Любовта започва с любов към себе си. Приемането започва с приемане на себе си. Състраданието започва със състрадание към себе си. Предаването започва с предаване на себе си. Това са пътищата, по които се отваряме и споделяме своята любов, състрадание и мъдрост с близките си хора, със своята общност и света. Вътрешният копнеж по онова „липсващо нещо" бива погрешно изтълкувано като липса на материални придобивки, емоционални потребности, егоистични нужди — а през цялото време най-съкровеното желание в самите дълбини на съществото ни е да се слеем с истинската си природа, с нашия божествен Аз, Любимия.
    Това, за което копнеем, е мир с живота, но няма да го намерим, ако продължаваме да вярваме в мита за външното съвършенство. Когато влезем в общение с Аз-а, всички външни радости биват видени и оценени по напълно нов начин. Часът за това пробуждане е точно сега, а мястото — точно тук, където сте застанали.
    Означава ли това, че ще станете съвършено човешко същество в очите на света? Вероятно не. Истината е, че не е нужно да сте съвършени, за да разкриете вътрешните си съкровища — просто бъдете верни на своя Аз и знайте, че наистина всичко вече ви е наред.

    Утвърждение


    Днес правя място в сърцето за себе си. Самоуважението ми намира отражение в моите мисли и действия. Почитам света, в който всички чувстващи същества живеем. Прегръщам своето несъвършено съвършенство и влагам чувство за хумор дори докато работя за трансформацията си. Животът е добър и аз осъзнавам ценността на човешкото си въплъщение, а също и това, че всичко в мен е както трябва.


    Въплъщение

    Докато съм по този начин свързан и пълноценно участващ в чистотата на сегашния момент, аз навлизам в сферата на вечно разгръщащо се добро, която някои наричат рай — света на безкрайните възможности, света на момента „сега". Толкова съм свързан с него, че няма битка между вътрешния и външния ми живот. Сега знам, усещам и приемам, че вече съм в рая.
    В този момент осъзнавам и друго — колкото и прекрасен да е животът ми, аз едва съм започнал да откривам всичко, което е в мен. Готов съм да се освободя.
    Казвам това в своето съвършено несъвършенство. Знам, че животът ми е живот на красота и любов, на интелигентност и изобилие, на ред и хармония. Убеден съм, че животът ми е Божият живот и че този живот — вечен, безкраен — сега ме изпълва. Той разтваря всички втвърдени мисъл-форми, които са възпрепятствали или забавяли божественото, завладяващо правилно действие в човешкото ми съществуване.
    Моето чувство за себеприемане не се корени във външния свят. Хората, местата и вещите не определят кой и какво съм в своята същност. Аз определям себе си чрез актове на любяща доброта, състрадание, щедрост и безкористно служение. Като приемам цялото добро, което вселената ми предлага, аз се стремя да споделям ресурсите си с другите. Като давам талантите и уменията си на света, съм покорно благодарен, че те биват приети и оценени — и това ме окуражава да давам още повече. Знам, че духовното ми самоуважение се основава на това изразяване.
    Приемам, че притежавам любящо сърце, интелигентен ум и пробудена Буда-природа. Оценявам начина, по който изразявам своя вътрешен аз. Осъзнавам, че съм кандидат за просветление и приветствам в живота си всичко, което ми е нужно за тази цел. Моля се всички същества да се пробудят за своя истински Аз и да добият духовни достойнства от безкористни действия.