„labia pudenti” (лабиа пуденти) — срамните устни. „labores parturientum” (лаборес партуриентум) — родилните болки.
„labor vincit omnia” (лабор винцит омниа) — трудът всичко побеждава.
„labor non onus, sed beneficium” (лабор нон онус сед бенефициум) — трудът не е бреме, а благодеяние.
„labore peracto, quiis jacanda” (лаборе перакто квиис юканда) — след извършена работа, почивката е приятна.
„lacrimae pondera vocis habent” (лакриме пондера воцис хабент) — сълзите имат силата на гласа.
„lascivia et laus nunquam habent concordiam” (ласцивиа ет лаус нунквам хабент конкордиам) — разпуснатостта и добродетелта никога не живеят в съгласие.
„lapis phiiosophorum” (лапис философорум) — философски камък, който според алхимиците, имал свойство да превръща металите в злато.
„lapsus calami” (лапсус калами) — грешка на перото, т. е. при писането.
„lapsus linguae” (лапсус лингве) — грешка на езика, т. е. при изговарянето.
„lassata necdum satiata” (ласата некдум сациата) — изморена, но не още наситена (израз, с който Ювенал описва ненаситната похот на Месалина при нощните приключения).
„latu sensu” (лату сенсу) — в широкия смисъл на думата.
„lege artis” (леге артис) — по правилата на изкуствата.
„leo a laportibus insultatur mortuus” (лео а лапорибус инсултатур мортуус) — с умрелия лъв дори заяците се гаврят.
„levis sit tibi terra!” (левис сит тиби тера) — лека ти пръст!
„leve fut onis, quod bene fertur” (леве фут онис квод бене фертур) — лек става товарът, който добре се носи.
„lex loci” (лекс лоци) — местен закон (или обичай).
„lex non scripta” (лекс нон скрипта) — неписан закон, т. е. обичайното право.
„libenter homines id, quod volunt, credunt” (либентер хоминес ид квод волунт кредунт) — хората на драго сърдце вярват в това, което желаят.
„libido sexualis” (либидо сексуалис) — полово влечение.
„linguam compescere virtus non minima est” (лингвам компесцере виртус нон минима ест) — не е малка добродетел да обуздаеш езика си.
„loco dolenti” (локо доленти) — на болното место (медицински израз).
„loco citato” (локо цитато) — на цитираното (посоченото, гореказаното) место.
„locum tenens” (локум тененс) — заместник, наместник.
„locus criminis” (локус криминис) — местото, където е извършено престъплението; местопрестъпление.
„lucrum sine damno alterius fieri non potest” (лукрум сине дамно алтериус фиери нон потест) — печалбата за едного е загуба за другиго.
„lupus in fabula” (лупус ин фабула) — говорят за вълка, а той е в кошарата.