„vae soli” (ве соли) — горко на самотния!

„vae victis” (ве виктис) — горко на победените!

„valet anchora artus” (валет анкхора артус) — добродетелта служи като котва.

„vanitas vanitatum et omnia vanitas” (венитас ванитатум ет омниа ванитас) — суета на суетите и всичко е суета; превод на Соломоновите думи в началото на кн. „Еклисиаст“.

„varium et mutabile semper foemina” (вариум ет мутабиле семпер фемина) — жената е винаги изменна и променлива.

„vel capillus habet umbram suam” (вел капилус хабет умбрам суам) — дори и косъмът има сенка.

„velle et molle” (веле ет моле) — щеш-нещеш.

„vel taceas, vel meliora dic silento” (вел тацеас вел мелиора дик силенцио) — или мълчи, или думите ти да са по-хубави от мълчанието.

„veni, vidi, vici” (вени, види, вици) — дойдох, видях, победих. Знаменити думи, с които Юлий Цезар съобщил на римския сенат за бързината, с която спечелил победата при Зала над понтийския цар Фарнак. — Образец на лаконизъм.

„verba volant, scripta manent” (верба волант скрипта манент) — думите летят, писаното остава.

„veritas odium parit” (веритас одиум парит) — истината възбужда ненавист.

„veritatis simplex oratio est” (веритатис симплекс орацио ест) — езикът на истината е прост.

„verum cur non audimus? quia non dicimus” (верум кур нон аудимус? квуиа нон децимус) — защо не чуваме истината? Защото не я говорим.

„verum ipsum factum” ( верум ипсум фактум) — фактът е критериума на истината.

„verus amor nullum novit habere modum” (верус амор нулум нови хабере модум) — истинската любов не познава граници (Пропеций).

„vestigia terrent!” (вестигиа терент) — следите (от кръвта) ме плашат! (Хораций).

„veto” (вето) — забранявам. Право на вето: право на някого да каже забранявам, та с това да спре изпълнението на решение.

„vice-versa” (вице-верса) — обратно, взаимно.

„vi et armis” (ви ет армис) — със сила и оръжие, т. е. с все сила.

„videant consules” (видеант консулес) — внимание, консули!

„video meliora proboque, deteriora sequor” (видео мелиора пробоквуе детериора секвуор) — виждам доброто, а злото върша (Овидий).

„vinci qui se vincit” (винци кви се винцит) — побеждава този, който най-напред себе си надвива.

„viribus unitis” (вирибус унитис) — с общи усилия.

„virtute duce, comite fortuna” (виртуте дуце комите фортуна) — мисъл на Цицерон: добродетелта да ти бъде водач, а щастието — другар.

„virtuti melius, quam fortunae creditur” (виртути мелиус квуам фортуне кредитур) — на добродетелта вярваме по-лесно, отколкото на щастието.

„virtuti omni impedimento falsus est pudor” (виртути омни импедименто фалсус ест пудор) — лъжливият срам е пречка за всека добродетел.

„vis vitalis” (вис виталис) — жизнена сила.

„vita brevis, ars longa est” (вита бревис арс лонга ест) — животът (е) къс, изкуството (науката) дълго.

„vita otiose regnum est et curae minus” (вита оциоза регнум ест ет куре минус) — спокоен и безгрижен живот е царство.

„virum bonum natura, non ordo facit” (вирум бонум натура нон ордо фацит) — природата, не положението, прави човека добър.

„vitam impendere vero!” (витам импендере веро) — да посветиш живота си на истината! (Думи на Ювенал, които Русо е взел за мото).

„vitandae causa invidiae vela opulentiam” (витанде кауза инвидие вела опуленциам) — за да отбегнеш завистта, крий богатството си.

„vivere militare est” (вивере милитаре ест) — животът е борба.

„vivere si recte nescis, decede peritis” (вивере си ректе несцис децеде перитис) — ако не познаваш изкуството да живееш, то отнеси се до тоя, който е опитен в живота (Хораций).

„vox clamantis in deserto” (вокс кламанитис ин дезерто) — глас въпиющи в пустиня! (Думи на Ив. Кръстителя, когато евреите го попитали, кой е?)

„vox populi, vox Dei” (вокс попули, вокс дей) — глас народен, глас Божи.

„vulnerant omnes, ultima necat” (вулнерант омнес ултима некат) — всички нараняват (за часове), последния убива (стара поговорка, която често се среща като надпис над католическите черковни часовници).

„valtu, an natura sapiens sis, multum interest” (вулту ан натура сапиенс сис мултум интерест) — много важи, дали си мъдър само наглед или в действителност.

„vultus est index animi” (вултус ест индекс аними) — лицето изразява душата.