„ubi bene, ibi patria” (уби бене иби патриа) — дето (ти е ) добре, там (ти е) отечеството. „ubi coepit pauper divitem imitari, perit” (уби кепит паупер дивитем имитари перит) — когато бедният почне да подражава на богатия, загива.
„ubi concordia, ibi victoria” (уби конкордиа иби викториа) — дето има сговор, там има и победа.
„ubi libertas cecidit, audet nemo loqui” (уби либертас цецидит аудет немо локвуи) — когато загине свободата, никой не смее да говори.
„ubi maxime gaudebis, metues maxime” (уби максиме гаудебис метуес максиме) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
„ultima ratio regum” (ултима рацио регум) — последно, крайно средство на царете. Девиз, който, по заповед на Людвик XIV, бил гравиран върху оръдията на френската армия.
„ultima petita” (ултима петита) — отвъд исканото. (Употребява се за съдебни решения, които постановяват за неща, с каквито не е бил сезиран съдът).
„ultra posse nemo obligatur” (ултра посе немо облигатур) — оттатък моженето (пряко силата си) никое не се задължава, сиреч от никого не може да се иска невъзможното.
„una salus victis, nullam sperare salutem” (уна салус виктис нулам спераре салутем) — победените имат само един изход за спасение, да не очакват никакво спасение, сиреч да не воюват до смърт (Виргилий).
„unguibus et rosto” (унгвуибус ет росто) — с ноктите и с кълвуна, т. е. с все сила.
„urbi et orbi” (урби ет орби) — в града (Рим) и по света. Папско благословение, за да се означи, че то се разпростира над цялата вселена. Употребява се често в смисъл: на всякъде, на всеослушание.
„usque ad finem” (усквуе ад финем) — до край (употребява се за да се изтъкне упоритост при преследване на една цел).
„usus tyrannus” (узус тиранус) — навикът (обичаят) е тиранин.
„uti, non abuti” (ути нон абути) — ползувай се, без да злоупотребяваш.
„ut plures corrigantur, rite unus perit” (ут плурес коригантур рите унус перит) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
„ut supra” (ут супра) — както по-горе (при цитати).