Иисус учел, че „ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло"*.
    [* Матей 6:22.]
    Метафизичният смисъл на това твърдение е, че като гледаме с вътрешното око — окото на душата, — ще преживеем своята екзистенциална среща.
    Как да гледаме с едно око? Като се свържем със светлината на Христовото съзнание в нас. Като затворим двете си очи по време на медитация и нежно се фокусираме върху третото, намиращо се в центъра на челото. Тогава осъзнаваме, че телесният храм наистина е подвижният дом на душата ни; и виждайки това в себе си, разбираме, че вътрешната светлина я има у всекиго. После, когато срещаме другите, можем да практикуваме виждането на тази „светлина, която просветява всеки човек".*
    [* Йоан 1:9.]
    Това е едното око, за което говори Иисус. На санскрит то се нарича кутаща чайтаня, или чакрата аджна. Преди пет хиляди години индийските риши* предавали на учениците си техники за виждане с това трето око, които се практикуват и до днес.
    [* Риши е наименование за поет и мъдрец, превърнал се в проводник на ведическите химни. Според постведическата традиция риши е „такъв, който вижда" или „шаман", на когото Ведите били разкрити в състояния на висше съзнание. Днес се знае, че едни от най-великите риши в древността са били жени.]
    Ще откриете, че за центрирането ви е особено полезно, ако без да напрягате или местите очите си, съсредоточите вниманието си в тази точка между веждите по време на медитация и вътрешна молитва. Експериментирайте в лабораторията на съзнанието си и развийте точно вътрешно зрение.