Докато осъзнаването за единно световно семейство изпълва все повече сърца, хората по земята премахват изкуствените граници и утвърждават нашата взаимосвързаност. Време е да спрем лишаването от права на земните жители, обявяват те, време е да сложим край на глада, войните, незадоволителното здравеопазване, липсата на образование, глобалното затопляне. Архитектите на Възлюбената общност са духовни революционери, които разбират, че решението на глобалните предизвикателства е духовно, че завладяното във войната е в най-добрия случай временно — само завоюваното чрез любовта е непреходно.
    Любовта не е емоция, не е романтична представа — тя е жива, органично мощна енергия, която поддържа целостта на сътворения свят. Любовта е наша същност. Светът търси учители по любов, а всеки от нас е потенциален учител по любов. Егоцентричните възгледи трябва да отстъпят пред „светоцентричните", пред една широкообхватна нагласа отвъд разбирането за „аз и мое". Томас Кели е казал:

    Връзката на всеки от нас към всичко, в Бог, е истинска, обективна, екзистенциална. Тя е вечна и се споделя от всяко клонче, камък, птица и животно, светец и грешник във вселената.

    Пробуждането на присъщата ни любяща природа може да се окаже объркващо и неприятно. Често не осъзнаваме кога и как нисковибрационното безпокойство завладява ума; приели сме, че е нормално да бъдем напрегнати, реакционно настроени, изпълнени със страх или съмнение, тревожни. Не искаме да осъзнаем какво се случва наоколо, това, че хората умират от глад, СПИН разрушава живота на мъже, жени и деца по целия свят, водят се войни, тероризмът става все по-разпространен, робството все още съществува и има хора, които причиняват страдания. За да започнем да променяме енергията на тези външни факти, е нужно да се фокусираме върху своята индивидуална вътрешна промяна. Като работим върху себе си, откриваме, че притежаваме предостатъчно умения, за да допринесем за установяването на едно просветлено общество. Това ни мотивира да приложим тези умения от любов, а не от страх, че светът е в сериозна опасност и има нужда от спасение. Ние не сме тук, за да „спасяваме" света, а да служим на заложената в нас парадигма на любов, свързаност и щедрост. Структурата на егото черпи сили от страха и разделението, от остарели представи, които витаят в пространството на индивидуалния и колективния ни ум. Страхът стимулира негативната промяна, докато любовта засилва позитивната.
    Любовта е противоотровата на страха и основаващите се на него подходи.