Духовната проницателност е директно, интуитивно възприятие на Реалността. Това е сфера, която обитават мъдреците, пророците, мистиците. Доколкото знаем, Иисус Христос не е рисувал, не е написал дори една проповед — самият живот е бил неговото произведение на изкуството, портретът на всичко божествено в нас. И като другите озарени същества той ни е показал как се живее в света по един недвойствен начин. С възприемчивост на художник и мистично осъзнаване той е виждал с нещо повече от очите, чувал е с нещо повече от ушите, докосвал е с нещо повече от ръцете.

    Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши.*

    [* Йоан 14:12.]
    Оставил ни е ясно заявление, че и ние имаме всичко, за да пребиваваме в измерението на Реалността. Когато развием духовна проницателност, се предаваме напълно на Божествения художник и превръщаме живота си в приказно произведение на изкуството.

    От зрение към прозрение

    С практикуването на медитация отиваме отвъд ума на личността; започваме да възприемаме реалността не с външното зрение, а с вътрешното прозрение. По подобен начин Бетовен е чувал съвършено оркестрирани произведения с вътрешното ухо на интуицията. Симфониите ни заобикалят и възхваляват присъщата ни красота, потенциал и върховно осъществяване.
    Когато осъзнаете, че Духът се е индивидуализирал във вас и се е нарекъл с вашето име, вече не ви интересува какво мислят другите за вас и дори какво сами мислите за себе си; вместо това искате да знаете: „Как функционира в мен, чрез мен и като мен Духът на живота?". Задавайте този въпрос пред трибунала на съзнанието си все по-често и ще се настроите към прозренията, обитаващи измерението на Реалността. Така ще прекъснете веригата от мисли, които поддържат вярата ви в личния ум — умът, който ви държи в плен на несекващи съмнения и никога не носи удовлетворение. Възможно е да прекратите този измамен мисловен цикъл _още сега_, ако сте склонни да задълбочите духовната си практика и да я направите свой приоритет.

    Издигане без сътресения

    Страданието върши страхотна работа в пробуждането. Ние, хората, преживяваме мъчителни неща, но кой може да отрече, че много често именно те променят живота ни към по-добро! Колкото и странно да звучи, страданието има своите блага, различни, но също толкова ценни, колкото тези на щастието. И все пак да е нужно да чакаме мотивацията на личното сътресение, за да се издигнем от невежеството към мъдростта, от болката към радостта, от болестта към здравето. Любов, радост, мир, състрадание, мъдрост — тези присъщи ни качества могат да бъдат активирани в един миг на възприемчивост към Реалността. Тогава, разпознавайки я, се установяваме в нейното измерение и в партньорство с нея ставаме съзнателни художници на живота.