„eda, bibi, lude” (еда, биби, луде) — яж, пий, весели се.

„editio princes” (едицио принцепс) — първо издание (на книга).

„e duobus malis minimum eligendum est” (е дуобус малис минимум елигендум ест) — от двете злини трябва да се избира по-малката.

„effugere cupiditatem, regnum est vincere” (ефугере купидитатем регнум ест винцере) — който отбегне страстите, е по-силен от цар.

„eget minus mortalis, quo minus cupit” (егет минус морталис кво минус купит) — колкото по-малко желае човек, толкова по-малко се нуждае.

„ense et eratro” (енсе ет ератро) — с меч и рало.

„e pluribus unum” (е плурибус унум) — от многото само едно. — Девиз на Съединените щати, като една република — съставена от много щати (държави). errata (ерата) — списъкът на печатните грешки в едно съчинение.

„error communis facit jus” (ерор комунис фацит юс) — грешката на мнозина съставлява закон, мисъл изказана от Дигест в III закон).

„esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas” (есе опортет ут вивас нон вивере ут едас) — трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.

„est regium male audire et benefacere” (ест региум мале аудире ет бенефацере) — да чуваш, че те хулят, и пак да правиш добро е по-царски.

„errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est” (ераре хуманум ест — сед персевераре ин ероре турпе ест) — да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно.

„esto quod esse videris” (есто квод есе видерис) — бъди каквото се виждаш да си.

„etiam hosti fides servanda” (ециам хости фидес серванда) — и спрямо неприятеля трябва да се спазва дадената дума.

„etiam sine magistro vitia discuntur” (ециам сине магистро вициа дискунтур) — пороците се учат и без учител.

„et post malam segetem serendum” (ет пост малем сегетем серендум) — и след лоша жътва трябва да се сее.

„et in Arcadia ego” (ет ин Аркадиа его) — и аз живея в Аркадия! (Възклик за ефимерността на щастието).

„etiam sine lege poena est conscientia” (ециам сине леге пена ест консциенциа) — съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.

„etiam sanato vulnere cicatrix manet” (ециам санато вулнере цикатрикс манет) — дори от излекувана рана остава белег.

„et miseriarum portus et partientia” (ет мизериарум портус ест пациенциа) — търпението е пристанище на нещастните.

„et monere et moneri proprium est verae amicitiae” (ет монере ет монери проприум ест вере амицицие) — да мъмреш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство (Цицерон).

„ex abrupto” (екс абрупто) — внезапно, без подготовка.

„ex aequo” (екс еквуо) — по равно, наравно.

„ex cathedra” (екс катедра) — от височината на катедрата, т. е. с авторитет.

„ex commodo” (екс комодо) — удобно, без притеснение.

„ex-libris” (екс либрис) — измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги — заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.

„ex nihilo nixil” (екс нихило нихил) — от нищо не може да произлезе друго освен нищо (философски възглед на Лукреции и на Епикур).

„exegi monumentum aere perennius” (екзеги монументум ере перениус) — издигнах паметник по-траен от бронза! (първият стих от 30-та и последна песен от III-та книга на Хорациевите „Оди“.

„ex nunc” (екс нунк) — от сега (нататък).

„ex officio” (екс официо) — по служба, служебно, по длъжност.

„ex ore parvulorum veritas” (екс оре парвулорум веритас) — из устата на малките излиза истината.

„ex professo” (екс професо) — в качеството на човек, който познава напълно предмета си (напр.: говоря екс професо).

„ex tunc” (екс тунк) от тогава насам, до сега.

„exceptis excipiendis” (ексцептис ексципиендис) — с изключение на онова, което трябва да бъде изключено (напр.: това е едно общо правило, ексцептис ексципиендис).

„excusatio non petita, accusatio manifesta” (екс кузацио нон петита, акузацио манифеста) — непоискано извинение потвърждава едно обвинение.

„ex ungue leonem” (екс унгве леонем) — по нокът (ще познаеш) лъва, т. е. един художник ще познаеш по няколко малки драски, (тонове, стихове и пр.).

„ex vitio alterius sapiens emendat suum” (екс вицио алтериус сапиенс емендат суум) — мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.

„ex uno disce omnes” (екс уно дисце омнис) — от едно научи всичко; от едно съди за цялото.

„experientia docet stu etos” (експериециа доцет сту етос) — опитът учи глупците.

„exempla sunt odioda” (екземпла сунт одиода) — примерите обиждат.

„ex omnilus aliquid, ex toto nihil” (екс омнилус аликвид екс тото нихил) — от всичко по нещо, от цялото нищо.

„experientia est oplima rerum magistra” (експериенца ест оплима рерум магистра) — опитът е най-добрия учител.

„experto crede Roberto” (експерто креде Роберто) — вервай в Роберта, който го знае от опит; отговаря на българското „питай патило“.

„exceptio probat regulam” (ексцепцио пробат регулам) — изключението доказва правилото.

„exire magnus ex tugurio vir potest” (ексире магнус екс тугурио вир потест) — и от колиба може да излезе велик мъж.

„extrema semper de antefactis iudicant” (екстрема семпер де антефактис юдикант) — краят винаги преценява предишните постъпки.

„exitus acta probat” (екзитус акта пробат) — успехът хвали делата.

„ex lingua stulta veniunt incommode multa” (екс лингва стулта вениунт инкомода мулта) — от глупавия език произтичат много нещастия.

„ex minimis seminibus nascuntur ingentia” (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа) — от малки семена изникват големи неща.