Благодаря ти, че си толкова истински и че ме промени, като забулените ти от времето очи отвори за славните възможности.


    Казвали ли са ви, че се приемате твърде на сериозно? Или пък може би ви се е случвало да споделяте с приятел:
    „О, той се взема толкова на сериозно, че чак е досаден".
    Сериозните хора вярват на всичко, което мислят и чувстват, и дори не се опитват да открият кое стои в основата на техните мисли, чувства и убеждения. Да не подлагаме на съмнение отговорите, които имаме за живота, може да ни дава усещане за сигурност, но подобен подход не ни помага да се свържем с Реалността.
    Спомнете си момент, когато сте се чувствали много сериозни — не е ли имало съпътстващо усещане за стегнатост и затвореност? Сравнете го с момент, когато ви е било радостно — не сте ли се чувствали тогава свободни, сякаш безгранични? Сериозните хора извикват в мен образа на „Мислителят" на Роден, монументалната скулптура, която той сътворява като част от композиция, озаглавена „Портите на ада". Прегърбената, напрегната фигура, подпряната брадичка, тежките мисли, видни от изражението му, сякаш го мъчи главоболие, достойно за реклама на болкоуспокояващо средство. Творбата е толкова убедителна, че сякаш всеки миг ще каже:
    „Аз съм мислител и няма да стана, докато не измисля отговора за тайнството на съществуването".
    Като негов антипод винаги с усмивка си представям образа на Сидхарта Гаутама, станал Буда, което ще рече „пробуден". Той седи върху лотос, напук на гравитацията, и се усмихва блажено, защото се е пробудил за Реалността — няма объркване, няма сериозност. Своето съзнание той е свел до абсолютната простота на това да бъде, заменяйки товара на преценките, мненията, убежденията и концепциите с чистата осъзнатост за Реалното. (Само докато пиша това, ме изпълва блажена радост!)