Който се храни съзнателно, той ще знае начин, как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба, и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме всичките енергии в него, добри и лоши, и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си.

Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използва правилно и от белите дробове; ако белите дробове не я използват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва.

Всяка храна, която човек приема, трябва да се смила добре. Не се ли възприема правилно от човешкия организъм, тя създава болезнени състояния.

Какво ще каже Природата, ако види човек с едно нелъснато копче? Нищо няма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя си. Обаче ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: “Как смееш да гълташ цели хапки, без да ги дъвчеш? За нарушаване на този закон, ще бъдеш наказан”. Това, от което хората се интересуват, Природата не се интересува.

Всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето.

Ако ядеш с Любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.

Човек може всичко да яде, но ако яде с Любов, съзнателно.

Има хора, в които храносмилателната система е слабо развита. Показва се в слепоочните области. Всички хора не могат да ядат еднакво. Трябва да се съобразим със закона. Този, на когото слепоочните части са сплеснати, той избира деликатна храна. Онзи, на когото са изпъкнали, може да яде друго. Не е позволено на всички да ядат еднакво... В бъдеще, като дойдат хората, за яденето няма да бързат. Ще бъдат в размишление, да се помолят, да попитат Господа да ядат ли тази храна, или да не ядат. Ако е позволено, в тях ще се отвори разположение.

Човек трябва са изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи.

Когато се храниш, не допускай нито една отрицателна мисъл в ума си. Между тебе и храната трябва да има общение, връзка. Яж храна, която обичаш, и се разговаряй с нея. Това значи да употребяваш жива, а не мъртва храна.

Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в Природата.

При яденето ще възприемаш толкова, колкото трябва. После храната трябва да бъде доброкачествена.

Яденето е обосновано на един закон: В Природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено.

Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядеш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи.

Според мен месната храна е закон за ограничение... Човек без Любов вегетарианец не може да стане. Без Любов е винаги месоядец. А пък вегетарианството по закон не става.

Едно от главните правила при храненето е: Никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон... Помнете: храненето се основава на закона на Любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея... Същият закон се отнася и до въздуха... Казвам: какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето.

Яденето в Природата е също намясто. Докато живее човек, трябва да яде, но умерено – като приеме 15-20 хапки, той трябва да спре.

Според закона, по който е направен нашият организъм, в него постоянно става обмяна. Никога не трябва да вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно на организма. Който иска да бъде здрав, никога не трябва да преяжда.

Като ядеш и дойдеш до най-сладката хапка, престани да ядеш... Не гледай на чинията, но и на изядените хапки. Радвай се на тях. Хапката, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене. Тя принася повече полза от яденето, което си приел в себе си. Този закон има приложение и в живота.

Като се храниш и дойдеш до най-приятната точка на храненето, спри там. Ако туриш една хапка повече, ще влезеш в закона на ограничението.

Природата е определила за всеки човек, колко храна му е нужна дневно.

В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкова, колкото БОГ изисква, то е Божието благословение.

Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето... Всички плодове, това е сгъстена светлина.

При сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност.

Докато живее на Земята, човек не може без стомах, но той трябва да живее и да се храни съобразно законите, които управляват стомаха. Когато обработи храната, стомахът я изпраща в по-високи полета. Следователно той изпълнява една функция на взимания и давания.

Ако яде много и неправилно, той върши престъпление; ако остава гладен и не си дояжда, той пак върши престъпление. На човек се препоръчва нито да преяжда, нито да си недояжда.

Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон, човек трябва да яде... Яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за подържане и засилване на вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли.

Сутрин ще ядете за ума си, на обяд – за сърцето си, а вечер – за тялото си. Човек трябва да разграничи тия неща в себе си и да постави храната на своето място. Не я ли тури на мястото, тя не може да се използва.

Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен.

И в Библията Мойсей казва на евреите, че могат да ядат месо, но без кръвта му. Той казва: “Месото на животните можете да ядете, но кръвта им няма да ядете, защото животът им е в кръвта”. Значи законът е същият. И в плода кръвта му е семката. Следователно ще ядете месото на плода, а кръвта му, т.е. семката му, няма да унищожавате.

Яденето е закон да приемаш гости. Вие още нямате понятие, какво нещо е яденето. При едно ядене ще имаш най-малко четирийсет-петдесет души разумни същества, които са влезли в тебе.

Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, това същество може да изядеш.

Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея.

Всеки човек може да яде каквото иска, но Природата има следния закон: Всеки, който яде разнообразна, но неестествена храна, кракът му няма да влезе в Царството Божие и той сам ще се изложи на смърт.

Какъв е процесът на яденето? На какви закони се подчинява? Човек се храни не само с хляб, но и с въздух... Ако не знаеш по колко хапки да ядеш и по колко вдишки да правиш, ти нарушаваш законите на храненето.

Всички най-добри хора в света, всички светии, всички те са учени, но са започнали възпитанието си с този природен закон: Да ядат, когато Природата казва и да не ядат, когато пак тя казва.

В яденето за пример има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. Не спазва ли човек този закон, Природата няма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, без да използва приетата храна.

Ако можеш да ядеш хубаво, късметлия си. И ако хубаво ядеш, законът е такъв: Ти добре ще се учиш.

Който се храни съобразно законите на своето тяло, той се ползва; който не се храни съобразно законите на своето тяло, той се осакатява, безразлично дали вярва, или не вярва. Изобщо, който работи разумно, той вярва в законите.

Като яде, човек не работи. Следователно, щом престане да работи, той ще яде.

Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме Света неделя! Стомахът казва: Никаква Света неделя! Моисей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон... Сега от вас се иска разумност. Бъдете изправни в храненето. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия. С мисъл – защото първо си помислил какво да ядеш. С чувство – защото си обикнал храната. С воля – защото си я дъвкал.

В Природата има един закон, според който е определено всекиму колко трябва да яде. В това именно седи разумността на живота, че Природата е определила на всички същества каква доза ядене трябва да употребяват. И ако ние, съвременните хора, познаваме този велик закон на хранене, всички щяхме да бъдем здрави.

В човека има едно чувство, с което той познава коя храна е за него, коя не е. Ако не можете да намерите съответна храна на вашия организъм, по-добре не яжте. Почакайте ден, два, но да намерите съответната храна за своя стомах. Който яде навреме, той ще научи този закон и ще се благослови; който не яде навреме, той ще изгуби добрите условия на живота и преждевременно ще замине.

В живата Природа е предвидено всичко да става навреме. Има закон, който строго определя кога човек трябва да яде. Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва да яде... Според законите на Природата човек не трябва да яде, когато е неразположен. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно.