„saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali” (сепе окли ет аурес вулги сунт тестес мали) — често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.

„salve” (салве) — здравей! Здравейте!

„salus populi suprema lex esto” (салус попули супрема лекс есто) — благото на народа трябва да бъде висш закон.

„sancta sanctorum” (санкта санкторум) — святая святих.

„sapiens nihil affirmat, quod non probet” (сапиенс нихил афирмат квод нон пробет) — мъдрият нищо не потвърждава, изказва, преди да не го е изпитал.

„sapienti sat” (сапиенти сат) — на умния стига да се каже малко, за да разбере.

„sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit” (сапит неквиквуам кви сиби ипси нон сапит) — напразно е мъдър, който не е мъдър за себе си.

„satius ignorare est rem, quam male discere” (сациус игнораре ест рем квуам мале дисцере) — по-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.

„scribere scribendo, dicendo dicere disces” (скрибере скрибенцо дицендо дицере дисцес) — писаното се научава чрез писане, а говоренето — чрез говорене.

„scripta manent, verba volant” (скрипта манент верба волант) — писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло.

„semper avarus eget” (семпер аварус егет) — скъперникът винаги се нуждае.

„senectus ipsa est morbus” (сенектус ипса ест морбус) — старостта е от себе си една болест.

„senem ante tempus fieri miserum est” (сенем анте темпус фиери мизерум ест) — нещастие е да остарееш без време.

„senex bis puer” (сенекс бис пуер) — старецът е дваж момче (дете).

„senex laudator temporis ecti” (сенекс лаудатор темпорис екти) — старите хвалят миналото.

„serum est cavendi tempus in mediis malis” (серум ест кавенди темпус ин медиис малис) — късно е вече сред злото да се предпазваме.

„sic!” (сик) — така, така ли? — Употребява се иронично, за да се означи неверност на мисълта или неправилност на изражението.

„sibi quisque peccat” (сиби квуисквуе пекат) — все кой греши за себе си.

„servum pecus” (сервум пекус) — добитък от роби. Възклик на Хораций към подражателите.

„sic transit gloria mundi” (сик транзит глориа мунди) — тъй преминава световната слава! (Думи, отправени до главата на римокатолическата църква, при неговото възкачване на папския престол, за да му се припомни крехкостта на всека човешка власт).

„sic volo, sic jubeo” (сик воло сик юбео) — тъй искам, тъй заповедвам! Този латински израз понекога се придружава още с думите sit pro ratione voluntas = нека вместо разума бъде волята ми.

„si fractis illabatur orbis, impavidum ferient ruine” (си фрактис илабатур орбис импавидум фериент руине) — когато светът дори би се разпаднал на късове, то и тогава неговите развалини не биха смутили безстрашния човек.

„silent leges inter arma” (силент легес интер арма) — законите мълчат всред оръжията, т. е. във време на война.

„similia similibus curantur” (симилиа симилибус курантур) — подобните с подобни (средства) се лекуват — основно начало на медицинската наука.

„similis simili gaudet” (симилис симили гаудет) — подобният се радва на подобния.

„simulans amicum imimicus inimicissimus” (симуланс амикум инимикус инимицисимус) — най-голям враг е този, който се преструва на приятел.

„sine Cerere et Bacho frigit Venus” (сине Церере ет Бакхо фригит Венус) — без Церера и Бакхуса омръзва на Венера, т. е. без храна и вино любовта е мъртва.

„sine ira et studio” (сине ира ет студио) — без гнев и пристрастие. — Израз у Тацита (в неговите „Анали“); сам Тацит редко е следвал това правило в съчиненията си.

„sit tibi terra brevis” (сит тиби тера бревис) — нека ти бъде лека пръст!

„si vis pacem, para bellum” (си вис пацем пара белум) — искаш ли мир, готви се за война.

„sola fides sufficit?” (сола фидес суфицит?) — достатъчно ли е само да вярваш?

„sola nobilitas vertus” (сола нобилитас вертус) — добродетелта е едничкото благородство.

„sol lucet omnibus” (сол луцет омнибус) — слънцето грее за всички, т. е. всички имат право да се ползуват от известни природни блага.

„solamen miseris socios habuisse malorum” (соламен мизерис социос хабуисе малорум) — за нещастниците е утеха да имат другари в нещастието.

„somel pro simper” (сомел про семпер) — веднаж за винаги.

„statu ante bellum” (стату анте белум) — в положение, в което (е било) преди войната.

„statu quo(ante)” (стату кво(анте)) — в положение, в което по-преди е било.

„stricto jure” (стрикто юре) — в строго юридическа смисъл; точно според закона.

„strictu sensu” (стрикту сенсу) — в тясния смисъл на думата.

„stultitia est insectari, quem omnes deligunt” (стултициа ест инсектари квуем омнес делигунт) — глупост е да хулиш тогова, когото всички почитат.

„stultum imperare reliquis, qui nescit sibi” (стултум импераре реликвуис кви несцит сиби) — глупаво е да заповядва на другите, който не умее да заповядва на себе си.

„suae quisque fortune faber est” (суе квуискве фортуне фабер ест) — всеки е сам ковач на своето щастие.

„sublata causa, tollitur effectus” (сублата кауза толитур ефектус) — премахне ли се причината, ще изчезне и последицата.

„sudore et sanguine” (судоре ет сангвуине) — с пот и кръв, т. е. с пот на челото.

„sui generis” (суи генерис) — своего рода, т. е. своеобразен, особен.

„suis qui nescit parcere, inimicis favet” (суис кви несцит парцере инимицис фавет) — който не умее да щади своите, помага на враговете си.

„sume superbiam quaesitam meritis” (суме съпербиам квезитам меритис) — заеми достойнството спечелено с това, което струваш (Хораций).

„summum crede nefas animam praeferre pudori et propter vitam vivendi perdere causas” (сумум креде нефас анимам префере пудори ет проптем витам вивинди пердере каузас) — трябва да се предпочита смъртта пред лъжесвидетелствуването и да не жертвуваме честта заради живота (Ювенал).

„summum jus, summa injuria” (сумум юс сума инюриа) — прекаленото правосъдие води към крайна несправедливост, т. е. много строгото прилагане на закона създава често пъти несправедливости.

„sunt verba et voces” (сунт верба ет воцес) — празни приказки (Хораций).

„supremum vale” (супремум вале) — последно сбогом (Думи отправени, според поета Овидий, от Орфей към Евридика, когато я загубил за втори път).

„sursum corda” (сурсум корда) — горе сърцата! т. е. да отправим чувствата си към Бога!

„superstitione tollenda non tolitur religio” (суперстиционе толенда нон толитур религио) — с премахването на суеверието не се премахва вярата.

„suspicio probo homini tacita iniuria est” (суспицио пробо хомини тацита инюриа ест) — да подозираш честен човек, значи мълком да го обиждаш.

„sustine et abstine” (сустине ет абстине) — търпи и се въздържай! (максима на стоиците).

„sutor, ne supra crepidam” (сутор не супра крепидам) — обущарю, не отивай по горе от обущата! — Думи на художника Апел към един обущар, който след като разкритикувал обувките, нарисувани на една от Апеловите картини, поискал да критикува и цялата картина. Този израз се употребява за лица, които претендират да говорят като вещи познавачи за работи, които са извън тяхната компетентност.

„suum cuique” (суум куикве) — всекиму своето, т. е. отдай всекиму своето, което му се пада.