Не
мога да приключа тази дискусия, без да
напомня на читателя, че според моите
ченълинги, ние сме вечни. Някои от вас
се чувстват така, сякаш сме "опитните
мишки на Бога". Знам го, тъй като в
течение на годините съм говорил пред
хиляди от вас. Ако най-накрая разберете,
че сте помогнали за съставянето на целия
този план, че участвате в неговото
изпълнение и че всеки път едва дочаквате
момента, в който ще се върнете, може би
ще ви е по-лесно да разберете, че не сте
опитната мишка, а сте този, който провежда
опита. Както ви разкри Крион в последната
си книга, експериментът е свързан с
енергията, а не с нас. Ние сме
експериментаторите, а измерването на
енергията е резултатът от експеримента.
Лично
за мен концепцията, че сме вечни, е нещо,
което не мога да разбера. Крион казва,
че сме "вечни и в двете посоки".
Е-ха! Това означава, че нямаме начало и
няма да имаме край. Умът ми не го побира!
Всяко нещо трябва да си има начало, нали?
Учените са посветили живота си в търсене
на обяснение за началото на Вселената
- началото на времето. Вие и аз сме родени
и наблюдаваме, че всички неща около нас
имат начало и край. В рамките на нашата
дуалност напълно интуитивно се стремим
към откриване на началото на всяко нещо.
Крион
казва, че всичко това е представено като
илюзията за линейното време на човешкото
същество. Нашият анализ на СЕГА в
настоящия раздел на книгата показва,
че ние сме циклични. Крион обяснява, че
неспособността ни да забележим този
цикъл, представлява същността на
дуалността.
Искам
да споделя с вас нещо забавно и то е
свързано точно с този въпрос - нелогичната
природа на човека да не забелязва нашата
духовна природа, само защото изразът
"без начало" не подлежи на изчисляване!
С
наближаването на новото хилядолетие,
списание Таим", един от моите любими
източници за нещата, които стават по
света, публикува серия от статии,
посветени на религията. Това очевидно
се дължеше на изключителното влияние,
което старите пророчества имаха върху
страховете и очакванията на хората. В
една от статиите, които прочетох в
"Таим", се казваше, че според едно
изследване 85 % от населението на Земята
вярва в идеята за "живот след смъртта".
Когато
според мен сме свидетели на подобен
консенсус сред хората на планетата,
сигурно става въпрос за нещо повече от
чиста надежда. Тази идея присъства във
всички религии и култури и дори се среща
в онези племена сред джунглите на Нова
Гвинея, които доскоро никога не бяха
виждали представител на съвременната
цивилизация. Повечето от тях също вярват
в живота след смъртта. Когато се случват
подобни неща, си мисля, че става дума за
клетъчна интуиция и повечето религиозни
системи, изградени около Бога, също
споделят тази обща черта.
Ето
я и забавната част. Според широко
разпространените убеждения сред хората
(85 процента), ние не умираме по време на
нашата смърт, а вместо това се превръщаме
в нещо повече. Притежаваме душа, която
е част от многоизмерната реалност.
Според повечето религии обаче, нито
едно от тези неща не може да се случи,
ако не се родим биологически на Земята!
Разбирате ли? Въпреки че по-голямата
част от хората върху планетата вярват
в живота след смъртта, мнозинството не
вярва в "живота преди раждането"!
Можете да сте вечен сега, но преди да се
озовете тук, не сте съществували? Това
наистина е едно много забавно схващане
и според мен в него няма никакъв духовен
смисъл и баланс. По някакъв начин
феноменът на нашето биологично раждане
ни дарява с вечна душа? Ако е така, откъде
идва тя? Давам ви това като пример за
действието на дуалността. Това е
нелогично, но е общоприето мнение сред
хората.
Метафизиката
не е единствената философия, която
заявява, че душата съществува преди да
се прероди в тяло, но понеже ние вярваме
съвсем открито в миналите прераждания,
с нас най-често се шегуват в западния
свят. Когато се спрете и разгледате
нещата от духовна гледна точка, става
напълно очевидно, че ако ние имаме душа,
тя съществува и преди да дойдем тук.
Признаването на този факт в последна
сметка ще отвори вратата към възможността,
че просто има такава вероятност да сме
били тук много пъти - в цикъла на СЕГА,
и че семейството, също като влака,
непрекъснато се движи по този кръг.
Насладете
се на осмата книга с посланията на Крион.
Лий
Каръл
|