Има едно единство, но то съществува само между всички мистични общества – те управляват сега. Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света.

Ако ти нямаш право отношение към БОГА, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение, в тясна зависимост.

В живота съществуват три важни закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частите. Първия закон наричаме закон на БОГА, втория – закон за ближния, а третия – закон за самия себе си. Първият закон включва всичко в себе си.

Благото в света се определя от първия закон, законът на Цялото. Ние наричаме това Цяло “закон на БОГА, закон на Любовта”. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи в себе си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно този закон представлява пълнота на духовния живот и всяко зло е изключение от него. Вторият закон е законът на частите, законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото.

Любовта, за която говорим ние, е закон на Цялото.

Никога частта не може да даде мнението си за цялото; никога произведението на човека не може да даде мнението си за своя творец.

Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение.

Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в Цялото. Само Цялото представлява велик закон за примирение на интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо. И тъй, докато човек има свое определено място в Цялото, т.е. в БОГА, той живее.

Когато говорим за частите и за Цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: Частта никога не може да бъде по-голяма от Цялото; Цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: Всяко Цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделимо, не може да има по-малка величина. Ние можем да пренесем тия закони и към БОГА и да кажем: Никое същество не може да знае повече от БОГА. И обратно: БОГ никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества.

На Земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето Цяло.

В човека има едно възвишено “себе”. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.

Ако помагате на хората, и те ще ви помогнат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен, както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици. Общите души се групират в едно общо цяло.

Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този стих, е: Първото и най-важно нещо е, да не се раздвоява Доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват.

Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му.

Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон.

Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си още докато то е в утробата ¢ – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист.

Помнете: в Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм.

Може да има сто милиона начини как да постъпиш, но от тия сто милиона начини на целокупния живот има да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: “Какво ще направя като отида при нея?” Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това си посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон.

Божественото винаги идва в множеството, а се реализира само в едно. В човешкото идва само едно желание, а се реализират много, и вследствие на това, човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма единство. В Божествения живот има единство, значи, там всичко се хармонизира в едно.

Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво единство. А под думата човек, ние разбираме закон на единство, т.е. нещо организирано.

Щом сме добре облечени за Едного, то това обличане важи за всичките. Щом мислите добре само за Едного, това мислене важи за всичките еднакво.

Един закон има в Природата – закон на единство, една мярка – единицата, една причина – Първопричината на нещата. В закона на единството е и законът на множеството.

Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение.

Ще бъдеш едно с БОГА и едно със своите ближни. Във вътрешното единство е разнообразието на живота. В това единство, именно, се проявява Любовта. Приложете Любовта, за да разберете закона на единството.

Ти трябва да обичаш само Едного. Ако ти обичаш, по общия закон за другите няма да мислиш.

Да обичаш едного, това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за всички души. Това е закон за общност. Да обичаш всички души, това означава да изучаваш закона за единството. В закона на единството човек постепенно слиза. Той започва да работи първо за БОГА, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: Човек първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за БОГА. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия. Остане ли само в единия закон, той преживява големи противоречия.