„iacet omnis virtus, fama nisi late paret” (иацет омнис виртус фама низи лате парет) — всяка заслуга остава в неизвестност, ако мълвата не я разгласи. „ibidem” (ибидем) — пак там, на същото място (употребява се, когато се цитира няколко пъти едно и също съчинение).
„ibi pote velet populus, ubi leges valent” (иби поте валет популус уби легес валент) — там е силен народът, дето се зачитат законите.
„id agas, tuo te merito ne quis oderit” (ид агас туо те мерито не квис одерит) — така постъпвай, че никой да не те мрази заслужено.
„id alteri crimini no dabis, quod ipse fecisti” (ид алтери нон дабис квод ипсе фецисти) — не вменявай във вина другиму това, което сам си извършил.
„idem” (идем) — същият или същото (употребява се за избягване на повторения).
„ignoramus et ignorabimus” (игнорамус ет игнорабимус) — не знаем и не ще знаем, думи на естественика Дюбоа Раймонд за основните въпроси на човешкото познание, т. е. световни загадки (същност на душа, материя — и др.).
„ignorantia legis neminem exusat” (игноранциа легис неминем екскузат) — незнаене закона не извинява никому.
„ignosce saepe alteri, nunquam tibi” (игносце сепе алтери нунквуам тиби) — прощавай другиму често, на себе си никога.
„ignoti nulla cupido” (игноти нула купидо) — за непознатото никакво силно желание няма.
„imago animi vultus est” (имаго аними вултус ест) — лицето е огледало на душата.
„immodica ira gignit insaniam” (имодика ира гигнит инсаниам) — неумереният гняв ражда безумие.
„imedit ira animum, ne possis cernere verum” (импедит ира анимум не посис цернере верум) — гневът пречи да не можеш да видиш истината.
„imperium in imperio” (империум ин империо) — държава в държава, кога известни лица в една държава избягват да се подчиняват на общодържавните закони, а се подчиняват на свои и в такъв случай изглеждат като че ли представляват друга държава.
„in abstracto” (ин абстракто) — в абстрактността, т. е. без да се държи сметка за действителността.
„in corpore” (ин корпоре) — вкупом; в пълен състав.
„in globo” (ин глобо) — изцяло, вкупом, глобално.
„in aeternum” (ин етернум) — във вечността, т. е. за винаги.
„in cauda venenum” (ин кауда вененум) — в опашката е отровата (когато искаме да кажем, че жлъчността се проявява в края на една реч или на едно писмо).
„in extenso” (ин екстензо) — изцяло, на дълго и широко, обширно.
„in extremis” (ин екстремис) — в крайния, последния момент (напр.: изповядвам се ин екстремис).
„in infinitum” (ин инфинитум) — до безконечност, до безкрайност.
„in dubiis abstim” (ин дубиис абстим) — в колебанието си спри да вземаш всякакво решение.
„insertus animus dimidium est sapientiae” (инцертус анимус димидиум ест сапиенцие) — съмнението е половин мъдрост.
„in amore forma plus valet, quam auctoritas” (ин аморе форма плус валет квам аукторитас) — в любовта хубостта има по-голямо значение от властта.
„in amore semper mendax iracundia est” (ин аморе семпер мендакс иракундиа ест) — в любовта винаги гневът е престорен.
„in facto” (ин факто) — на дело, в действителност.
„in honorem” (ин хонорем) — в чест.
„in hoc signo vinces” (ин хок сигно винцес) — с този знак ще победиш. — Според преданието, когато император Константин тръгнал да воюва срещу Максенций, на небето се появил кръст с горните думи.
„iniquum est collapses manum non porrigere” (иниквуум ест колапсис манум нон поригере) — несправедливо (жестоко) е да не подаваш ръка на падналите (Сенека).
„ingrato tellus homine nil peius creat” (инграто телус хомине нил пеиус креат) — нищо по-лошо земята не създава от неблагодарния човек.
„inimicum, quamovis humilem, docti metuere est” (инимикум квамовис хумилем докти метуере ест) — мъдрият се бои и от най-слабия враг.
„in limine” (ин лимине) — на прага, в самото начало.
„in medias res” (ин медиас рее) — в самия въпрос, в средните работи.
„in medio stat virtus” (ин медио стат виртус) — добродетелта стои по средата, т. е. не отива до крайности.
„in memoriam” (ин мемориам) — в памет на, в спомен, за спомен.
„in nihil sapiendo vita est in iucundissima” (ин нихил сапиендо вита ест юкундисима) — животът е приятен, когато не мъдруваме.
„in omnia paratus” (ин омниа паратус) — готов за всичко.
„intus et in cute” (интус ет ин куте) — вътре и под кожата; прен. основно: той го познава интус ет ин куте.
„in partibus” (ин партибус) — в страните (на неверващите). Този израз се употребявал за епископи с чисто почетни титли, без никаква юрисдикция. Днес за ирония, се казва за министър — висш чиновник и др., които нямат занятие или са без функции.
„in rerum natura” (ин рерум натура) — в природата (естеството) на нещата.
„in secula seculorum” (ин секула секулорум) — отговаря на старобългарското, во век и веков: във вековете на вековете — вековечно.
„instar omnium” (инстар омниум) — по подобие на всички.
„in statu quo ante” (ин стату кво анге) — в по-раншното, т. е в същото положение.
„intensus arcus nimium facile rumpitur” (интензус аркус нимиум фациле румпитур) — прекалено обтегнатият лък лесно се чупи.
„intelligenti pauca” (интелигенти паука) — на човек, който знае да разбира, малко думи са потребни.
„in tempore opportuno” (ин темпоре опортуно) — в благоприятния момент.
„inter arma silent leges” (интар арма силент легес) — между оръжията законите мълчат, т. е. там, дето говори оръжието, законите остават мъртва буква.
„in terminis” (ин терминис) — на края, на последно място, в последния момент.
„inter nos” (интер нос) — помежду нас, т. е. помежду нас да си остане.
„inter os et offam multa accidere possunt” (интер ос ет офам мулта акцидере посунт) — между устата и залъка много нещо може да се случи.
„in Venere semper certat dolor et gaudium” (ин Венере семпер цертат долор ет гаудиум) — в любовта винаги се борят скръбта и радостта.
„inventus-ventus” (инвентус-вентус) — младостта минава като ветъра.
„in usum Delphini” (ин узум Делфини) — за употреба на престолонаследника или дофина.
„ipso facto” (ипсо факто) — по силата на самото дело, на фактите.
„ipso jure” (ипсо юре) — по силата на правото, на закона.
„ira furor brevis est” (ира фурор бревис ест) — гневът е краткотрайна лудост (стих от Хораций).
„iratus, cum ad se rediit, sibi tum irascitur” (иратус кум ад се редиит сиби тум ирасцитур) — разгневеният, щом се опомни, се гневи на себе си.
„is fecit cui prodest” (ис фецит кви продест) — тоз го направи, който има от това изгода.
„iter est, quacumque dat prior vestigium” (итер ест квакумкве дат приор вестигиум) — всеки може да мине, дето преди него е оставено човешка следа.
„iusta atque audire magistratum decet” (юста аткве инюста аудире магистратум децет) — на управника прилича да изслуша справедливото и несправедливото.