Първо ти трябва „да бъдеш" онова, което наричаш „щастлив" (или „знаещ", или „мъдър", или „съпричастен", или какъвто и да е) и тогава можеш да започнеш „да вършиш" нещата от състоянието на своето битие - и скоро откриваш, че онова, което вършиш, ти носи нещата, които винаги си искал да „имаш".

Начинът да задвижиш този творчески процес (а това е именно процес на сътворяване) е да разбереш какво желаеш да „имаш", да се запиташ „какъв ще бъдеш", ако го „имаш" и тогава направо да се пренесеш в това състояние - да бъдеш такъв.

В живота не се налага да вършиш нищо. Всичко е въпрос на това да бъдеш.

Щастието е състояние на съзнанието. И както всички състояния на съзнанието, то се пресътворява във физическа форма.

Чувствата, емоциите са изживявания, които избирате, не изживявания, на които сте подложени.
    Мнозина не разбират това.
    Вътрешните преживявания в твоя духовен живот не трябва непременно да са свързани с външните обстоятелства във физическия ти живот. Не трябва непременно да не изпитваш болка, за да не чувстваш страдание. Не трябва непременно в живота ти нищо да не е разрушено, за да цари в него спокойствие и мир. Всъщност истинските Майстори изживяват чувство за мир, сблъсквайки се с конфликти и разруха, не защото успяват да ги избегнат.
    Всички човешки същества се стремят към вътрешен мир, защото той е тяхната същност. А ти, както и всеки от събратята ти, винаги ще се стремиш да изживееш Кой Си в Действителност.
    Можеш да постигнеш този вътрешен мир и при среща с каквито и да било външни условия и обстоятелства, просто като разбереш, че ти не си своето тяло и че нищо, което виждаш наоколо, не е действително, реално.
    Спомни си, че изживяваш Десетте Илюзии. А после разбери истината за тях - че ти си ги създал, както Десетте големи, тъй покрай тях и всички други малки илюзии, които ти дават възможност да заявиш и прогласиш, да изразиш и изживееш, да станеш и осъществиш Кой Си Ти в Действителност.