„palmam qui metuit ferat” (палмам кви метуит ферат) — нека носи палмата онзи, който я заслужил.

„panem et circenses” (панем ет цирцензес) — хляб и зрелища. Презрителни думи на Ювенал към римляните от епохата на упадъка, които не мислели вече за друго, освен за безплатен хляб и за безплатни зрелища.

„paratae lacrimae insidias, non fletum indicant” (парате лакриме инсидиас нон флетум индикант) — престорените сълзи издават коварство, а не плач.

„parcere subjectis et debellare superbos” (парцере субиектис ет дебеларе супербос) — да щадиш подчинилите се и да укротиш надменните. Думи поставени от Виргилий в устата на Анхиз, когато обяснявал на Еней бъдещата роля на римския народ.

„parcimonia est magnum vectigal” (парцимониа ест магнум вектигал) — пестеливостта е голям доход.

„parem non fert” (парем нон ферт) — не понася, не търпи равен на себе си.

„pares cum paribus facillime congragantur” (парес кум парибус фацилиме конграгантур) — равни с равни най-лесно се събират.

„par interim” (пар интерим) — привременно. Употребява се за означаване временно заместване на длъжностно лице (напр.: управляващ легация пар интерим).

„paritur pax bello” (пари тур пакс бело) — мирът се ражда от война.

„pars adversa” (парс адверса) — противната страна (в процес).

„parum fidei miseris est” (парум фидеи мизерис ест) — на нещастниците се вярва малко.

„parturient montes, nascetur ridiculus mus!” (партуриент монгес насцетур ридикулус мус) — замъчила се е планината и родила мишка. (Хораций).

„parvum parva decent” (парвум парва децент) — на малкия прилича малкото.

„paciens, quia aeternus” (пациенс квиа етернус) — търпелив, защото е вечен. Израз, с който св. Августин изказва възхищението си от преголямата търпеливост на Бога спрямо погрешимостта и престъпността на човечеството.

„pauca, sed bona” (паука сед бона) — малко неща, но добри неща.

„pecunia tua tecum est” (пекуниа туа текум ест) — парите ти заедно с тебе да погинат! Прочути думи, отправени от апостол Петър към Симон Магесника, който (според Дела ет апостолите, VIII, 20) предложил пари, за да му се даде Светия Дух.

„pectus facit theologum” (пектус фацит теологум) — сърдцето прави богослова, т. е. богослов става по убеждение.

„pecunia una regimem est rerum omnium” (пекуниа уна регимем ест рерум омниум) — парите са едничък двигател на всички неща.

„per aspera ad astra” (пер аспера ад астра) — през грапавините към звездите, т. е. с труд всичко се постига.

„pereat mundus” (переат мундус) — нека погине светът!

„pericla timidus, etiam quae non sunt, videt!” (перикла тимидус ециам квуе нон сунт видет) — страхливецът вижда опасности и там дето ги няма.

„per fas et nefas” (пер фас ет нефас) — чрез позволеното и непозволеното, т. е. чрез всички средства, на всека цена.

„pericula qui audit ante vicit, quam accipit” (перикула кви вудет анте вицит квуам акципит) — смелият побеждава опасността, преди да е изпитал.

„perdes maiora, minora nisi sevaveris” (пердес майора минора низи серваверис) — ще изгубиш в големите работи, ако не умееш да пазиш малкото.

„perpetuo vincit, qui utitur clementia” (перпетус винцит кви утитур клеменциа) — винаги побеждава, който е снизходителен.

„per quae sis tutus, illa simper sogites” (пер квуе сис тутус ила семпер когитес) — винаги мисли за това, което ти осигурява спокойствието.

„pingue ingenium” (пингве ингениум) — затлъстял, тъп ум.

„plaudete cives” (плаудете цивес) — ръкоплескайте, граждани! С тези думи актьорите на древния Рим молели публиката да ръкоплеска след свършването на една комедия.

„plus stricto mendax offendit lingua mucrone” (плус стрикто мендакс офендит лингва мукроне) — лъжливият език наранява по-силно от извадения меч.

„plerique metu boni, non innocentia” (плерикве мету бони нон иноценциа) — повечето хора са добри от страх, не от добродетел.

„poena potest demi, culpa perennis erit” (пена потест деми кулпа перенис ерит) — наказанието може да се намали, а вината е вечна.

„poeta nascitur, orator fit” (поета насцитур, оратор фит) — поетът се ражда, ораторът се създава.

„post calamitatem memoria alia est calamitas” (пост каламитатем мемориа алиа ест каламитас) — споменът за преживено нещастие е ново нещастие.

„post factum” (пост фактум) — след свършения факт, след случката.

„post festum” (пост фестум) — след праздника, т. е. много късно.

„post factum, nullum consilium” (пост фактум нулум консилиум) — след извършено нещо, безполезно е да се разсъждава повече.

„post scriptum” (пост скриптум) — после писаното, п.п. приписано нещо към свършено и подписано писмо.

„potius mori quam foedari” (поциус мори квуам федари) — по-добре да умреш, отколкото да се опозориш.

„praemissis praemittendis” (премисис премитендис) — нещата, които са за предпоставки.

„primo mihi” (примо михи) — най-напред на мене си (девиз на егоистите).

„primo occupanti” (примо окупанти) — на първия завоевател. Формула, според която правото на първото завземане съставя, при липса на други обстоятелства, най-малко оспоримо право на собственост.

„primum discere, dein docere” (примум дисцере деин доцере) — първо се научи, след това учи.

„primum vivere deinde philosophari” (примум ви-вере деинде философари) — най-напред да мислим за живота, та после за философията. Подигравателни думи, отправяни в старо време към ония, които обичали да философствуват и да разискват, а не били способни да изкарват препитанието си.

„primus inter pares” (примус интер парес) — пръв между равните на себе си.

„privatissime” (приватисиме) — в най-тесен кръг.

„pro aris et focis” (про арис ет фоцис) — за олтарите на огнищата. Употребява се когато искаме да подкрепим една справедлива война.

„prodest, quicunque obesse non vult, quum potest” (продест квикункве обесе нон вулт квуум потест) — принася полза, който не желае да вреди, когато може.

„pro doma sua” (про дома суа) — за дома си, т. е. за собствената си черга, за личния си интерес.

„pro forma” (про форма) — за форма, за лице, за очи (когато се говори за нещо, което е направено — само за да се каже, че е направено).

„pro memoria” (про мемориа) — за напомняне. — Израз, употребяван в дипломацията за писмените изложения на некои специални въпроси.

„promissum cadit in debitum” (промисум кадит ин дебитум) — всяко обещание е едно задължение (дълг).

„pro patria” (про патриа) — за отечеството.

„pro rege saepe, pro patria semper” (про реге сепе про патриа семпер) — често за краля, винаги за отечеството. (Девиз на френския държавник Колбер).

„pudorem alienum qui eripit, perdit suum” (пудорем алиенум кви ерипит пердит суум) — който лишава другиго от срам, губи своя.

„pulvis et umbra sumus” (пулвис ет умбра сумус) — прах и сянка сме.