Както вече подчертах, въпросите, които редовно си задаваме, са от особена важност. Когато стигнем до основното: „Кое е реално?", се активира вътрешната ни способност да виждаме невидимото и в интуитивен изблик постигаме директни познания. Възможно е да срещнем учител, да „попаднем" на духовна практика, която да се окаже нашата врата към тайнството на съществуванието, или до такава степен да се отдадем на живеенето „тук и сега", че да изчезнат всички въпроси — освен този, как можем да станем благотворно присъствие на земята.
    Всеки от нас преминава обучение по реалност. От нас зависи колко време ще ни е нужно, за да се събудим за нея. Няма външна сила, която да ни съди, награждава или да се намесва в пробуждането ни — но колкото повече се бавим, толкова повече отлагаме радостта си; колкото по-скоро се предадем на водачеството на своя истински Аз, толкова по-скоро ще влезем в царството на Реалността. Помнете, отвън не може да ви се даде нищо, нито има божество извън вас, което да помолите да прояви милостта си и да съкрати обучението ви. Няма Бог, на когото да угаждате, когото да омилостивявате или разгневявате, защото Духът вече ви е дал всичко, необходимо за пътуването ви. Вие вече сте в храма и това изисква от вас да се покланяте единствено пред божествеността на своето собствено същество. Иисус никога не е коленичил пред кръста, Буда не се е кланял пред статуя, нито Кришна е отдавал почит на външно божество.
    Вие сте съзнателно магнитно поле, способно да привлече всичко, което е нужно за успешното обучение по Реалност. Целта на това обучение е да се пробудите за външната и вътрешна хармония на вселената. Нима ще има от какво да се оплаквате, щом веднъж сте вкусили подобна нирвана? Затова отдайте се на обучението с цялото си сърце! Вземете концентрирана доза Реалност и се събудете за красотата, която сте Вие. Научете се да бъдете достатъчно изящни, за да я приемете, да я разкриете и да я излъчвате.
    Която и пътека да поемете, веднъж щом стигнете до свръхсъзнателно възприемане на Реалността, всички карти стават ненужни, защото от този момент нататък пътуването го няма на нито една от тях.

    Утвърждение


    __Точно тук, където съм застанал, заявявам своята живост и чувствителност към доброто, което ме заобикаля и прониква.__
    Живея автентично, неизменно настроен към интуитивните напътствия, които чрез мен се изразяват като оригиналност, съзидателност, хармония и цялост.


    Въплъщение

    Съгласен съм да превръщам живота си в произведение на изкуството, като поддържам общение с Реалността. Вече не вярвам на статистическите цифри и проценти на външния свят. Аз съм свободно действаща сила в своята съдба. Моят физически храм, емоционално тяло и тяло на делата ми се изпълват с безгранична съзидателност — и тази артистичност е на дневен ред в живота ми.
    Осъзнавам, че зад всяко човешко отклонение се крие стремеж за изражение на духовното. Тази аспирация извиквам в себе си с пълното съзнание, че в мен е всичко, което ми е нужно, за да разкрия красотата на необятната си природа.
    Служа на Безкрайната красота, Безграничното състрадание, Необятната любов. Моите очи и уши, всички мои сетива са в служба на Всевишния. Свободен от примката на емоционалната тревожност и самоосъждането, долавям модела на цялост, който е в основата на всичко живо. С възприемчивостта на художник знам и усещам тази истина с цялото си същество.
    Никой не определя съдбата ми. Обстоятелствата, историята, моето ДНК, минали и бъдещи терзания, колебанията в световната икономика — нито едно от тези неща не определя съдбата ми. С всеки дъх ставам все повече себе си. Това заявявам в съзнанието си за Реалното, което ме избавя от всички мисли за липса, ограничение и отделеност от Доброто. Всички мои потребности са удовлетворени. Благоденствие, сила, жизненост, изобилие, радост, съзидателност, мъдрост, ентусиазъм, артистична възприемчивост, духовна проницателност — всички тези качества вибрират в съзнанието ми. Моят съзнателен ум, подсъзнателен ум и свръхсъзнателен ум въплъщават тази истина. Постановявам, че безусловната любов обгръща всички мои взаимоотношения и в тях се изразява като сърдечна доброта, състрадание и прошка. Като художник, като съзерцател на реалността, като духовно проницателен аз осъзнавам всичко, което мисля, казвам и правя.
    С цялото си сърце се отдавам на обучението по Реалност. Аз съм достоен, прекрасен ученик и кандидат за просветление. Като духовно същество в човешка форма избирам чрез мен съзнателно да функционира Реалността. Всеки орган и част от телесния ми храм приемат тази истина. Всяка мисъл — форма я долавя. Съзнателният ум и подсъзнанието ми са в хармония и моят свръхсъзнателен ум действа с пълна сила. Усещам и познавам единството си с динамичното, хармонизиращо Присъствие на Неизразимото и във вселената виждам отразена истината на това въплъщение. Смирено благодаря, като знам, че за вярата си получавам фактически доказателства.