Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднород-ните неща се привличат, а разнородните се отблъскват... Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи законът на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи света? Когато хората станат еднородни.

Да допуснем, че вие имате баща, който разполага със сто декара земя. Вие сте петима братя и пет сестри. По колко ще ви се падне от тази земя? По десет декара. Ако ти искаш да бъдеш богат, ще трябва да обереш братята си, иначе други външни условия няма. Тогава какво ще правиш? (Не трябва да се делят.) Да, не трябва да се делите, а да се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви. Тогава законът е следният: Човек понеже има десет пръсти на двете си ръце, всички ще се подчиняват на главата и така той ще бъде богат.

Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете! Ние не можем да проявим в света това, което не съществува в нас.

Под думата красив свят разбирам света и на единството, и на множеството. Под думата множество разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието. Сега да определя думата съгласие. Под съгласие аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно. Разумното съгласуване е една брънка в живота. То е свързване.

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно Добро на един човек, туй Добро се отнася и за целия свят.

Казвам: яви ли се желание у някого да върви напред, оставете го, нека излезе напред! След него ще излезе втори, после трети и т.н. Ще дойде ден, когато всички ще стигнат върха. Ако един се подигне нагоре и стигне върха, и останалите ще вървят след него; ако един от тях се върне назад, и останалите ще се върнат. Такъв е законът. Смъртта на едного е смърт за всички; животът на едного е живот за всички. Казано е в Писанието: “Бог не съизволява за смъртта на грешниците”.

“Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!” Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот.

Това, което отделният човек желае, е желание на Цялото, на всички хора по лицето на Земята. Достатъчно е да пожелаеш да бъдеш богат или красив, в този момент още някой е станал богат или красив. Законът е такъв. Радвайте се, че желанията ви се изпълняват. Щом един човек реализира желанията си, всички могат да ги реализират. Значи всички желания са реални и постижими; въпросът е само до времето.

Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: “Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене”. Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата напускат своя дом. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всеки човек трябва да се стреми да роди Божественото Добро, да придобие своята свобода. Не е въпросът в женитбата по форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цяло.

В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички. Законите на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят.

Като говорим за вътрешния живот, ние имаме пред вид реалния живот, от който е произлязъл външният живот. Който не разбира закона на единството, да търси БОГА отвътре, той ще Го търси в множеството, и все ще Го намери някъде в баща си, в майка си, в приятелите си, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник. Който намери БОГА отвън, той ще има един резултат; намери ли Го отвътре, ще има друг резултат.

Всяка идея, която излиза от човека, отива в пространството, прави цял кръг и се връща там, откъдето е излязла. Същото се отнася и до Доброто, и до злото. Като излязат от човека, те образуват един кръг и пак се връщат към него. Значи законът за обединяване на нещата съществува навсякъде в живота.

Българинът на българин враг не може да бъде. Такъв е Божият закон! Всеки, който каже противното, не говори Истината. Въпросът не е само за българите, но и за всеки човек, който се обявява против цялото човечество. Такъв човек е негов враг.

Хората трябва да бъдат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Те съставят удове на един общ организъм.

Ако у теб самия не може да живее всичкият народ, ако ти не можеш да живееш във всичкия народ, ти не си го разбрал. Ти тъй чувстваш нещата, но всичкия народ в себе си, при сърцето си да го имаш. Не само своя си народ – законът е един и същ. Един народ има в света, то е цялото човечество. Това е народът.

Като се оправи щастието на народа, и на личността ще бъде добре. Но когато народът е зле, тогава и богати да сме, пак няма да ни бъде добре.

Вие желаете толкова много работи, които са ви непотребни. Хубаво е, че ги желаете, понеже това, което не може да постигнете, като го желаете, други ще го постигнат.

Когато внесем Доброто в една душа, ние го внасяме във всички души. Не можем ли да внесем Доброто в една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество. Този закон има отношение и към отделния човек. Ако можете да внесете Доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и желания.

Всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, са скачени съдове. Всички хора, които имат еднакви убеждения, са скачени съдове. Всички обикновени хора представят система от скачени съдове. Талантливите представят друга система; гениалните – трета. Изобщо хората представят системи от скачени съдове, в зависимост от нивото на своя умствен, сърдечен и волев живот.

Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща. Казано е в Писанието: “Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата”. Големите мисли са началото, малките са краят. Ако големите мисли не се свържат с малките, първите няма да се реализират.

Всеки човек в живота си се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, те не го интересуват. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието, на който и да е лист на цвета и на което и да е клонче на едно дърво, зависи от благосъстоянието на цялото дърво, от неговите жизнени сокове.

Възможно ли е на едно дърво само на един лист да е добре, а пък на другите да не е добре? Законът, който съществува, е: Ако на цялото дърво е добре, ако на всичките листа е добре и са в цветущо състояние, и на единия лист ще му бъде добре.

Всеки човек е длъжен да вярва в каквото си иска. Той има право на това. Но неблагоразумно е човек да вярва и да поддържа това, което носи нещастие. Да вярва и да поддържа това, което носи щастие, разбирам. Защото съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие. Сегашните хора чувстват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи. За бъдеще това нещо ще се чувства още повече.

Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздейства върху вас.

Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше Добро. И Доброто, което вие придобивате, ще бъде Добро на другите.

Ние казваме, че един ден човечеството ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите.

Който иска да бъде Син Божи, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно чувство.

Всички хора съставят един организъм. Те имат взаимни отно­шения, и най-първо трябва да се намерят отношенията между расите. Расите не се родиха произволно в света. Народите не се родиха произволно. Индивидите не се родиха произволно – всичко в света върви по един общ закон. Трябва да се намери първо произхода на нещата, по каква линия вървят те.

Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в Доброто, след него идат вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.

Има един закон в света: Общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от тях. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени.

Щом бащата в един дом падне, с него заедно ще паднат и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднат и бащата, и децата. Ако децата паднат, ще паднат и майката, и бащата. Това е общ закон, който засяга всички хора.

Човек може да отреже и да яде месото на другите хора, но да отреже месо от себе си – не. И ако човек съзнае, че всичко в света представлява един организъм, той няма защо да яде своето месо. По някой път вие злословите другите хора. То е същият закон, понеже не съзнавате, че няма човек в света, който да злослови себе си. И ако някой път вие злословите себе си, то не сте вие, а някое същество, което е чуждо на вас.

Не можеш да направиш престъпление на себе си, от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат този закон, ще бъде невъзможно да направиш пакост някому. Този човек съставлява едно цяло с тебе.

В света има едно коопериране на душите... Та и когато вие решите да направите едно Добро все така едновременно мнозина ще поискат да направят, по разни начини, едно Добро.

В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата с цел да си помагат едни други.

Когато ти решиш да направиш едно Добро, с тебе заедно се кооперира и цялото човечество, които мислят като тебе. С тебе заедно се кооперират всички разумни хора, които мислят като тебе.

Ако вашата Любов може да ползва вас, тя може да ползва и другите... То е един закон, който трябва да го имате предвид.

Благото е благо за всички; животът е живот за всички; сиро­машията е сиромашия за всички.

Човек не е сам в света. Има един закон в света, който регулира човешкия живот. Всички души са колективни. Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на Земята с него заедно слизат около 10, 20, 30, 50, 100 хиляди души. С неговата съдба е свързана и съдбата на всички тия души. Ако не повече, то поне 10 000 души идват в един и същ момент на Земята с раждането на всяка една душа. Тези души са разпръснати по Земята и така се случва, че едновременно те всички не са бедни. Ако един от тях е съвсем закъсал, много от тях са богати и могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към БОГА и радиото на всички тези 10 000 души започва да работи и се притичват на помощ. Те разбират този закон добре.

Станете проводници на Божественото... Ако си проводник на изкуството, на хубавото, на красивото, ти ще бъдеш велик художник в света. Ако си проводник на Доброто, ти ще минаваш като един голям благодетел в света. Ако си проводник, ти ще бъдеш като спасител в света. Проводник трябва да бъде човек в света. И за здравето е същият закон. Желайте здравето на всички хора в света – здравето ще дойде във вас.

Страхът е предвиждане на бъдещите мъчнотии, които се раждат. Един човек не може да се справи, трябват 10, 100, 1000, трябват няколко милиона хора да се координират. Същият закон е и в човешката глава, същият закон е и в човешкото сърце, и в мускулите, навсякъде човешките клетки се координират по същите правила.

Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го с Любов.

Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без сам той да е скърбен или радостен. Това е неизбежен закон.

Какво по-хубаво, ако всеки един от вас, би влязъл в един дом, че да чувстват хората, че носиш живот, да чувстват хората, че носиш светлина и знание, да чувстват хората, че носиш свобода. И всеки да чувства – дали е в един дом, дали е в едно общество, дали е в един народ или където и да е, – законът навсякъде е един и същ.

Щом вие желаете Доброто на другите хора и те ще желаят вашето Добро. Радвайте се на знанието на другите хора и те ще се радват на вашето. Радвайте се на всяко хубаво нещо, което виждате, защото то ще бъде един ден и за вас. Такъв е законът.

Благото на цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество.

С всяка помощ, която можеш да дадеш на когото и да е, ти помагаш на себе си. Животът – това са скачени съдове.

Страданието на цялото човечество да бъде наше страдание. Радостта на цялото човечество да бъде наша радост. Понеже страданията на Адам и Ева станаха наши страдания, по същия закон благостите на цялото човечество ще бъдат благости за всеки едного от вас.

Някой страда, без да знае причината за страданието си. Много просто – друг някой страда, а той възприема страданието му. Някога се радва, без да знае защо се радва. Друг някой се радва и той възприема радостта му. Като знае този закон, човек може да се лекува. Как ще се лекува? Като се свърже със здрави и добри хора, които го обичат.

Когато на всички хора е добре, и на мен ще е добре.

“Но Син Человечески кога дойде, дали ще намери вяра на Земята”, стр. 41; 202

Останете ли сам, пейте за себе си! После, трябва да бъдете мисли-тел пак за себе си. Учите ли, учете пак за себе си. Щом можеш да пееш за себе си, ще можеш да пееш и за другите. Щом можеш да мислиш за себе си, ще можеш да мислиш и за другите. Щом можеш да учиш за себе си, ще можеш да учиш и за другите. Законът е такъв. В този закон е смисълът.

Като живее на Земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в Неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като Негови удове.

Има едно единство, но то съществува само между всички мистич-ни общества – те управляват сега. Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света.

Ако ти нямаш право отношение към БОГА, ти не може да имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може да имаш право отношение към вечното единство. Те са две неща, които са в отношение, в тясна зависимост.

В живота съществуват три важни закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частите. Първия закон наричаме закон на БОГА, втория – закон за ближния, а третия – закон за самия себе си. Първият закон включва всичко в себе си.

Благото в света се определя от първия закон, законът на Цялото. Ние наричаме това Цяло “закон на БОГА, закон на Любовта”. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи в себе си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно този закон представлява пълнота на духовния живот и всяко зло е изключение от него. Вторият закон е законът на частите, законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото.

Любовта, за която говорим ние, е закон на Цялото.

Никога частта не може да даде мнението си за цялото; никога произведението на човека не може да даде мнението си за своя творец.

Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение.

Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в Цялото. Само Цялото представлява велик закон за примирение на интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо. И тъй, докато човек има свое определено място в Цялото, т.е. в БОГА, той живее.

Когато говорим за частите и за Цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: Частта никога не може да бъде по-голяма от Цялото; Цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: Всяко Цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделимо, не може да има по-малка величина. Ние можем да пренесем тия закони и към БОГА и да кажем: Никое същество не може да знае повече от БОГА. И обратно: БОГ никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества.

На Земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето Цяло.

В човека има едно възвишено “себе”. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.

Ако помагате на хората, и те ще ви помогнат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен, както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици. Общите души се групират в едно общо цяло.

Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този стих, е: Първото и най-важно нещо е, да не се раздвоява Доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват.

Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му.

Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон.

Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си още докато то е в утробата ¢ – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист.

Помнете: в Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм.

Може да има сто милиона начини как да постъпиш, но от тия сто милиона начини на целокупния живот има да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, запример вдовицата А. Ще кажеш: “Какво ще направя като отида при нея?” Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това си посещение може да дадеш потик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон.

Божественото винаги идва в множеството, а се реализира само в едно. В човешкото идва само едно желание, а се реализират много, и вследствие на това, човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма единство. В Божествения живот има единство, значи, там всичко се хармонизира в едно.

Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво единство. А под думата човек, ние разбираме закон на единство, т.е. нещо организирано.

Щом сме добре облечени за Едного, то това обличане важи за всичките. Щом мислите добре само за Едного, това мислене важи за всичките еднакво.

Един закон има в Природата – закон на единство, една мярка – единицата, една причина – Първопричината на нещата. В закона на единството е и законът на множеството.

Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение.

Ще бъдеш едно с БОГА и едно със своите ближни. Във вътрешното единство е разнообразието на живота. В това единство, именно, се проявява Любовта. Приложете Любовта, за да разберете закона на единството.

Ти трябва да обичаш само Едного. Ако ти обичаш, по общия закон за другите няма да мислиш.

Да обичаш едного, това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за всички души. Това е закон за общност. Да обичаш всички души, това означава да изучаваш закона за единството. В закона на единството човек постепенно слиза. Той започва да работи първо за БОГА, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: Човек първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за БОГА. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия. Остане ли само в единия закон, той преживява големи противоречия.