Много хора живеят с мантрата „Има ли драма, значи съществувам". Ако календарът им е препълнен със срещи и задачи, а мобилният телефон не спира да звъни, те са убедени, че живеят пълноценно — а всъщност само се плъзгат по повърхността на съществуването. Бизнесът, безкрайното общуване и забавление днес погрешно се приемат за интензивност на живота. Да бързаш, да правиш и да си подложен на свръхстимулиране не означава, че живееш.
    Радикалната живост започва, когато се събудим за осъзнаването, че няма персонална сила, няма персонално добро. Няма персонална сила, защото я има само Единната сила, която действа чрез нас и вдъхва живот на всичко. Тя е тази, която, бъде ли правилно разбрана, ни изпълва и подтиква да изразяваме това, което наистина сме. Ако сме честни със себе си, ще признаем, че имаме погрешно разбиране за силата, което от своя страна ни подтиква да упражняваме влияние над другите и да водим с тях борби за надмощие.
    Колко пъти ви е минавала мисълта, че искате да сте по-добри от някого или да го надхитрите? Често ли се виждате във фантазиите си като всепризнат инициатор на тенденции? Това е вирус, който прихващаме, когато страдаме от погрешно разбиране за силата такава, каквато я дефинира общество, движено от консуматорството и материализма; в такова общество човек лесно може да бъде увлечен от безспирното желание за превъзходство, за да разсее чувството за малоценност. Но превъзходството не съществува.
    Не бива обаче да се съдим за това, че се поддаваме на мисли от рода на „Искам да съм по-добър от" — трябва само да осъзнаем, че те се излъчват от егото и не са част от същността ни.
    Простете си. Илюзията за фалшивата сила е гъста и лепкава и малко от нея е попаднала върху вас — какво толкова? Предишният момент не определя вашето бъдеще — определя го преценката ви за предишния момент. Затова, когато негативността или невежеството се надигнат, просто се изтръскайте от тях с усмивка и с разбирането, че именно тези моменти ви дават свежа възможност да се върнете към истинската интензивност на живота.
    Вкоренете се в намерението да бъдете радикално живи! Харесвам думите на д-р Хауард Търман:

    Не се безпокойте за това от какво има нужда светът. Задайте си въпроса кое ви кара да се чувствате живи и го направете — светът има нужда от хора, които се чувстват живи.

    Това означава, че докато сте на тази земя, трябва да давате и изразявате своите дарове, таланти и умения с увереност и вътрешна сила, без да се въздържате. Така заживявате пълноценно, установявате се в реалността на любовта, изобилието и творческото съществуване. Вашата радикална живост променя не само живота ви като индивид, но и този на планетата.