В мен нещо стана.
    Станах Себе си.
    Спрях и Духът ме хвана.
    Нещо ме преобърна!


    Наскоро откраднаха името и адреса ми от интернетния ефир, след което в пощата постъпила молба за пренасочване на кореспонденцията ми към Кения. За мое облекчение всичко се разреши без сериозни последствия и тъй като всяко зло е за добро, случката ми напомни, че нищо не дава възможност на сърцето да се отвори за състраданието така, както директният личен опит.
    Безспорно самоличността е това, което смятаме за единствено наша собственост, и крадците не са добре дошли в законно частната ни територия — особено в интимния свят на самоличността. За съжаление с помощта на техниката кражбата й е възможна дори когато прилагаме най-съвременни предохранителни мерки.
    Франк Абигнейл, най-дръзкият крадец на самоличности в историята, днес преподава в академията на ФВР и споделя, че всичко, което ти трябва, за да откраднеш самоличност на човек жив или починал е компютър — и не повече от половин час, за да се сдобиеш с цялата налична информация за индивида.
    Моето виждане е, че всичко, което се случва в живота ми, е част от духовната ми практика. Подозирам, че именно това ме накара да премина от изследване на смисъла на самоличността като цяло към размишление върху следните въпроси: кое е по-дълбокото значение на самоличността — нещо установено ли е тя, или се променя? Как се определяме с физическа, умствена, емоционална и духовна точност? Кой е монолитният „аз", когото описваме в автобиографиите, на интервюта за работа, във въпросниците в сайтовете за запознанства, различните формуляри, данъчни декларации и един ден смъртния акт? Доближава ли се изобщо някое от тези описания до реалната същност на всеки един от нас?
    След като за себе си отговорих на тези въпроси, стигнах до заключението, че най-опасният крадец, от когото трябва да се пазим, сме самите ние. Ако това ви изненадва, проверете връзката, която имате със своята самоличност, като отговорите на следните въпроси: бързо ли предавате самоличността си на неповторимо, уникално същество, за да отговорите на очакванията и да бъдете приети от родители, партньор, приятели, клиенти, работодатели, религиозни водачи, организации или социални клубове? Поддавате ли се на влиянието на медии и реклами, правейки компромис с визията си за живота, външността, избора на приятелите, мястото на живеене, марката кола, магазините и храната? Действате ли противоположно на вътрешния подтик, боейки се от мнението на хората? Учи ли вашата вяра, че да поставяш под съмнение доктрините е грешно и против Божията воля?
    Ето как с няколко думи Ошо предава есенцията:

    Най-големият страх е, че може да изгубим самоличността си, образа, егото, табелката с името.*

    [* Osho, „Courage: The Joy of Living Dangerously".]
    Затова ли лепим стикери по колата, които осведомяват околните шофьори каква е позицията ни по най-различни въпроси — от политика, аборти, духовност, любимо радио и съобщението, че детето ни е ученик на месеца, до това, къде сме ходили на почивка? _Повечето от нас влагат огромна енергия в самоличността, която създават, но до каква степен тази инвестиция, съзнателна или несъзнателна, се корени в мъдростта или в незнанието?_
    Обществото упражнява силно влияние, внушавайки нуждата от създаване на самоличност, която според него е успяла, красива, модерна и т.н. Повечето негови институции са замислени да функционират така, че да гарантират „правилното ни социализиране" от първите до последните мигове на живота ни — ние, от своя страна, така усърдно се стараем да отговорим на критериите, че дори не забелязваме как отдаваме силата си и изпадаме в посредственост, вместо да поемем инициатива за промените, които искаме да видим.

    Списък на кражбите

    Всеки ден безброй пъти ставаме заложници на погрешните си убеждения и през цялото време искаме откуп от света, безсилен да ни даде онова, което сами си отказваме — любовта и уважението към вътрешния дух, красота, мъдрост и съзидателност. _Когато предадем самоличността си на външния свят, попадаме в капана на дилемата „Да изразя ли автентичната си същност, или да отговоря на повърхностните очаквания на обществото?"_. Продължим ли да го правим достатъчно дълго, ще си навлечем криза на идентичността, защото сами сме си я отнели, заменяйки я с маска, която носим пред света. Можем да сложим край на този маскарад, като поемем отговорност за живота си и така си върнем силата.
    В _този момент_ вие красите планетата. Как искате да изживеете даденото ви скъпоценно човешко въплъщение? Отговорете на въпросите, свързани с кражбата на самоличността, като се опитате да бъдете честни в самонаблюдението си, без да се съдите.
    __Често ли се въздържате да изразите истинските си чувства и виждания, За да не предизвикате конфликт, само и само „мир да има"?__
    __Когато общувате с другите, скромничите ли, за да се чувстват те доволни от себе си, или преувеличавате качествата си, за да изглеждате по-добри от тях?__
    Изпробвате ли различни маски, За да намерите най-впечатляващата и убедителна за дадени обстоятелства и определена среда?
    Продължавате ли да живеете според система от убеждения, която вече не ви приляга, само и само да не разстройвате близките или приятелите си?
    Приемате ли автоматично чуждите оценки за самоличността си, без да подлагате на проверка съзвучието им с вашия вътрешен усет за себе си?

    Два случая на припознаване

    Има три начина на съществуване, които подсказват каква е връзката ви с вашата самоличност. Първият е ориентиран към работата, тоест човек се идентифицира с житейските задължения, отговорности и задачи. Това му дава сигурност и възможност за оцеляване в един привидно несигурен, опасен свят. Той вярва, че това, с което си печели хляба, е центърът на същността му и професията може да се превърне в аспект с такова надмощие над всички останали, че когато се запознава с някого, този човек обикновено казва името си и веднага добавя с какво се занимава; и съответно после пита:
    „А вие какво работите?". Такива хора имат, както аз го наричам, „съзнание на визитката".
    Може би вярвате, че ваш дълг е да изберете професията на някой от родителите си, да имате деца, за да изпълните желанието на своите родители да станат баба и дядо — в такъв случай сте възприели самоличността на послушен син, дъщеря и родител. Идеята да излезете от това ограничение ви се струва дръзка, безотговорна и плашеща, затова единственият ви избор е да изпълните семейните очаквания.
    Подобни убеждения ни принуждават да живеем по начин, който не се различава особено от този на предците ни. Друга възможност е да се вживеем в чужда съдба, да подражаваме на любими герои от филми и други фантазии, като през цялото време потискаме своя вътрешен подтик да израстваме, да се разгръщаме, да се освободим от ограниченията на погрешната самоличност, в която сме се вкопчили.
    Много хора така и не се издигат над това разбиране за живота, защото са искрено убедени, че „Аз съм това, което правя". Така те остават доброволно в здравия пашкул на тази погрешна представа и от него може да ги изкара само някое разтърсващо събитие. Те са собствена жертва на припознаване и стават част от „табуто срещу себепознанието", както го нарича Алън Уотс.
    Освен от очакванията на обществото и мечтите на родителите, самоличността се оформя още от знаменитостите, налагащи тенденции, медиите, образователните и религиозните институции — списъкът е дълъг. Индивидуалността бива пожертвана в името на сигурността, която дават еднаквостта и приемането, дори сигурността на гарантираните облаги в отвъдното.
    Ако прочитането на тези описания е било болезнено, значи сте готови да започнете да си връщате силата и все повече да се приближавате към своята истинска самоличност. Знайте обаче, че това си има цена — която на драго сърце бихте платили, ако можехте да видите сияйността на съкровения си Аз. Трябва да вложите духовната монета на непреклонното намерение да работите върху себе си, за да се запознаете отново със Себе си. Към това завръщане води и дзен-будисткият коан „Покажи ми лицето си, преди твоите родители да са се родили".
    Вторият начин на възприемане на живота е ориентиран към целта. На този етап човек упражнява до известна степен правото на избор как и къде да вложи времето и енергията си. Целите, които си поставя, съчетават ценности на обществото с представа за успеха, заимствана най-вероятно от някоя книга. Има самостоятелно мислене и поемане на рискове, както и отношение към смисъла на живота, особено в случаи на болезнени преживявания като развод, смърт на любим човек, уволнение или влошаване на здравето. Ако има желание за прекрачване на самоналожените ограничения, то е мотивирано най-вече от стремежа да се осъществи списъкът от цели, което дава измамно усещане за контрол над външния свят.
    От време на време ориентираният към целта индивид изпитва вътрешен подтик към по-автентично себеизразяване, но бързо го потушава или не се задълбочава в изследването му, защото това поражда страх. Ако го направи, животът му може да се раздвижи и да стане непредсказуем; може да се наложи да се промени, да изостави хората, които сега го обичат — или още по-лошо, те него да оставят. Да не говорим, че е възможно да се наложи преразглеждане или съкращаване на списъка с целите. Този „човек на действието" се чувства най-комфортно, когато е постоянно зает и пред него винаги има огромен списък със задачи, които трябва да свърши спешно. Да бъде сам и самотен за него е едно и също и той избягва и двете на всяка цена. В действителност обаче това е бягство от себе си и за да не изглежда, че го прави, този човек запълва и най-малката пролука в календара си, погрешно мислейки, че тези лични цели дават смисъл на живота. Въпреки че се е придвижил от функция на оцеляване към функция на полезност, той си остава убеден в самоличността „Аз съм това, което постигам" — а това в края на краищата е просто още един случай на припознаване.

    Имунитет срещу кражбата на самоличността

    Третият начин на възприемане на живота е ориентиран към предназначението. Тук индивидът съзнателно търси и открива отговори на вечните въпроси „Кой съм аз и защо съм тук?" Той се намира в процес на израстване от функцията на полезността към функцията на съзидателността. Продължава да изпълнява задачите и отговорностите си и да си поставя цели — разликата е, че всичко това се извършва в просторния вътрешен контекст на радост, градивност и съзнателно общение с Духа. Ориентираният към предназначението си човек приканва духовните качества любов, състрадание, мир, съзидателност и щедрост да се изразяват чрез живота му. Вътрешното празнуване, в което той обитава, се корени в осъзнаването „Аз съм уникално изражение на Духа и живея в съзвучие с еволюционния импулс, който управлява вселената. Съзнанието ми е отворено за безкрайни възможности". Това е нагласата, която осигурява имунитет срещу кражбата на самоличността.