Да се пробудим означава да осъзнаем реалното — не реалистичното, а реалното с главно „Р". Това е вечната, неосезаема, невъобразима Цялост, стояла скрита под тежестта на незнанието ни за нашата истинска същност.
    За голямо съжаление на запад хората израстват в сянката на невярната концепция, че са грешни по рождение — внушение, донесло на човечеството само страдания. Няма такова нещо като първороден „грях"; има просто невежество и действие от състояние на непознаване на истинската ни природа, тоест илюзорно усещане за отделеност от Източника. В своята същност ние нямаме недостатъци — та нали сме пълноправни изражения на необятната красота, сътворени по образ и подобие на Духа, на неговата цялост?
    На изток пък хората са обременени от вярата в кармата. Според нейния закон това, което дадем на света, ни се връща — с други думи, „Каквото повикало, такова се обадило". Кармата не определя съдбата ни — тя може единствено да даде отправната точка. Това, което определя съдбата ни, са нагласата и характерът, на които придаваме форма с всяко взето решение и направен избор. Нагласата оформя характера ни, а той дава посока на съдбата ни — ето защо, независимо какви грешки сме допуснали, няма нужда да отдаваме силата си, вярвайки, че страданията ни в този живот са последствие от прегрешения в минали въплъщения. В процеса на израстване съдбата ни се променя, защото тя е динамичен, енергиен поток.