В тази книга метафората на Крион за влака се споменава в няколко сеанса, но аз ще ви представя една по-пълна нейна картина, за да можете да я разберете по-добре, когато четете за нея в следващите глави. Метафората се отнася до три неща: (1) обяснение на измерението на пространството; (2) по какъв начин пророците предсказват бъдещето; и (3) един метафоричен пример за това, което се е случило с реалността на планетата през последните две десетилетия.

Крион ни казва, че обичаме да разделяме на части почти всичко, което успеем. Освен това имаме желанието да категоризираме или номерираме почти всичко - дори понятията. Крион ни каза, че неговото/нейното семейство е семейството на архангел Михаил. Веднага поисках да разбера подробности за това. Как изглежда диаграмата на ангелите? На каква основа се съставя тя - според значението, властта и отговорността? Тогава Крион ми каза, че не съществува такава диаграма. В действителност не съществува някаква йерархия или вертикална структура! Чудех се как е възможно това. Бях свикнал с вертикалните управленски структури, където има един шеф или началник, има заместници и т.н. Как иначе да разберете кой какво върши? Крион каза, че семейството на Духа е хоризонтално, многоизмерно) Представете си какво означава това!

Крион твърди, че е глупаво хората да искат да преброят измеренията. Ето какво ни казва той по въпроса за измеренията: (1) Различните измерения са свързани помежду си и съдържат взаимно своите елементи. Как тогава можете да ги различите? Едно "по-висше" измерение често представлява комбинация от по-нисшите и по-висшето, но ние искаме да му дадем номер и да го определим като по-важно или не. (2) Всички измерения представляват понятия и никога не са конкретни неща. Ето защо не можете дори да ги дефинирате, без по някакъв начин да включите и това, върху което те въздействат (те са свързани с нещото, което описват).

Крион твърди, например, че живеем в четири измерения (не обича дори да го изрича)! Но за нас той заявява, че ние сме "четириизмерни". Както вече споменах, измеренията са височина, ширина, дълбочина и време. Всяко от тях представлява понятие, концепция, и вие не можете да ги разберете лесно, освен ако не ги опишете по отношение на нещо, на което те въздействат.

Пример: представете си, че на коленете ви лежи квадратна кутия (ако четете тези редове прави, седнете). Кутията има височина, ширина и дълбочина и се намира във вашето време. Тя е с вас във вашата четириизмерна реалност. Сега до вас се приближава приятел, който я обръща няколко пъти и я връща обратно в скута ви. Хоп! Височината на кутията, която вашият приятел току-що е преобърнал, преди малко беше нейната дълбочина! Кое какво е?, можете да запитате вие. Отговорът зависи от това в кой момент си задавате този въпрос за нея!

Разбирате ли, че всички измерения, дори и нашите най-обикновени четири, съществуват единствено като концепции, които очакват да се материализират чрез нашето изследване? В допълнение към всичко това, те изглежда са едно и също нещо и са свързани помежду си. Заедно създават една цялостност, която ние дефинираме като "нашата реалност". Също както с кутията, тя може да се промени в зависимост от обстоятелствата, които създаваме.

Крион ми каза, че в своята съвкупност измерението, в което съществуваме, е като парче торта. Когато режете тортата (ако продължа да си го представям, ще ми се дояде!), в нея няма табелки, на които да пише: "Това е номер едно, захар; това е номер две, крем; това е номер три, брашно." Няма такова нещо. Имало е различни съставки, от които е направена тортата. Когато я погледнете или я опитате, не мислите за отделните й съставки. Напротив, наслаждавате се на вкуса й като цяло. Това е най-точното обяснение на начина, по който си взаимодействат различните измерения, за да образуват една цялостност.

Ние сме част от една четириизмерна торта, наречена "човешка природа", която представлява смес. (Нищо чудно, че Крион не обича да номерира тези неща.) В допълнение, тази четириизмерна смес е разположена в една купа с безкрайно измерение, която не можем да видим, но която съдържа съставките, които могат да се добавят към тортата, за да подобрят вкуса й. И всичко, което се иска от сладкаря (от нас), е да реши, че искаме тези съставки да се добавят. Като радиоприемник, който не е настроен към определена станция, ако ние не "се настроим" към останалите съставки, може дори никога да не разберем, че те съществуват. Крион твърди, че точно това "настройване" е причината за изменението на нашата реалност.

Влакът: според Крион нашата човешка четириизмерна реалност в линейното време е като влак, наречен човешка природа. Движи се по релсите. Осъзнавате движението на влака, който наричате "преминаване на времето". Релсите са вашата реалност. Когато влакът се движи напред, вие вземате своето скъпоценно минало, настояще и бъдеще (за което си представяме, че е тук). Релсите олицетворяват всичко, което някога е било (привидно зад нас), и всичко, което някога ще бъде (привидно пред нас). Преди да разкрия тайния атрибут на релсовия път, ще ви запозная с някои допълнителни измерения.

Нека да напомня, че този човешки влак е четириизмерен (или "три плюс едно", както учените обичат да казват). Той има височина, ширина, дълбочина и време. Крион споделя, че нашият влак притежава много повече измерения, но ние не ги осъзнаваме. Просто не сме се настроили към тях. Притежаваме и пето, шесто, седмо измерение (ако трябва да ги номерираме) и още доста, скрити наоколо, очакващи да бъдат активирани.

Добре, Крион, какво представлява номер пет? Крион отговаря, че това е способността да поставим прозорци на влака! Какво? Нашият влак няма прозорци? Не, казва Крион. Усещаме движението на времето, но нямаме никаква представа нито колко бързо се движим (като гледаме през прозорците), нито какво има пред влака (способността да определим своето потенциално бъдеще или енергията, в която навлизаме). Никога не съм се замислял над това. Сега разбирам по-добре процеса, който протича с ясновидците, възприемащи и петото измерение!

Ето какво казва Крион за начина, по който метафората за влака помага да се създаде специфична реалност, която може да се "види" от онези, възприемащи петото измерение. За да ви я представя, трябва да разкрия тайния атрибут на релсовия път, за който споменах преди малко. Когато размишлявате за влака на нашата "реалност", може би си представяте един абсолютно прав релсов път, по който се движи този влак на хората - коловоз, който се губи в безкрайността пред нас и зад нас. Ако си представяте точно това, значи сте се заблудили точно така, както се бях заблудил и аз. Релсовият път изобщо не е прав. Обратното, той обикаля в кръг! Кръгът може наистина да е голям, но така или иначе релсите обикалят в кръг. Това не ви ли напомня за времето на СЕГА? Между другото, като предизвикателство към повечето математици, Крион твърди, че във Вселената не съществува нещо такова като права линия.

Докато "влакът на човешката природа" обикаля по коловоза на реалността, от него на равни интервали падат енергийни пакети. (Не забравяйте, че това е само метафора, нали?) Тези енергийни пакети са образец на енергията (съзнанието и просветлението) на хората в момента на тяхното падане от влака. Те са нещо като капсули на времето, които показват какви и кои сме ние в съответния момент. Когато след година или приблизително толкова, влакът се върне обратно на това място (обикаляйки по своя огромен кръг), точно на същото място от него пада друг пакет. Ако духовната енергия на човечеството е идентична (каквато е тя от хилядолетия насам) с тази от предния пакет, изхвърлен на това място, тогава комбинираната енергия от двата пакета се усилва взаимно върху релсите и потенциалът върху релсовия път нараства и става по-голям.

Съвсем скоро всеки ясновидец, който притежава "петизмерно зрение", ще може да види енергийните пакети, изхвърляни от прозореца на влака. Пакетите са наистина големи! Метафорично казано, тези пакети символизират нашия бъдещ потенциал или това, което заедно създаваме за бъдещето, докато обикаляме по коловоза. Днешната енергия е утрешният потенциал (по-голямо наличие на СЕГА). В допълнение към казаното трябва да споменем и очевидното. Ако релсите обикалят в кръг, в такъв случай миналото, настоящето и бъдещето са част от същото право линейно време на коловоза. Какво, в такъв случай, дефинира разликата между миналото, настоящето и бъдещето в относителната позиция на нашия влак върху коловоза (още по-голямо наличие на СЕГА)? Не ви ли казах, че това ще е забавно?

Старите пророци, като Нострадамус и всички онези, които са писали свещените книги, или новите пророци, като днешния Гордън-Майкъл Скалион, могат да използват своята дарба, състояща се в това, че притежават прозорец в предната част на влака. Могат да погледнат към релсите, да определят енергията пред влака и да видят колко големи са пакетите. Често ни предоставят твърде точни описания на това, което самите ние създаваме за своето бъдеще и колко време ще мине, преди пакетите да се проявят в реалността. Дотогава, докато енергията на хората остава една и съща, предсказанията се правят по-лесно и са по-точни (защото с всяка обиколка по релсите пакетите стават все по-големи). Накрая ще се сблъскаме с много голям енергиен пакет и той ще се прояви в... (правилно познахте) в настоящата ни реалност.

1) Историята на Гордън-Майкъл Скалион е следната. През 1979 г. работи с успех като консултант по електроника, когато по време на една среща с негов клиент внезапно изгубва гласа си. Веднага отива на преглед в близката болница и докато лежи в леглото, набоден с игли и накичен с електроди, в стаята се появява светлина, която се доближава до него и приема формата на женски образ, който му казва да запише това, което ще му каже. Жената му разказва за неща, които ще се случат на Земята по време на неговия живот. Предсказва земетресения, промени в климата на Земята, вулканична активност и цунами. Скалион твърди, че до 90-те години на XX те ще обхванат цялата Земя и с всяка следваща година ще увеличават своята сила и интензивност. Нарича тези промени "Изпитанието". Едно от предсказанията му е свързано с разрушителни земетресения в района на Лос Анджелис, които ще доведат до разцепването на Американския континент. Предрича, че ще станат през 90-те години на XX век. Предрича и други катаклизми като потъването на Япония, на една четвърт от Аляска, на половината от остров Манхатън, а на около 1000 мили източно от Хаваите, от Тихия океан ще се издигне древният континент Лемурия. Според него между 1998 и 2001 г, земните полюси ще се сменят, вследствие на което по-голямата част от островите в Тихия океан ще се покрият с лед.. (Бел. прев.)

В предишните си книги споделих, че целта на Крион е да ни помогне да разберем как функционират нещата, за да осъзнаем по какъв начин сме променили своето бъдеще. Но до този момент разполагаме с цял куп правдоподобни пророчества за нашата гибел и всички те "съответстват" едно с друго (потвърждават се взаимно едно друго)! Този факт е плашел много хора (все едно да пътуваш със самолет, на който единият двигател се е подпалил). Мисля, че ако стюардесата и пилотите са казали на пътниците, че самолетът ще се разбие, реалността наистина ще бъде напълно различна. Но обърнете внимание на следното: почти всички авторитети на нашата Земя (някои от тях с мъдростта на пророчествата) са ни казали, че ние ще се разбием! Но ако сте забелязали, когато на 1 януари 2000 година настъпи моментът да се приземим, ние се приземихме. Никаква самолетна катастрофа не се случи.

И така, ако трябва да ги номерирате, петото измерение в нашия влак е това, което ни дава способността да гледаме през прозореца на влака към околния пейзаж. В допълнение към картината на коловоза пред влака, вие можете да видите и пробягващите край прозореца дървета (пак метафора), така че можете наистина да прецените с каква скорост се движите.

Спомняте ли си какво ви казах за относителността на времето? Ние наистина не знаем с каква скорост се движим. Дори не разполагаме с прозорци! Всички наши часовници на влака показват едно и също време. Но дали на влака се движим по-бързо? Или по-бавно? Така стигаме до това, което Крион нарича "шесто измерение" - скоростта на влака! Подобно на тортата, за която стана дума преди малко, тези измерения трябва да се съгласуват помежду си и нито едно от тях не може да съществува самостоятелно. Всички те имат значение и формират "вкуса, който има тортата", което в нашия случай означава нашата "реалност". Поради това скоростта на нашия влак (шестото измерение) е свързана с останалите измерения, включително и с това, което следва след него. Искам да си припомните нещо: без значение колко бързо се движим по нашите релси, часовниците продължават да отчитат едно и също време (както споменах в началото). Относителното време във влака си остава неизменно и постоянно. Дори и да летим по релсите, нашите часовници не го регистрират.

Седмото измерение в нашата метафора е цветът на влака. Какво означава това? В метафизиката цветът много често е символ на енергийното ниво на определена вибрация. И в тази метафора цветът означава честотата на трептенията на влака или, в този случай, на хората. Обърнете внимание, че това измерение е много тясно свързано с четвъртото измерение, времето. И с шестото, скоростта. Ако не ви е ясно, просто си спомнете, че Крион ни съветва да не номерираме тези неща. Той иска от нас да ги опитаме, за да получим представа за относителната цялост на отделните части.

И така, в момента разполагаме с обяснение на седемте измерения:

(1) Височина;

(2) Ширина;

(3) Дълбочина;

(4) Време;

(5) Енергия и осъзнаване на времето;

(6) Осъзнаване на скоростта; и

(7) Осъзнаване на нивото на вибрациите.

Бих искал отново да обърнете внимание, че значението на всяка от седемте думи не е конкретно, емпирично значение. Всяка от тях описва нещо съвсем друго. Това, по мое мнение, ги превръща в концептуални категории. Ето защо всяка дискусия, свързана с измеренията, ще е трудна за разбиране. (Самият аз все още се опитвам да схвана главоблъсканицата на Айнщайн за времето!)

Напоследък излязоха книги, в които се казва, че сега навлизаме в "зоната" за извисяването и че то ни вкарва в петото, шестото и седмото измерение. Съгласен съм! Погледнете как метафората за влака показва как хората започват да използват петото, шестото и седмото измерение. Сега разбирате ли по-добре за какво става въпрос? Съществува нещо повече и има и друга метафора, която да ни обясни нещата. Крион отново ни напомня, че също като при радиоприемниците, вибрационното радио на нашата клетъчна структура трябва да "се настрои" към всяко от измеренията. Ако не сме настроени към вълните на радиостанцията, няма да приемаме цялостното разбиране.

В последно време учените съобщават, че в атома съществуват безброй измерения, които ние не можем да видим, и че ще трябва да създадем нов вид математика, за да съставим вярна и прецизна картина за начина, по който функционират нещата в света. За мен това е равносилно на изказването: "Все още не можем да се настроим към тях."

Добре, сега имаме нова торта. Разполагаме с повече съставки от тези, които обикновено използваме, за да я направим. Сега е време да добавим шоколад, бадеми или ванилия (отивам в кухнята). Не сме приключили с метафората за влака. Най-доброто предстои.