Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието, според моето схващане, или според новите вярвания. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието.

От сегашното положение по-важно няма. Следващото ти положение като дойде, тогава то ще бъде най-важно. Трябва да знаете, че следващото ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава.

Това, което в дадения момент имам, това моето разположение, то е реалното. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент, какво съм, то е реалното, то е, на което разчитам. Законът е верен. Ако аз съм добър сега и в следния момент ще бъда добър. Ако сега аз не съм добър и следния момент няма да бъда добър.

Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.

Преди всичко миналото на човека е свързано с неговото настояще така, както изгревът на Слънцето е свързан с неговия залез. И тогава съществува следният закон: Всеки човек трябва да се прояви. Без прояви животът няма смисъл. Животът е реален само тогава, когато се проявява, в каквато и да е форма.

Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обуславя, именно, от този закон – да създадат условия за бъдещия живот.