателствата разкриват вътрешните задачи, които имам да изпълня, затова ги приветствам. Най-голямото ми желание е да пробудя наблюдателя в себе си, който знае и знае, че знае; който е знаел от самото начало, че аз съм безгранично, вечно същество. Предизвикателствата са визитната картичка на трансформацията и аз храбро ги посрещам със съзнанието, че те са богатият материал за пробуждането ми.
    Източникът ми е дал всичко от себе си и моето упование в него пуска дълбоките корени на смелостта, която превръща съмнението, безпокойството и страха в мир и радост. Това е ангажиментът ми към себе си, съглашението с моя дух, духовните практики, учителите и духовната ми общност. Тази отдаденост почитам като акт на лична отговорност. Пробуден съм и като осъзнавам всичко, на което съм се посветил, аз действам съобразно с него. Мощта на тези думи трансформира съдържанието на съзнанието ми и аз благодаря за това.