При изучаване на лицето, на ръката, дохождате до такива данни, по които определяте характера и способностите на човека. За да бъде лицето широко или дълго, това зависи от известни математически данни, които предшестват раждането на човека. Това не е произволен, случаен закон. Прадедите и родителите на детето имат влияние върху чертите на лицето, както и върху размерите на цялото тяло.

Като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите ¢, може да се съди за живота на неговите деди и прадеди. За пример на някои хора трябва да се продължават показалците, на други – третите пръсти, на четвърти – безимените и т.н. Затова обаче се изискват големи усилия. Забелязано е например, че ръцете на крадците са дълги, а на убийците – къси. Не правете общи заключения, че който има дълги ръце, той е крадец или който има къси ръце, е убиец. Аз само изяснявам закона. Ако признакът, че някой човек е крадец, съществува не само на ръцете, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да се каже с положителност, че той е крадец.

При някои хора горната част на ръката е по-мека – показва, че умът е по-благороден, отколкото сърцето. Имате равновесие, когато ръката отгоре е мека както отдолу... На някои – ръката отдолу е по-мека, отгоре е по-груба. Тогава сърцето е по-меко. Има с какво да се занимавате. Погледнеш крака – огрубял, пак същият закон. В тебе Доброто е огрубяло.

Ако погледнете ръката си, ще видите, че БОГ е положил всички закони на нея. На ръката са написани законите и на Любовта, и на Мъдростта, и на Истината. И Библията е написана на ръката, но всичко е написано много ситно.

Всяка една деятелност, която вие проявявате, в който и да е свят, ще се отрази на вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите – във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затова казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Това показва доколко човек живее съобразно със законите на Природата.

Ако в едно отношение човек се стеснява, в друго се разширява. И обратно: ако в едно отношение се разширява, в друго се стеснява. Този закон действа върху човешкото лице.

Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина на душата на човека.

Когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във форма на жена, а другият – във форма на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права линия. Всяко друго отношение образува крива линия. Обаче кривата линия не представя злото в света. Кривата линия показва възможностите, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а другият – възможностите на човека В. Възможностите на тия двама души се пресичат в точките С и D. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека: Хора, които са по-активни, които имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно, лицата им са валчести.

Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно, и кое – не.

Ако по лицето се явяват бръчки, те трябва да бъдат на място. Всяка бръчка трябва да е резултат на някаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчките по лицето на стария човек се подчиняват на един общ закон. Тия бръчки показват какво е постигнал старият човек. Те са индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчките по лицето на старите хора са наредени според законите на Природата, те са нормални и на място. Ако не са наредени по законите на Природата, те са анормални, не са на място и са резултат на известни патологични състояния. Същото може да се каже и за линиите на носа. Линиите на носа трябва да бъдат правилни. Изобщо човек трябва да развива линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Той трябва да развива и очите си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда.

Само един човек с оформена брада може да прояви Любовта. Той може да има чувство на Любов. Тъй седи Истината.

Изучавайте ухото, което взима участие в закона на необходимостта, в закона на дълга и на желанията. Докато си в закона на необходимостта, ти непременно ще бъдеш под заповеди. (В същия том Учителя дава подробни обяснения по физиогномия.)

Брадата е признак на онзи мъжки елемент, когато човек почва да става груб. Като загрубее човек, брадата му ще израсне. И по брадата, и по космите ще познаеш човека. Ако космите са по-тънки или по-дебели, ще познаеш дали принципът, който е водил човека, е мек, или груб. Мекотата е винаги женски елемент.

Колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-слаба е интелигентността му. Колкото по-дебели и по-груби са космите на човека, толкова по-грубо, по-необработено е сърцето му и толкова по-груба е волята му. И обратно: колкото по-тънки и меки са космите му, толкова по-голяма е интелигентността, по-благородно е сърцето и по-възпитана е волята му. Значи между космите на човека и неговия характер има известно съотношение.

Хора, у които ушите са дълги, живеят дълги години; а хора, у които ушите са къси, живеят малко време. Това е така, Природата никога не лъже. По същия закон интелигентността на хората се изявява в лицето им. Природата е поставила по лицето на интели­гентните хора повече бръчки.

Какъв е законът на клепачите?... Когато се подобряват условията на живота, и мигането става по-рядко. Този закон е верен. Охтичавите хора бързо дишат. Щом диша бързо човек, условията са много лоши.

Единственото нещо, което не се мени, е човешкото око. По очите може да познаеш какво мисли човек, той не може да те излъже, няма скрито-покрито. И децата знаят този закон.

Очите на човека трябва да бъдат поставени точно на меридиана на зрението. Когато очите са поставени точно на меридиана на зрението, ние имаме един идеален човек.

В старо време маговете са носили дрехи с широки ръкави, дето криели тояжките си. Преди да направи нещо, магът поглаждал тояжката си. Те не са знаели, че тояжката е на лицето им – техният нос. Днес обаче посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само човек да носи тояжката в ръкава си, но той трябва да отговаря на нейните изисквания. Тя е закон, който се налага на всеки човек. Който не изпълни този закон, той неизбежно ще опита силата ¢.

Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината на носа определя чувствата на човека. Следователно, когато човек мисли, носът му се удължава. Когато чувства, носът му се разширява. Същият закон се отнася и до лицето на човека. Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата. Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека.

Френологията твърди, че ако носът е къс и широк, това показва известна деятелност в чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на някакъв физиологически дефект на човека. Значи законът, който определя интелигентността и деятелността на чувствата в чо­ве­ка, е верен само тогава, когато дължината на носа е резултат на усилена умствена дейност, а широчината му – резултат на усилена дейност на сърцето.

Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще видиш по него, че от носа излиза нещо... Ще бъдеш много внимателен – като дойдеш, ще пипнеш носа си много деликатно. Много деликатно ще концентрираш ума си. Ако ти го хванеш, няма да го разтриваш, но едва ще се докосваш и по този начин ще направиш връзка. Защото двете ръце, това е законът на духа. Това са положителни сили, които действат.

Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете човешката история на човешкото лице в различните епохи – в какво направление е вървяла тази мисъл. Това е един начин на изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.

Допуснете, че АВ означава движението на ва­ши­те очи. ДС, този перпендикуляр показва височината на вашето чело... Ако в дадения случай ДС, този перпендикуляр се измени, тук имате едно равновесие от 90°.

Колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек. Ако челото легне надолу, ъгълът става малък. При това положение интелигентността са намалява. Ако носът изпъква много навън, интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него.

Долната част на челото, дето са веждите, е границата на умствения свят. Там са събрани данните. Фактът е това, което човек е пре­живял. По средата на челото се намират известни способности на трансформиране на енергиите в Природата. Горната част на челото, разсъдителната част, е, дето са поставени принципите на живота. В горната част са принципите, в средната част са законите, в долната част са фактите.

Веждите са закон в духовния свят. Начин, по който трябва да работите.

Законът на Божествената хармония е носът ви да е на място, веждите ви, очите ви да бъдат направени тъй съвършено.