34. Бог те е ръкоположил чрез добродетелта да бъдеш жив.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:36
05.12.2016
Понеделник
54.161.157.73


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

34. Бог те е ръкоположил чрез добродетелта да бъдеш жив.

Не мога да повярвам, че говорим за това. И не мога да повярвам, че обществото ще разбере за него. Трябва ли да поместя в книгата си всичко това?

Ти каза - не аз, а ТИ го каза - че си дал обет да направиш пълен и точен запис на разговора ни, без да пропускаш нищо. Аз бях оня, който ти каза, че може да се изкушиш да го редактираш. А ти ми възрази: не, по никакъв начин това няма да се случи. А сега си спомняш нещо друго. Сега си спомняш, че трябва да държиш на думата си. Да правиш онова, което си казал. За да може да ти се вярва, да се разчита на тебе. Нали Такъв Си Ти? Изборът е твой.

Изборът винаги е бил твой.

Олеле. Много ме затрудняваш.

Виж, можеш да спреш точно тук. Да завършиш книгата. Не продължавай. Каза достатъчно. Може би повече от достатъчно. За някои може би дори и прекалено много. Просто загаси компютъра и върви да спиш.

Не. Точно тук стигнахме до Пробива. Това е Пробивът, и то не само за мене. Това е Пробивът и за всеки, който чете това. Даже за ония, които не знаят, че това е Пробивът. Чувствам това.

И тъй, накъде искаш да тръгнеш?

Искам да изследвам малко по-задълбочено последното, за което говорихме. Тогава, мисля, ще можем да доведем разговора си до край.

Имам да ти кажа още нещо. Да чуеш още едно голямо откровение. После можем да приключим.

Споразумяхме се. И тъй, да видя сега дали съм разбрал последното, за което говорихме. Казваш, че всяка душа след мига на смъртта си получава възможност да се върне обратно, да обърне самия процес на смъртта. Възприех това. То е една поразителна мисъл, която аз възприех. Става дума за нещо, което ти би направил. Съвършено разбираемо е, като се има предвид колко ни обичаш.

Радвам се, че можеш да разбереш това. Полезно ще ти бъде да повярваш в Божията любов. Да вярваш в нея през всеки ден от живота си, както и в деня на своята смърт. Аз наистина ви обичам. Обичам всички вас от все сърце.

Тогава просто ми кажи как ще се случи всичко това? И ако ние наистина можем да „се върнем обратно”, как става това? Не всеки умира в толкова подходящ ден, че просто да може лесно да бъде „върнат назад към живот”. Имам предвид, че някои хора умират на бойното поле или при катастрофи и лежат, разкъсани на парчета. Прощавай, че говоря с такива подробности, но точно това им се случва. Не всеки умира удобно в леглото си, та да може просто „да се събуди” и докторът да каже: „Това е истинско чудо!”

Хайде да се върнем мъничко назад.

След като „умреш”, ти минаваш през първите два етапа на смъртта, точно както бях ги описал. Най-напред разбираш, че не си своето тяло. После изживяваш онова, което си очаквал да изживееш въз основа на онова, в което вярваш. Това изживяване може да продължи толкова дълго, колкото ти се иска. След това преминаваш в третия етап на смъртта. Това е последният етап. Там преживяваш Пълно Потапяне в Същността, а като изплуваш от това изживяване, минаваш през обзора на физическия си живот, който току-що е приключил, и тогава решаваш дали ,,да продължиш напред или да се върнеш”, както се изрази ти.

Решението ми се основава на онова, което съм видял в Обзора на Живота си.

Всъщност да. Основава се на онова, което си видял, и на онова, което би пожелал още да Познаеш и да Изживееш като душа с отделна самоличност, която наричаш „свое аз”. С други думи, основава се на това дали чувстваш, че си „завършил”, каквото трябва, или не.

Но аз мислех... знаеш, че наистина те слушам много внимателно, но ти май беше казал, че никой никога не умира с чувство на незавършеност. Съвсем направо беше казал, че никой не умира, без да е успял да изживее всичко, което е дошъл да изживее взе физическия свят. Не съществува нещо, което бихме нарекли „незавършеност”. Ти каза и че това е значението, смисълът на Единадесетия Спомен: Времето и обстоятелствата на смъртта са избрани винаги по съвършен начин.

Всичко е казано точно както си е.

Но сега казваш, че след като умре някой може да почувства живота си „незавършен” в една или друга насока и затова може „да се върне към живота”, тъй да се каже, и да преживее отново мига на смъртта си по друг начин, който ... който ...

Който ... какво?

Който зачерква факта, че човекът е умрял.

Точно така. Което означава, че той не е умрял. Което пък означава, че „времето и обстоятелствата на смъртта винаги са избрани по съвършен начин”. Което пък значи, че никой не умира, без да е успял да изживее всичко, което е.дошъл да изживее във физическия свят.

Да, но някой наистина е умрял и е открил, че не е завършил, каквото трябва и затова се е върнал обратно. Но това доказва, че е било възможно той да умре, без да е завършил необходимото.

Разбирам начина ти на мислене и затова ще ти дам още малко информация.

Процесът на онова, което наричаш „смърт”, не е завършен, докато душата не „си отиде”, не мине „от другата страна”, в „отвъдното”.

Там, в „отвъдното”, „от другата страна” на Ябълкопортокала, в духовната сфера, душата осъществява радостното дело да установи своята самоличност и да се пресътвори наново.

И тъй, никой не умира, докато не прекрачи този праг и не „мине оттатък”. Или ако го кажа по друг начин, смъртта ти не е окончателна, докато не кажеш, че е окончателна.

Ако в мига на Светото Разследване забележиш, че не чувстваш задачите си завършени и искаш да се върнеш във физическия свят, откъдето току-що си дошъл, можеш да го направиш, и то да го направиш незабавно.

Да, но го правиш, както каза ти, „скачайки от една действителност в друга”. Ти каза, че душата прескача в една друга, алтернативна действителност, В такъв случай в тази действителност душата наистина умира незавършена, несъвършена.

Ти ще мислиш тъй до смъртта си, знаеш ли това?

Интересен обрат на речта.

Внимавай да не мислиш прекалено много. Не забравяй, че за да разбереш Основната Действителност, трябва да си си изгубил ума.

Но нека се отдалечим от твоето разследване.

По-добре да не го правим.

Веднъж ти ме попита дали душата може да бъде на две места едновременно.

Да, попитах те. А ти каза, че тя може да бъде на много повече от две места едновременно.

Добре. Запомнил си го. А сега следвай мисълта ми.

Ако душата се почувства незавършена, несъвършена и прескочи в друга, алтернативна действителност, в която няма да умре, тогава тази душа няма да умре, чувствайки се незавършена, несъвършена. Съгласен ли си?

Съгласен съм. Но душата, оставайки в другата действителност.

Почакай за минута, ще стигна и дотам.

Душата, „стоейки отзад”, тъй да се каже, в първата действителност, не е потънала, в забрава без да забелязва, онова, което се случва. Тя знае, че на част от Нейното Аз е било разрешено да прескочи в друга, алтернативна действителност и да завърши онова, което желае да завърши. Тя знае също, че Време не съществува. Така тя знае, че другата част от Нейното Аз вече е завършила онова, което ,,се е върнала” да завърши. Тъй в крайна сметка в Единствения Миг, Който Е, в Мига на Сега, душата преминава в духовната сфера, напълно завършена, съвършена.

Брей. С думите си ти можеш да стигнеш, където пожелаеш.

Би могъл да го кажеш така. Но те съветвам да не се ровиш толкова в метафизични дреболии, да не търсиш под вола теле. Мисля, че ще ти бъде по-полезно да се съсредоточиш върху по-всеобхватните принципи и главните послания на този диалог.

В този миг много хора по земята са завладени от подобни въпроси. Те искат да им бъде обяснено всичко до последната подробност. Ти би могъл да изоставиш бродерията и да се вгледаш в преплитането на нишки, които пораждат всичко това, дребнаво и добросъвестно да проследиш всяко цветно влакно, докато си представиш всички влизания и излизания, но по този път никога няма да се насладиш на картината, създадена от тях.

Погледни на нещата по различен начин. Промени своята гледна точка: „Искам да получа всички отговори.” Потърси възможност, дай си шанс да видиш цялата картина. Ще я обикнеш.

Не е нужно да бъдеш, „ръкоположен”,

за да станеш свещенослужител на тоя свят.

Бог те е ръкоположил чрез добродетелта

да бъдеш жив.

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (16.05.2009)
Разгледан: 422 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.161.157.73          Понеделник          05.12.2016, 16:36