„a cuspide corona” (а куспиде корона) — корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.

„a posteriori” (а постериори) — по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.

„a priori” (а приори) — предварително, от по-напред, от по-раншно.

„a verbis ad verbe” (а вербис ад вербера) — от думи на удари.

„ab absurdo” (аб абсурдо) — според безсмислието (метод за показване на математическите науки).

„ab alio axspectes, alteri quod feceris” (аб алио експектес алтери квод фецерис) — трябва да очакваш от другия това, което му направиш.

„ab antiqo” (аб антикво) — от древно време, от памти века.

„ab hoc et ab hac” (аб хок ет аб хак) — от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.

„ab imo pectore” (аб имо пекторе) — от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.

„ab initio” (аб иницио) — от начало.

„ab intestat” (аб интестат) — без завещание.

„ab irato” (аб ирато) — от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).

„ab origine” (аб оригине) — от началото (напр.: започвам аб оригине). аЬ ovo (аб ово) — от яйцето, т. е от самото начало. аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала) — от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край. аЬ sit omen (аб сит омен) — далеч от мен зла умисъл. аЬ urbe condita (аб урбе кондита) — от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.

„absque argento amnia vana” (абскве аргенто омниа вана) — без пари всичко е напразно.

„abundat dulcibus vitiis” (абундат дулцибус вициис) — той изобилствува с приятни пороци.

„abusus non tollit usum” (абузус нон толит узум) — възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.

„abussus abyssum invocat” (абисус абисум инвокат) — бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.

„accusare nemo se debet nisi coram Deo” (акузаре немо се дебет низи корам део) — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.

„acti labores jucundi” (акти лаборес юкунди) — завършените работи са приятни.

„acta est fabula” (акта ест фабула) — пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.

„ad aperturam libri” (ад апертурам либри) — при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.

„ad augusta per angusta” (ад аугуста пер ангуста) — към великите неща се отива по тесни пътища.

„ad calendas graecas” (ад календас грекас) — на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.

„ad duo festinans neutrum bene peregeris” (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис) — който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.

„ad extremum” (ад екстремум) — до крайност.

„ad gloriam” (ад глориам) — за слава.

„ad gustum” (ад густум) — по вкуса си.

„ad hoc” (ад хок) — затова, нарочно за това, специално.

„ad hominem” (ад хоминем) — до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.

„ad honores” (ад хонорес) — за почестта, т. е. безплатно.

„ad huc sub judice lis est” (ад хук суб юдице лис ест) — делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.

„ad impossibilia nemo tenetur” (ад импосибилиа немо тенетур) — никой не е длъжен да върши неща невъзможни.

„ad infinitum” (ад инфинитум) — до безкрайност, до безконечност.

„ad interim” (ад интерим) — временно.

„ad libitum” (ад либитум) — по избор, произволно, както е угодно.

„ad litteram” (ад летерам) — буквално, дословно, дума по дума.

„ad majorem dei gloriam” (ад майорем де глориам) — за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден — чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.

„ad perpetuam rei memoriam” (ад перпетуам рей мемориам) — за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)

„ad poenitendum properat, cito qui iudicat” (ад пеницендум преперат цито кви юдикат) — скоро се разкайва този, който бързо съди.

„ad normam” (ад нормам) — според нормата, по правилото.

„ad rem” (ад рем) — на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).

„ad valorem” (ад валорем) — според стойността.

„ad vitam aeternam” (ад витам етернам) — за вечен живот, т. е. за винаги.

„ad usum” (ад узум) — според употреблението, според случая.

„adulatio vitiorum altrix” (адулацио вициорум алтрикс) — ласкателството е кърмачка на пороците.

„adversa magnos probant” (адверса магнос пробант) — несгодите изпитват силния.

„aequo animo” (еквуо анимо) — без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.

„aequam memento rebus in arduis servare mentem” (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем) — помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.

„aeternum vale” (етернум вале) — вечно сбогом; прощавай, сбогом.

„aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur” (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур) — пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.

„age quod agis” (аге квод агис) — прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.

„alea jacta est” (алеа якта ест) — жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.

„alia tentanda via est” (алиа тентанда виа ест) — трябва да се опита друг способ.

„aliena oprimum frui insania” (алиена опцимум фруи инсаниа) — добре е да се ползува човека от лудостта на другите.

„aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua” (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа) — всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.

„alienum nobis nostrum plus aliis placet” (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) — чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.

„aliter de aliis ac de nobis judicamus” (алитер де алиис ак де нобис юдикамус) — различно съдиме за другите и за себе си.

„alteri vivas oportet si vis tibi vivere” (алтери вивас опортет си вие тиби вивере) — трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.

„alta candunt odiis, parva axtolluntur amore” (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе) — великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.

„alter ego” (алтер его) — другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.

„alterumr alterius auxilio eget” (алтерум алтериус ауксилио егет) — единия има нужда от помощта на другия.

„amare et sapere vix deo conceditur” (амаре ет сапере викс део концедитур) — да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.

„amare iuveni fructis est, crimen seni” (амаре ювени фруктис ест кримен сени) — за юношата любовта е наслада, за стареца — престъпление.

„amicus humeni generic” (амикус хумани генерис) — приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел.

„agnosco veteris vestigial fiammae” (агноско ветерис весгигия фиаме) — в един стих на Виргилий — човек винаги си спомня за първата любов.

„amici vitia si feras, facis tua” (амици вициа си ферас фацис туа) — ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.

„amicos res secundae parant, adversae probant” (амикос рес секунде парант адверсе пробант) — човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.

„amicus animae dimidium” (амикус аниме димидиум) — приятелят е половината ни душа.

„amicus certus in re incerta cernitur” (амикус цертус ин ре инцерта цернитур) — в нещастието се познава верния приятел.

„amicus Plato, sed magis amica veritas” (амикус Плато сед магис амика веритас) — приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.

„amor misceri cum timore non potest” (амор мисцери кум тиморе нон потест) — любовта не може да се смесва със страха.

„amor vincit omnia” (амор винцит омниа) — любовта всичко надвива.

„annosus stultus non diu, diu fuit” (анозус стултус нон диу, диу фуит) — глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.

„ante mare undae” (анте маре унде) — преди морето водите, т. е. причината предшествува следствието.

„anguis in herba” (ангуис ин херба) — змия в тревата (т. е. не се доверявай и на най-привлекателната вънкашност).

„an divea, omnes quaerimus, nemo an bonus” (ан диве омнес кверимус немо ан бонус) — всички питаме — дали е богат, никой — дали е добър.

„annuzio vobis gaudium magnum” (анунцио вобис гаудиум магнум) — известявам ви най-голяма (радостна) вест.

„Apage, Satana!” (Апаге, Сатана) — махни се, Сатана! (Еванг.).

„aquila non capit muscas” (аквила нон капит мускас) — орелът не хваща мухи. Който не се занимава с дреболии.

„argumentum ad hominem” (аргументум ад хоминем) — доказателство (приложено) върху човек, т. е. с бой вместо с убеждение.

„ars longa, vita brevis” (арс лонга вита бревис) — изкуството (е) дълго, животът кратък.

„asinus ad lyram” (азинус ад лирам) — осел на лирата, т. е. за човек, който върши нещо несръчно, глупаво.

„asinus asinum fricat” (азинус азинум фрикат) — магаре-магаре тамари (взаимни оправдания).

„aspicere oportet, quicquid nolis perdere” (аспицере опортет квиквид нолие пердере) — трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.

„audaces fortuna juvat” (аудацес фортуна юват) — щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий — изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.

„audax et cautus” (аудак ет каутус) — смел и осторожен.

„audi elteram partem” (ауди алтерам партем) — вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си.

„audi, vide, tace, si vis manere in pace” (ауди, виде, таце си вис манере ин паце) — слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир.

„aura sacra fames” (аура сакра фамес) — проклетата жажда (алчност) за злато.

„aures mediocritas” (ауреа медиокритас) — златна средина (за умереност).

„aures habent et non audiunt” (аурес хабент ет нон аудиунт) — имаш уши и не чуят.

„aut Ceasar, aut nihil” (аут Цезар аут нихил) — или Цезар, или нищо. Девиз приписван на Цезар Борджия и който може да служи на всички славолюбиви люде.

„aut vincere, aut mori” (аут винцере аут мори) — или да победиш, или да умреш.

„avarus ipse miseriae causa est suae” (аварус ипсе мизерие кауза ест суе) — скъперникът сам е виновен за своето нещастие.

„avarus nec sibi carus” (аварус нек сиби карус) — скъперникът и на себе си не е мил.

„ave, Ceaser, morituri te salutant” (аве, Цезар, моритури те салутант) — здравей, Цезаре, отиващите да умрат те приветствуват! (Думи произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна, преди сражението в цирка).