В живота има две течения: в едно от двете течения попада човек и там работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, в което само БОГ работи. Тези две течения се намират в постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извън времето и пространството. Ето защо човек трябва да изучава законите на времето, да се освободи от Сатурн, от своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. Има известно съотношение между времето и човешкия живот, но човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите тайни в живота. Времето носи в себе си всички неща; също така времето отнася всичко със себе си. Времето пише, но и времето заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е възможно.
Когато искате да скъсявате времето, изживявате повече сила. Когато изживявате повече време, пестите силата. Едно от двете.
Едно момиче на 5 години свободно ли е да се люби, да се жени? Когато стане на 21 година, тогава е свободно. Този закон прилагайте към всички неща. За някои работи ние сме ограничени. Значи не е времето още.
Сега отдалечаването и приближаването е нещо разумно. В приближаването и отдалечаването има един вътрешен закон, дава една възможност на човека да може да работи.