Когато Бог дойде при Авраам с новини, беше горещ ден. Авраам не можа да го предусети. Когато Бог му съобщи какво е жертвоприношението, което очаква от него, да принесе в жертва единствения си драгоценен син, Исак, върху олтара на върха на планината, той беше напълно съкрушен. Не можеше да повярва. Това беше началото на един добър урок за Авраам, урок, който сега можем да разкрием като нещо далеч по-дълбоко от една притча за подчиняването на Божията воля.

Подчинението на Авраам не беше сляпо. Авраам притежаваше "мантията на мъдростта", за която сме говорили, която му позволяваше да разбере, че това изпитание е свещено. Той нито за миг не се усъмни, че ще изпълни поръката, но това не беше сляпо подчинение. Авраам "чувстваше" важността на това предизвикателство и незабавно започна да се моли този урок да бъде отменен. Дори когато даде указания на носачите за изкачването до върха и съобщи на сина си за пътуването, той се молеше урокът да бъде отменен. Не каза на никого каква е истинската цел на това изкачване. Само Авраам знаеше за какво става дума и само той носеше бремето на реалността, която се задаваше.

До мястото, на което трябваше да се извърши жертвоприношението, имаше три дни път. Мястото, към което се бяха отправили, беше свещено. В чест на Духа там, в течение на много дни, бяха принасяни в жертва агнета. Този път нещата щяха да бъдат различни и Авраам започна да се вглежда в бъдещето и в реалността, предизвикваща у него отвращение - реалност, която го принуждаваше да убие своя скъпоценен син, когото той наричаше "своето чудо, дарено му от Бога". Това чудо му беше дадено от жена му, когато самият той беше на преклонна възраст, жена, която вече не можеше да има деца заради възрастта си - и въпреки това тя му роди син.

Предната нощ Авраам не можа да спи и вървеше в края на колоната. Това не беше обичайно за него, но този път си имаше причина - не искаше никой да го види как плаче. Неговият син му задаваше много въпроси, но Авраам неизменно разказваше за жертвоприношението на върха на планината, което този път щеше да бъде много специално и което всички щяха дълго да помнят. Силите на Авраам бяха изчерпани, но той се опитваше да се държи през първия ден от техния път, път, по който бяха вървели много пъти преди.

Когато дойде време да спрат, за да преспят през първата нощ, Авраам буквално се строполи на земята, далече от лагера на своите спътници, ронейки горчиви сълзи и молейки се на своя любящ и справедлив Бог.

- Скъпи Боже, моля те свали този товар от гърба ми! - молеше се той. - Скъпи Боже, няма нещо, което да не можеш да сториш. Свали този товар от гърба ми сега, защото знаеш, че наистина ще направя това, което си ми заповядал. Помогни ми да разбера всичко това. Моля те!

В тишината на нощта, изтощен, полузаспал, Авраам чу ясно Божия глас:

- Аврааме, бъди спокоен и знай, че АЗ СЪМ Бог - дойде отговорът.

Авраам не знаеше какво да прави с този отговор.

- Скъпи Дух, как мога да бъда спокоен? Сърцето ми е разбито, а душата ми е опустошена. Продължавам да си мисля, че всичко това е лош сън. Че е просто един кошмар. Това е ужасна реалност. Къде е покоят във всичко това? Как да бъда спокоен? Искаш от мен да бъде спокоен. Но как?

Авраам падна на земята отчаян и останал без сили. Отново чу глас:

- Аврааме, бъди спокоен и знай, че АЗ СЪМ Бог - дойде отговорът.

Авраам ту заспиваше, ту се будеше. Всеки път, когато се будеше, мълвеше една и съща молитва. Лежеше в прахта, молейки Бог да му каже още нещо. В сънищата си той виждаше непоносима за него реалност, която го изпълваше с ужас: Исак лежи на олтара и всеки момент собственият му баща ще прониже сърцето му с жертвения нож. Авраам усещаше ръката си, която стиска дръжката на ножа, замахвайки надолу. Събуди се.

Групата започна отново да се изкачва по планината и Авраам отново вървеше накрая. Чувстваше, че не се е наспал и е като замаян, който изпълнява своята задача, влачейки крака. Цял ден слънцето жареше безмилостно него и неговите хора, а Авраам не можеше да свали очите си от своето момче, от своя скъпоценен син. Всеки път, когато спираха за почивка, Авраам викаше Исак до себе си, за да се порадва на младостта му и да го дари с любовта си за малкото време, през което им оставаше да бъдат заедно. Най-големият страх на всеки родител е, че ще надживее децата си. Сега той стоеше изправен пред възможността да преживее тази ужасна реалност.

Отново настъпи нощ. Това беше последната нощ, след която щеше да дойде и последният ден от тяхното пътуване към върха, където трябваше да бъде извършено "деянието". Авраам отново се отдели от групата и намери усамотено място. Издигна свой олтар и помоли Бога той да бъде принесен в жертва - тук и сега. Опита се да се свърже с Бога, но напразно - не получи никакъв отговор. Когато почувства, че Бог не е там, отново чу отговор. Този път той беше по-различен.

- Аврааме, слушай! - чу той. - Чуй, бъди спокоен, Аврааме - каза гласът. - Знай, че АЗ СЪМ Бог.

Авраам вдигна глава. Дали това беше отговор или просто твърдение, че Бог е Бог? Звучеше му така, като че ли в това твърдение имаше някакво скрито послание, в което се криеше някаква надежда. Защо Бог правеше това? Той си спомни учението му, нещо, което Духът веднъж му беше казал. Спомни си, че му беше казано, че Бог не се радва на страданието на никой човек. Спомни си, че Бог му беше казал, че всички уроци се отнасят до намирането на решение, а не са свързани просто с подчинение. Авраам знаеше, че във въздуха витае нещо различно. Постепенно започна да разбира. В началото просто един проблясък, а след това започна да му се изяснява и цялата картина.

Авраам разбра, че за да създаде мир и спокойствие, трябва да промени своя възглед или своята реалност за това, което щеше да се случи на върха на планината. Започна да си представя себе си, заедно със своя син, на празник на върха на планината. Опитваха храната, прославяйки Божията любов, а синът му беше почетен гост на тържеството. Авраам задържа това видение и повярва в него с цялото си сърце. Това беше единственият път, когато успя да изпита покой, както му беше наредено. Когато сърцето му започна да се успокоява и доброто му настроение да се завръща, той получи и останалата част от посланието.

Беше ли "АЗ СЪМ" сигнал? Може би беше послание? То изобщо не беше свързано с това какво представлява Бог. Беше послание в посланието точно така, както бяха написани всички свещени книги. Авраам знаеше и разбираше как тези, които пишеха по онова време, използват метода пешер за писането на свещените книги. Това можеше да бъде същият вид метафора.

1) Пешер (мил. пешарим) е еврейска дума, която означава "интерпретация" в смисъл на "решение". Става известна от група текстове, наброяващи неколкостотин, сред т. нар. Свитъци от Мъртво море. Авторите на пешарим вярват, че свещените книги са написани на две нива - явно, за читателите с ограничени знания; и скрито, за познавачите, притежаващи дълбоко познание. Според една от хипотезите, притежатели на Свитъците от Мъртво море или на Кумранските ръкописи са били кумраните или есеите от Кумранската общност. Кумраните са една от юдейските секти, възникнала в първата четвърт на 2 в. пр. н. е. (Бел. прев.)

Какво би могло да означава: "Знай, че АЗ СЪМ Бог”?

След това Авраам получи откровение. „АЗ СЪМ" беше той! Този кръг на Божествеността, който той познаваше, беше неговата мантия на Духа. Посланието беше следното: "Авраам, бъди спокоен с познанието, че ние сме Бог!"

Авраам не можеше да повярва. Крещеше от радост. Часове наред лежеше проснат по очи, молейки се Бог да направи нещо: "Бог може да свали това бреме от мене; Бог може да промени реалността!" Сега вече посланието му беше ясно. Той беше част от Бога! Авраам щеше да промени своята реалност и притежаваше в себе си абсолютната власт да го стори. Авраам вече празнуваше, докато се изкачваше към върха на планината, носейки своя син на раменете си. Той щеше да извърши това, за което беше помолил самия Господ. Посланието беше ясно и Авраам имаше силата да промени реалността сам.

Знаете как свършва историята. Авраам си устройва празник със своя син на върха на планината! Моралът не е точно този, за който си спомняте? Поуката не е точно тази, която са ви учили, че се съдържа в тази история? Историята е свързана с промяната на реалността. Отнася се до силата на човека да създава визуални решения и за най-ужасните си изпитания. Отнася се за победата над страха и за покоя.

Запитайте себе си, точно сега, докато седите тук: "На кое място от планината се намирам аз? Дали не съм на мястото "Горкият аз"? Моля ли се на Духа за помощ? Или празнувам картината на крайното решение, която се появява пред очите ми и която може би не знам как точно да постигна?"

Каква е вашата реалност, скъпи мои? Страхувате ли се от реалността, изпълнена с гибел и безнадеждност? Това е старият коловоз! Защо да не създадете нов? Притежавате силата и могъществото да го сторите. Пълното значение на днешното послание е следното:

ВИЕ СТЕ СПОСОБНИ ДА ПРОМЕНИТЕ СВОЯТА РЕАЛНОСТ. СЛЕДОВАТЕЛНО, НАПРАВЕТЕ ГО!

Започнете с визуализиране на надеждата. Опитайте се да останете напълно спокойни пред лицето на проблема, без значение какъв е той. Разберете го в перспективата на грандиозната схема и бъдете част от общата картина. След това, подобно на Авраам, с чисто намерение, започнете да променяте тъканта на заобикалящата ви реалност. Ще стане!

Даваме ви това послание с любов. Тръгваме си от това място, където вие ни слушахте и четохте нашите думи, но сме изпълнени с тъга, че времето, което бяхме с вас, беше толкова кратко. Не успяхме да ви прегърнем достатъчно дълго време. Не ви разказахме и други истории - безброй истории за силата на човека, за неговата радост, откровения и промяна на реалността. Историята е пълна с тях!

Но ще го направим, когато ни позволите да се върнем и отново да ви обичаме по същия начин.

И това е така!

Крион