Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка. Тогава трябва да пазите следующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във всичко! Всички са в едното и едното е във всички.

Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения свят – в закона на единството.

В света има само едно първо място, което принадлежи на Господа. Останалите места са за хората. Не се стремете да сядате на първо място. Който търси първо място, той ще носи големи отговор­ности. Никой човек, никое същество не е за първо място. Който търси първо място, той се е заблудил. Първото място е свързано с големи отговорности. Следователно ще знаете, че закон за единство съществува навсякъде в Природата: едно първо място, един мъж, една жена, един баща, една майка, едно дете – всичко в света съществува по едно, а многото са негови отражения.

Каза Христос: “Тази заповед приех от Отца Си”. Казвам: това е единството, към което ние се приближаваме. Щом човек живее в тази заповед, в това единство, няма повече какво да се съмнява. Навлезеш ли в закона на единството, ти ще разбираш нещата и от техните резултати, от техните последствия ще разбираш причините.

Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато БОГ се проявява, туй оръжие няма да успее, защото колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от Любов, не от насилие.

БОГ се проявява и в най-малките същества, като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме закон за единство, или велик закон на Любовта.

Единството трябва да се изразява чрез послушанието. Единство трябва да съществува в принципите. Дето има единство, там съществува и законът на Любовта. Единството не подразбира еднообразие. Ние схващаме Любовта като закон на разнообразие – разнообразие на малките единици, които съставляват голямата единица в света.

Щом търсиш ближните си, това показва, че БОГ живее в множеството. То е Великото в света – да търсиш безбройното множество. А пък в едното е законът на малкото.

Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живяха заедно и да си кажат: “Ето тук можем да живеем заедно”. Те първо­начално живяха в едно тяло, в един ум, в едно сърце, значи и сега могат да живеят така, да се разбират и да си служат.

Христос казва на учениците си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз съм лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази лоза, като част от нея, той учен не може да стане, той служител Божи не може да бъде.

Частта трябва да знае какво е отношението ¢ спрямо Цялото, а после какво е отношението ¢ към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на Цялото. Това е един вътрешен закон, който обуславя нашите разбирания.

Законът за Цялото включва в себе си закона на частите, но законът на частите не може да обхване закона на Цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на Цялото, но всички закони на Цялото са едновременно и закони на частите.

Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите.

Частите слизат и се качват, но Цялото никога не се качва, нито слиза.

Когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовното тяло на човека.

Големите реки не се вливат в малките, но малките реки винаги се вливат в големите. Ще изкажа тази мисъл в друга форма: малките реки се вливат в големите, а големите реки се разливат в малки. Когато говорим за разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: великото, мощното, силното се разлива в малкото.

Лично за тебе може да няма Добро, но в Природата, в общия закон на Цялото, зло не може да има. Злото съществува като закон на индивида.

Ако помагаш на Цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на Цялото, и на тебе ще бъде добре.

В ума си ще пазите един велик закон: Всеки орган си има велико предназначение – стомахът, дробовете и пр. Те си имат и своите помощници-адютанти: бъбреците, дебелото черво и пр.; за дробовете – артериите, вените. Там са източниците на ума. Мозъчната система също.

Под семейство не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство – Вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на Вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство.

Помнете: благото на човечеството е ваше благо; и вашето благо е благо на цялото човечество. Какво мога да направя аз, един човек? Може би, ти си последният, когото очакват, да направиш едно Добро за цялото човечество. Хиляди хора очакват пример от тебе. Това е закон не само на физическия свят, но за още много светове.

Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която Невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете по-силни. Туй е същият закон: Когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувства и способности са нормални.

Кажем ли, че между две същества се образува права линия, разбираме отношения на тия същества към Божествения принцип, който ги свързва. В този смисъл мъжът и жената представят едно цяло, а не отделни същества.

Някой път някои работи с един човек не стават, тогава ще се съберете двама души, за да се изпълни законът. Може да турите и трима души. Казано е: “Дето са двама или трима души събрани, Аз съм там!” Един в света е само БОГ.

Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие.

Колкото по-високо се повдига човек, толкова и хоризонтът на неговото разбиране и знание трябва да се разшири. Той трябва да разбира закона на Цялото и закона на частите. Цялото е БОГ, частите са всички живи същества, от най-малките до най-големите.

Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако Цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако Цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен, ако Цялото не е умно. Ти не можеш да бъдеш богат, ако Цялото не е богато. Следователно всичко зависи от Цялото. И тогава, ако има някакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са ти отношенията към Цялото, и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш.

Каквото и да направиш, засягаш целия организъм на Живата Природа. Затова когато измъчваш един човек, това се отразява върху съзнанието на БОГА, за което ще имаш и въздаяние.

Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите.

Всеки народ има право да живее добре. Някои народи казват, че всеки трябва да гледа своя живот. Не, каквито са законите на индивидуалния живот, такива са законите за дома, обществото, за народите, за цялото човечество. Законите, които функционират в частите, функционират и в цялото, но само в своето приложение, те имат една площ, по-голяма.

Когато частите се съединяват в едно цяло, цялото става силно. Когато частите на цялото се разединяват, цялото става слабо. Вие можете да приложите този закон и ще имате резултат.

Човек трябва да живее за обществото, обществото трябва да живее за народа, народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за БОГА.

Щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.

Ако искате да бъдете силен, ще си кажете: Аз, добрият човек, и всички добри хора в света с мен, плюс БОГА с мен, Който е над нас, всичко мога да направя. Тъй седи законът.