Смятам, че животът ми като канал в основни линии е свързан с превод. Преводът на това, което Крион е нарекъл "третия език", е предаването на гласа на Духа на езика на хората. В моя случай това е английският език. Знам, че мнозина от вас четат тази книга на един от 13-те останали езика, които са получили правата да издават книгите на Крион, затова четете превод на превода.

През последните години Крион непрекъснато ми предаваше понятия, които са много трудни за разбиране на който и да е език. Искам да започна тази книга с представяне на моето разбиране и обяснение на някои от най-сложните понятия, предадени ни от Крион. Надявам се да направя посланията на някои от сеансите, с които предстои да се запознаете, много по-ясни и разбираеми.

Говоря за няколко понятия, а също и за една метафора, която Крион непрекъснато ни представя. В този обзор ще се спра на следните идеи, предадени от Крион по време на нашите сеанси:

Времето е време. Поглеждам часовника и той винаги върви с една и съща скорост. Освен това учените, които измерват времето, за да си осигурят прехраната, са ни дали атомните часовници - настроени в съответствие с точната физика и даващи отклонение от десети от секундата на няколко хиляди години. Така че бихте могли да кажете, че времето е абсолютна величина и науката го е доказала, нали?

В действителност е вярно точно обратното. Времето е променлива величина и науката е доказала и това. Крион твърди, че ние живеем в четириизмерна реалност. Учените я обозначават като "три плюс едно”, но аз малко избързвам, тъй като обсъждането на проблема за измерението е по-нататък. В рамките на това разглеждане трябва да ви накарам да разберете, че според Крион времето е едно от четирите измерения, които ние, хората, възприемаме като наша реалност. В последно време го правят и физиците. Крион твърди, също така, че всяко от тези четири измерения е променливо и абстрактно по природа: височина, ширина, дълбочина и време. Обърнете внимание също, че нито едно от тях не обозначава неща - те са понятия. Но повече по този въпрос, по-късно.

Въпреки че нашите часовници работят прецизно, отмервайки времето с еднаква скорост, привидно в една и съща посока (напред), един от нашите най-велики учени създава друга теория. През 1917 г. Алберт Айнщайн ни дава Теорията на относителността, която обяснява променливостта на времето. Тук няма да се опитвам да обяснявам формулата Е=МС² . Аз съм контактьор, а не учен (не се ли радвате?). Но бих искал да разберете същността на въпроса, който Айнщайн е повдигнал пред нас.

Той твърди, че времето е променлива (или относителна) величина и зависи от скоростта, с която се движим. Дава ни парадоксът на часовника. Това е забавен, измислен от него пример за космически пътешественици, които напускат Земята и пътуват до далечно място в Космоса със скорост, доближаваща се до тази на светлината, след което се връщат обратно. Когато се връщат от своето пътуване, всички хора, които те са познавали на Земята, са остарели много! Очевидно за хората на Земята времето е ускорило своя ход или, обратното, то се е забавило за космическите пътешественици. Въпреки че и за едните, и за другите часовниците, с които са отмервали времето, са се движили с една и съща скорост! Това, което според Айнщайн е станало е, че промяната на скоростта променя тъканта на самото време. Следователно времето е относително и зависи от скоростта. Това звучи логично на физиците, но не е било потвърдено, докато опитите с ускоряването на елементарните частици не показаха, че Айнщайн е прав. Приблизително по същото време астрономите доказаха, че теорията на Айнщайн за това, че гравитацията изкривява светлината, също е вярна. Следователно от водещите учени ни е известно, че времето наистина е променлива величина.

В това отношение разполагам с една друга метафора, която ще разкрия по-нататък, по време на нашата дискусия за влака на реалността. Два влака тръгват от гарата по едно и също време. Единият се движи по-бързо и пристига на своето местоназначение преди другия. Часовниците в двата влака отчитат едно и също време, но единият влак пристига преди другия. Може да кажете: "Разбира се, че го е направил. Това е напълно логично.” Реалността на нашия човешки влак обаче вижда времето само като "часовник". Не възприемаме едно измерение, което допуска друг вид многоизмерно време - скоростта на влака, в който се намираме.

Защо ви разказах тази история? За да можете да разберете повече за ВРЕМЕТО СЕГА и РЕАЛНОСТТА. ВРЕМЕТО СЕГА (ВРЕМЕТО НА НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ) се споменава непрекъснато в работите на Крион. От самото начало Крион ни казваше, че ние се намираме в едно лъжливо, изкуствено създадено време, наречено "линейно" време. Времевата рамка на Бога е НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ (СЕГА). За нас то е линейно време. То може да е "лъжливо" според Крион, но това е начинът, по който нещата функционират. За мен всички неща се движат по права линия. Като се движат по този начин, се създава линията на времето, представяща това, което съм правил вчера (миналото), това, което върша днес (сега), и това, което планирам да правя утре (бъдещето). Може ли да има нещо по-ясно и разбираемо от това? Крион обаче нарича това "създаден от човека атрибут" за нашия четириизмерен живот. Освен това Крион продължава да разглежда (в ченълингите, посветени на науката) различните времеви рамки в другите части на "видимата" Вселена.

Крион ни казва, че "шегата" е в това, че ние вече сме в СЕГА, но нашето линейно възприятие е нещо, което е "наложено върху него", за да ни е удобно. Той задава следния въпрос: "Какво наричате настояще?" Отговорът, разбира се, е, че го наричаме ДНЕС или СЕГА, или НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. Той продължава да задава въпроси: "Когато настъпи утрешният ден, как го наричате?" Отговорът отново е ДНЕС или СЕГА. След това той пита: "А утре (което ще се превърне във вашия днешен ден), когато погледнете назад във времето, как ще наречете миналото, в което сте били?" Отговорът отново е ДНЕС или СЕГА- Крион ни посочва това и заявява, че без значение какво е минало или бъдеще според хората, в момента на неговото изразяване, то винаги се представя като ДНЕС или СЕГА, Следователно СЕГА е вечната ваша и моя реалност, а миналото и бъдещето са само понятия. Следователно вие сте винаги в СЕГА.

Знам, че това звучи езотерично, но в него има и нещо забавно! То означава, че единствената реалност, с която разполагаме, е СЕГА и че вчера и утре са само привидности. Крион казва, че трябва да се замислим върху това защото то е основата на духовното време на СЕГА. Тази дискусия не е научна, а духовна, тъй като времето на СЕГА е необходимо на човека, за да "седне на Златния стол", за който говори Крион. Това е част от енергията на новото хилядолетие и тя изисква от хората да й съответстват. Позволете ми да ви обясня това, което Крион разглежда като разликата между реалността на времето на СЕГА и илюзията на линейното време. Това е моят най-добър опит, но помнете, че става дума за понятие на многоизмерността и за един линеен ум е много трудно да го схване (особено за моя).

Времето на СЕГА е в кръг. Всичко, което някога е било или ще бъде в някаква форма, е тук. Застанали сме по средата на времевия кръг. Нещата, които сме правили, все още са в СЕГА с нас. (Имате ли снимки за това, което сте правили неотдавна? А имате ли спомени?) Те все още са с вас точно СЕГА и изграждат вашата реалност. Бъдещето, въпреки че не е проявено във вашата реалност, съществува като "възможности за проявление" в кръга на вашия НАСТОЯЩ МОМЕНТ. Следователно и тези възможности също са с вас в СЕГА. Целият този кръг на СЕГА е повлиян от една енергия, наречена НАША РЕАЛНОСТ, която е съставена от настоящето, нашето минало и възможностите за нашето бъдеще. Крион продължава и казва, че процесът на реализиране или пропускане на тези възможности влияе върху НАШАТА РЕАЛНОСТ и я променя.

Когато променяте възможностите на сплавта на този НАСТОЯЩ МОМЕНТ, вие променяте и действителната реалност за себе си. Крион ни казва, че работникът на Светлината е "преобразувател на реалността", който е в състояние да промени човечеството и планетата, на която живеем, променяйки СЕГА. Това, разбира се, е темата, която Крион разглежда от 1989 година насам. Когато реалността се промени за нас, това води и до промяна на атрибутите на времето, въпреки че, подобно на космическите пътешественици от примера на Айнщайн, ние не можем да го забележим, тъй като всичко около нас също се изменя в хода на този процес.

Линейното време е това, с което сте свикнали. Вчера е онова, което се е случило и никога не може да се върне обратно. Днес е това, което се случва с вас в момента, вашата реалност, а утре е нещо неизвестно и е само едно понятие за надежда. Но всички тези понятия се разгръщат в една безкрайна последователност от моменти в СЕГА. Току-що прочетохте това, нали? Хей, това беше вашето "сега" и след миг ще прочетете следващия абзац и тогава това отново ще бъде вашето "сега". Къде тогава се намира истинското "сега"? То е там, където се намирате самите вие!

Във времето на СЕГА вашето съществуване представлява цялостна моментна снимка на енергията на съществуващото минало, съществуващото настояще и съществуващата възможност, която сте създали за бъдещето. Има една балансирана, цялостна картина на това кой сте вие и кой можете да станете. Това е картина на самоконтрол, възможности и мъдрост. Това съществуване в СЕГА създава човек, който е способен да живее с миналото и го възприема, познавайки добре причините в неговата основа. Може да е в хармония с настоящето, разглеждайки го през очите на човек, който познава потенциала на причината на настъпващото бъдеще. Това е човек, който разбира, че кръгът е достатъчно малък, за да бъде разбран и че всичко това - минало, настояще и бъдеще - се познава чрез реалността между измеренията. Този човек разбира, също така, че кръгът на СЕГА му принадлежи. Това поражда мъдрост и покой. Можете да контролирате това, което сте създали, и носите отговорност за него. Реалността не е нещо, което "ви прави нещо".

В противоположност на линейния човек, който оплаква миналото и се опитва да се справи с него, балансирайки с настоящето и страхувайки се от бъдещето, човекът на НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ е в хармония с концепцията, в която се казва: "Всички неща, които някога съм бил или ще бъда, се съдържат в моята енергия, точно СЕГА. Ето защо аз притежавам всички средства и начини, за да вляза във всяка възможност, която съм създал или някога ще създам." Линейното бъдеще може да изглежда непознато по отношение на своето проявление, но неговата енергия изобщо не е непозната. Това положение на нещата създава в просветления индивид усещането "бил съм там, правил съм го", дори и бъдещото събитие да не изглежда наистина все още "познато". Нещо като филм: казали са ви как свършва, но все още не знаете подробностите.

Срещали ли сте някога човек, който се чувства напълно спокоен за всичко, което би могло да се случи? Имам предвид, наистина спокоен, да изпитва пълен покой - не просто да си дава вид, че е привърженик на разбирането "Бог ще се погрижи за мен". Ако е така, сте срещнали човек, който разбира Божествеността на времето на СЕГА. Той знае, че каквото и да се случи, то вероятно ще бъде в рамките на неговите възможности, тъй като по един или друг начин, сам е създал своята реалност. Как ви се струва това по отношение на понятието за многоизмерността?

Шега? Крион казва, че всеки от нас притежава този потенциал, но трябва да се "отучим" от това, на което ни е научила дуалността на човешката природа. Всичко това е част от проверката, през която преминаваме, проверката, свързана с излизането от четириизмерната кутия, в която се намираме, и поемането на контрола върху собствения си живот.

Излишно е да казвам, че това не означава да дадем своята сила на друг човек или на което и да е друго същество във Вселената. Става дума за самоосъществяване, разбиране на себе си, поемане на отговорност за себе си и да, за развиване на чувство за собствено достойнство.

Пример - Реалност А: БОБ. Този човек непрекъснато се рови в миналото, което го е превърнало в нещо, което той не харесва. Следователно, той е в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ, без да харесва това, което вижда. В допълнение същият този човек е предразположен да се страхува от бъдещето в резултат от преживяванията, които е имал в миналото. По този начин е създал едно СЕГА, пропито от страха, манталитета на жертвата и липсата на чувство за собствено достойнство.

Пример - Реалност Б: БОБ. Същият човек започва да разбира как стоят нещата. Вглежда се в миналото и поема отговорност за него. Следователно то съществува с неговото позволение и му осигурява ценност и достойнство в рамките на настоящето му съществуване. Чувства се далеч по-добре по отношение на себе си и е уверен, че бъдещето е пълно с духовни обещания. Този човек (същият човек) е създал СЕГА, което е пропито с любов, разбиране, отговорност и надежда.

И така, ще бъде ли реалният Боб доволен? Крион казва, че Боб е променил своята реалност. Той не просто променя своето разбиране или виждания - той не само започва да мисли позитивно. Боб е променил вътрешното си разбиране и дори своята времева рамка. Защото това, което Боб притежава в момента, е в далеч по-голямата хармония с ангела вътре в него.