Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава... Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас.

Животът и отношенията ви с ближните са основани на същите закони, на които почива вашият живот и отношенията ви към самия себе си.

Когато съдят някого, ти не го защитавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него, с пожелание да изправи погрешката си.

Когато ангел дойде на гости у вас, вие трябва да топите хапките си, както той топи. Закон е това. Ако вие не топите хапките си като ангела или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако аз съм на гости у вас, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, аз ще топя като вас. Това са елементарни правила и закони, които трябва да се приложат в новата етика.

Всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се подигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато Слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.

Има закон в Природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда, нито се радва.

Като отивате при някой човек за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се ръкувате с него и ще кажете: “Радвам се, че случаят ми даде възможност да ви видя”. Той ще ви запита: “Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповядайте и втори път”.

Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, един трябва да люби, а друг – да бъде благ.

Хората на Любовта трябва да бъдат последни в яденето. След като се наядат всичките, те последни да бъдат...Този закон е толкова очевиден.

Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.

Хората работят и взаимно си помагат във физическия, в сър-дечния и в умствения свят... Върху този закон се създава и крепи обществото.

Когато идем при Любовта, тя ще ни угости тъй, както ние обичаме. Когато дойде Любовта в нас, ние ще я угостим, както тя обича. Тъй седи новият закон. Силните трябва да станат слуги на слабите, за да ги научат на ред и порядък.

Иска ли да уреди живота си, човек трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора. При това положение, като урежда своя живот, той ще съдейства за уреждане и живота на своите ближни. Като учи, човек помага и на ближните си да учат. В пътя на развитието си, човек се натъква на закона на обмяната.

Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените хора. Въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, да могат хората взаимно да си помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се стимулират взаимно. Сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този закон се крепят сдруженията. Силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.

Не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва да се молите един за друг и да си услужвате един на друг. Не по закона на насилието, но по закона на Любовта.

Мекотата е нужна на всинца ви, за да можете да правите с нея каквото искате. Да допуснем, че вие сте решили някому да направите едно Добро. Обаче, има един закон, според който, ти ще направиш Добро на този, когото не обичаш и който те мрази. Да направиш Добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш Добро на този, когото не обичаш, това е мъчно.

Добрият човек, като види един лош, вижда Доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него... Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо Добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това.

Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.

Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създават повече, да го увеличат.

Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон.

Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши. Другото положение: да допуснем,че вие станете гарант някому. Ако той не плати дълга си, вие трябва да платите един ден вместо него. Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията си? В този случай те не са ваши. Аз казвам: гаранти не ставайте! Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: В моята кесия, с моите пари, мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари!

За да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят.

Ако ние искаме в бъдеще да се измени животът ни, ние трябва да знаем закона: Да знаем, че постиженията на всички онези, които са преди нас, са наши постижения и нашите постижения – на другите, които идат след нас.

Никой няма право да се взира в постъпките на другите хора и да ги критикува. Пристъпва ли този закон, той ще носи последствията му.

Не мисли, че хората са лоши, а ти си добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите работи. И когато е казал Христос: “Любете враговете”, Той е подразбирал този велик вътрешен закон.

За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено какви най-големи постижения може да има.

Питам: в една гимназия, дето се преподава на учениците, и онези ученици, които не издържат изпита, може ли да минат в по-горен клас? Не може. Този закон е същ и за личност, и за народ, и за цялото човечество.

Когато ние работим идейно, Природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се подигнем.

Една от важните задачи, която човечеството трябва да разреши по закона на умножението, е въпросът за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света на ангелите. Дойде ли човек до този свят, той ще знае как да постави законите и в своя свят.

Аз определям животните като ония изостанали душ¢, които са деца. Както виждате, за мене едно бръмбъзъче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израснат. Това е, по закона на времето вие сте по-напреднали. Сега както е казано в Библията, човекът е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човекът като е дошъл най-после, другите животни са дошли преди него. Законът е обратен. Който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.

За в бъдеще в шестата раса ще има следният закон: Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб.

Като изучавате живота на формите, естествено дохождате до тяхното растене. Растенето подразбира увеличаване на формите. Обратният процес на увеличаването е намаляването. Значи формите се намаляват и увеличават. Това са два закона, които имат приложение в целокупния живот: в икономическия, обществения, семейния и индивидуалния.

Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – Любов към себе си, да минат към втория – Любов към ближния, а оттам към първия – Любов към БОГА. Този е еволюционният път на развитие.

Само добрите и любещите хора имат бъдеще. Само те имат добри условия.

От сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия, а другите по същия закон, както грамадните растения и мамонтите, ще трябва да напуснат Земята.

Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой ваш приятел да ви даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т.н. Питам тогава: тези змии (бел. ред. змиите в пустинята по време на Мойсей) няма ли дойдат около вас? Тогава трябва да станете малко егоист, т.е. от гледище на старата култура, от гледна точка на самосъхранението вие трябва да защитавате себе си. Това е закон, който еднакво засяга и човека, и семейството, и обществото, и народите, и човечеството. И който разбира този закон за себе си, може да го приложи и за другите.

Понеже човечеството расте, този, външният човек расте.

В съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещеният закон на БОГА: Всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа.

Ако ти не почиташ и тебе няма да те почитат.

Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора. Това значи почитание на Божественото начало, както в себе си, така и в своя ближен.

Всяка държава е един общ, колективен организъм. Всяка държава е сглобена от много кириши, камъни, тухли, дървета и от какви ли не още материали. Много и разнородни материали влизат в нея. Пък освен тях, има и много скоби, които свързват материалите. И всички тия скоби трябва да бъдат здрави. Ако се поставят скоби, без да има дървета, в които да се забиват, какво ще стане с това здание? Ще рухне. Следователно същият закон е и по отношение на човека. Ето защо, ние започваме от човека.

Всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, който люби, има бъдеще.