20. Не всички неща са такива, каквито изглеждат.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


13:57
08.12.2016
Четвъртък
54.158.92.239


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

20. Не всички неща са такива, каквито изглеждат.

Добре, поприказвахме си за това как можем да сравним ябълки и портокали, как в онази метафора аз минах от физическия, материалния свят в духовната сфера и как, за да стигна там, прекосих Сърцевината на Своето Битие. А какво ще се случи, след като навляза в тази различна действителност, в „отвъдното”, от „другата страна” на Центъра?

Как ще изживееш онова, което ще научиш, зависи от това как си напуснал Центъра. Ако се откажеш от проблемите си и ги оставиш в Сърцевината, в Същността, ще се чувстваш „центриран”, защото няма да си взел със себе си своите „същностни” проблеми.

Ако не се откажеш от тях и не искаш просто да ги пуснеш да си вървят, ще вземеш със себе си от „другата страна”, в „отвъдното” своите не напълно решени същностни проблеми. Там ще се сблъскваш с тях отново и отново и ще получиш шанс да ги решиш.

Ако си завършил собствения си живот съзнателно с намерението да избягаш от тези същностни проблеми, няма да избягаш от тях, а ще направиш избора да промениш курса си и да се върнеш назад във физическия, материалния свят. Ще поемеш по същия Тунел на Времето и ще минаваш отново и отново през същите изживявания от самото начало.

Като споменаваш „същностните проблеми” какво имаш предвид?

Същностните проблеми могат да включат страха да бъдеш изоставен или да не бъдеш достатъчно добър и достоен. Както и чувството за малоценност, или пък представата за раздяла, или пък която и да било от тези лъжливи представи, които имаш за себе си.

В крайна сметка всички същностни проблеми са свързани с един единствен проблем: твоята идентичност. Същностните проблеми могат да приемат различна форма, но всички те стигат до Един Единствен Въпрос: Кой Съм Аз?

Ти пътешестваш през Континуума Пространство/Време, за да опознаеш Своето Аз и да го изживееш пълноценно. След това да пресътвориш отново Своето Аз в следващата най-величествена разновидност на най-великолепната представа, която някога си имал за това Кой Всъщност Си Ти.

В зависимост от природата на онова, което си си избрал да изживееш във физическия, материалния свят, ти стигаш до Сърцевината на Своето Битие и дръзваш да се отправиш към „отсрещната страна”, „отвъдното” в едно или друго състояние на битието си, на съществуванието си.

Нима изживяването в Сърцевината не ми дава сигурност, че ще опозная напълно себе си, разрешавайки и изоставяйки проблемите, които имам?

Изживяването ти в Сърцевината ЩЕ е да опознаеш напълно себе си. Всъщност ти никога не си опознавал себе си по-пълноценно. И все пак можеш да избереш дали ще решиш и изоставиш които и да било от своите проблеми. То ще зависи от това накъде искаш да тръгнеш оттук нататък. Какво искаш да Узнаеш. Какво искаш да Изживееш.

Не разбирам.

Ще ти опиша това по-подробно, когато говорим за самото Изживяване в Сърцевината - пълното потапяне на Твоето Аз в Твоето Аз. Засега знай следното: Ти ще изплуваш от Пълното Сливане и тогава ще настъпи най-великият Миг на Свободен Избор, който някога би могъл да си представиш.

Ще изплувам? Няма да остана там?  Няма да остана в Пълното Сливане с Цялостта, с Бога?

Не.

Ще остана ли тогава вечно от „другата страна” в „отвъдното”? Там ли ще остана?

 Не. Когато стигнеш от „другата страна”, в отвъдното - като откриеш, че „ябълката” се е превърнала в „портокал” (с други думи, че си се озовал в напълно нова Действителност) - ще осъзнаеш, че си имал сериозно основание да дойдеш тук. Че онова, което трябва да свършиш от „другата страна”, в „отвъдното” е чудесно, вълнуващо, радостно дело, но след приключването му ще дойде време да се върнеш обратно.

В Сърцевината ти си бил въведен в Истинското Свое Аз, в Пълноценното Свое Аз и си си спомнил за него. От „другата страна”, в „отвъдното” има прекрасни условия, за да опознаеш напълно Своето Аз извън Сърцевината. Извършвайки това, ти си проправяш път през продължаващия Коридор на Времето до външния ръб на „другата страна”, на „отвъдното”.

Моля те, повтори ми това. Какво „дело има да свърши” душата ми от „другата страна”, в „отвъдното”?

Това не е дело, работа за вършене в смисъл, че е трудна или че ти предстои стръмен път. Всъщност това е огромна, велика радост. Радостта да Узнаеш, че през Пълното си Сливане със Същността си изживял действително Кой Си Ти. Това е „раят”. По-късно ще ти опиша точно как се е осъществило всичко това.

Веднага след излизането ти от физическия, материалния свят, още при влизането в третия етап на смъртта, надеждата ти се превръща в действителност. Става ясно, че всяка илюзия от физическия, материалния свят е точно това - илюзия. Очите ти се отварят, гледната ти точка се разширява, изяснява и, след като си преодолял вярванията, съхранени в съзнанието ти и през втория етап на смъртта, започваш да си създаваш нови вярвания.

А сега си спомни Формулата за Целия Живот, за Всичко в Живота, защото тя се оказва вярна не само за живота във физическото тяло, а и За Живота след Смъртта.

Надеждата е портал към вярата, вярата е портал към знанието, знанието е портал към съзиданието, а съзиданието е портал към изживяването.

Изживяването е портал към изразяването, изразяването е портал към ставането, ставането е действието в целия Живот и единственото предназначение, единствената функция на Бога.

Не знам защо, но съм изненадан да чуя, че и в Живота след Смъртта има място за неща като „надежда” и „вярване”.

„Надеждата” е енергия. Ни повече, ни по-малко. Всички мисли са енергия и онова, което често е наричано Живот след Смъртта не е нищо друго освен едно енергийно поле. То е Космическо Поле от Безкрайни Възможности. То е просторно, огромно, но и основно, фундаментално по своята химия, по своите енергетични елементи, по своя строеж и функция. Всъщност неговият чар е в крайната простота на основата му.

Животът след Смъртта не е време и място, където душите съществуват автоматично, без усещания и чувства. Обратно, той е място, където чувствата избуяват, създават контекстуално поле, обкръжение, в което душите си спомнят и Узнават отново Кои Всъщност Са Те.

„Смъртта” е процес, при който възстановяваш своята идентичност. Онова, което си наричал „рай”, е мястото, където правиш това. Раят не е определено място, а Състояние на Битието. „Другата страна”, „отвъдното” не е място в космоса, а изява на космоса”. То е начин на съществуване. То е „да съществуваш в рая” чрез процеса на самоизява - а тя на свой ред е изява на Самото Божество във, като и чрез Твоето Аз.

Сега разбираш ли?

От „другата страна”, в „отвъдното” ти се отдалечаваш от Сърцевината на Своето Битие и влизаш в духовната сфера, за да видиш от по-отдалечена гледна точка и по-добре да Узнаеш, че онова, което си срещнал в Сърцевината на Твоето Битие е нещо действително. А после да го създадеш, сътвориш ВЪВ себе си, КАТО себе си.

Виж ти, какво е онова, пред което съм се изправил в Сърцевината на Своето Битие, онова, което е толкова великолепно, удивително?

Твоето Истинско Аз, Твоето Пълноценно Аз. Славата и Чудото на онова Което Си Ти и Което Е Животът.

Накратко казано: Бог.

Добре, но как изглежда? Как изглежда то?

Ще ти го опиша по-късно, доколкото ми позволят ограниченията в настоящия ни начин на общуване.

Засега ще е най-полезно да продължим с нашата метафора.

Добре.

Веднъж достигнал външната граница на „другата страна”, на „отвъдното” - тоест, след като си взел онова, което си Узнал, доколкото си бил навлязъл в духовната сфера на Познанието, ти — метафорично — се обръщаш и се връщаш, преминавайки отново през духовната сфера, този път, насочвайки се към Сърцевината на Своето Битие с всичко онова, което си Узнал.

Ти носиш своето Знание назад към Сърцевината на Своето Битие, за да се заемеш с най-свещения процес: повторното пре-сътворяване на Своето Аз в следващото си най-величествено прозрение, на Равнището на Сърцевината. В своя миг на Свободен Избор въз основа на онова, което знаеш, ти решаваш какво ще е следващото ти изживяване на онова Което Си Ти чрез неговата физическа, материална изява.

След като си минал още веднъж през изживяването за Пълно Сливане — да бъдеш „едно цяло с Бога” — ти си готов да се родиш отново.

Ще напусна „портокала” и ще се върна при „ябълката”? Ще напусна духовната сфера и ще се върна във физическия, материалния свят?

Да.

Защо? Защо ще пожелая да го сторя?

За да можеш да изживееш онова, което си узнал. Да знаеш и да изживееш са две различни неща.

Процесът, който описвам, е кръгообразен.

След онова, което наричаш „смърт”, ти влизаш в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш своята идентичност. Минаваш през духовната сфера и чрез този процес Узнаваш Отново Кой си и какво си — в неговата пълнота. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в най-величествената разновидност на най-великолепната представа, която някога си имал за това  Кой Си Ти. Тоест, ти издигаш изживяването и изявата на Своето Аз, минавайки към следващото равнище. Това се нарича развитие, еволюция. Живееш живота си във физическия, материалния свят, където можеш да Опознаеш Себе Си чрез собственото си Изживяване. Повторното влизане във физическия, материалния живот — крайно „тежко”, наситено съществувание в сравнение с онова, което току-що си имал — води до изгубване на част от пълната идентичност, която си си изградил. Такъв е бил  замисълът. Ако беше знаел всичко в неговата цялост, ти нямаше да го изживееш чрез неговите части — а точно за да направиш това, си дошъл във физическия, материалния свят. Когато това „дело”, тази „работа” бъде свършена (по замисъл това трябва да бъде изцяло радостно изживяване, каквото беше изживяването ти в Живота след Смъртта), ти „пак умираш”, влизайки отново в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш напълно своята идентичност. Изплуваш отново и преминаваш през духовната сфера, за да изразиш напълно кой си ти чрез своето Знание. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в своето най-величествено прозрение за нея. Раждаш се и живееш във физическия, материалния свят, за да Опознаеш Себе Си чрез собственото си Изживяване. Когато това „дело”, тази „работа” бъде свършена, ти  „пак умираш”, влизайки отново в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш напълно своята идентичност. Минаваш през духовната сфера и чрез този процес Отново Опознаваш пълноценно кой си ти. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в своето най-величествено прозрение за нея. Раждаш се и живееш във физическия, материалния свят, за да Опознаеш Себе Си чрез собственото си Изживяване. Когато това „дело”, тази „работа” бъде свършена, ти „пак умираш”, влизайки отново в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш напълно своята идентичност. Минаваш през духовната сфера и чрез този процес Отново Опознаваш пълноценно кой си ти. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в нейната следваща най-величествена разновидност.

Процесът продължава.

Вечно.

Пълното Сливане със Същността в Сърцевината на Твоето Битие причинява отслабване на енергията (което вие бихте нарекли регулиране на трептенията или „ускоряване на духа”), а то дава възможност за повторно изплуване в духовната сфера или във физическия, материалния свят.

Цикълът на Живота продължава вечно, защото Всичко, Което Е, има желание да Опознава Себе Си чрез Собственото Си Изживяване.

Това е всъщност

ДЕВЕТИЯТ СПОМЕН

Всичко, Което Е, желае да Опознава Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване. Това е причината за всичко в Живота.

Спомни си, аз ти казах, че душата стига до Пълно Познание, преминавайки през духовната сфера, а до пълно Изживяване — преминавайки през физическия, материалния свят. И двете преминавания се използват. Ето защо има и два свята. Ако ги събереш, обединени в Сърцевината, ще получиш съвършената среда, в която може да се създаде Пълноценно Усещане, Чувство. То ражда Абсолютната, Съвършената Яснота.

Спомни си, бях ти казал, че Мигът на Съвършена Яснота — тоест на Пълно Знание, Изживяване и Усещане за това Кой Всъщност Си Ти — идва стъпка по стъпка. Всяко минаване през един живот може да се разглежда като една от тези стъпки.

И тъй, връщам се във физическия, материалния свят, за да спечеля „свят на изживяване и опит”!

Точно така. Много добре го изрази. Преди да се върнеш обратно към физическия, материалния свят, трябва най-напред отново да се слееш с истинската Същност на Своето Аз в Сърцевината на Своето Битие. Сливаш се, а после изплуваш, за да се запътиш назад към най-далечния край, откъдето си дошъл.

Мога ли тук да задам един въпрос? Какво ще стане, като завърша всички тези стъпки — наричаме ги животи — и стигна накрая до Съвършената Яснота? Ще остана ли накрая в „рая”? Ще остана ли вътре в Сърцевината? Ще изживея ли Пълното Сливане за вечни времена?

Ти не би избрал да сториш това.

Защо не?

Ако постигнеш пълно само-осъзнаване, най-великото ти желание ще бъде да го изживееш като физическа, материална действителност.

И?

И ще се върнеш във физическия, материалния свят.

Обратно там, откъдето съм дошъл.

Обратно там, откъдето си дошъл.

В същото тяло, изживявайки отново същия живот, или в различно тяло, изживявайки различен живот?

Ще стане, както пожелаеш. Ще решиш това, когато стигнеш до най-великия Миг на Свободен Избор, който някога би могъл да си представиш.

Някои души, постигнали майсторство, са избрали да се върнат и да изживеят това в същото тяло, с което са направили последните стъпки по пътя. Други са пожелали да се върнат във физическия, материалния свят в съвършено различно тяло и да живеят съвършено различен живот.

И по единия, и по другия начин ще Узнаеш напълно Кой Всъщност Си Ти. Ще живееш в Съвършена Яснота. Толкова съвършена ще е тази яснота, толкова пълно ще е твоето Познание и Изживяване, че другите ще знаят и ще изживяват също толкова добре Кой Си Ти и ще те наричат Равин, Майстор, Учител.

Може дори да се закълнат, че аз съм „Избраният”.

Да. И може да си помислят, че няма друг като тебе. Тогава задачата ти ще е да ги убедиш, че не са прави, че всеки от тях е като тебе и че всички те могат да узнаят и изживеят всичко, което ти си узнал и изживял.

Онова, което си Узнал и Изживял, ще бъде най-голямата ти радост и ти ще се стремиш да я споделиш с всекиго. Няма и да се поколебаеш и да се откажеш от физическия, материалния си живот, за да покажеш на другите кои всъщност са те.

Може да изглежда като че ли другите са ти отнели живота, но ти ще знаеш точно какво се е случило. Ще знаеш, че никой не „умира” против волята си, нито пък по време или начин, които сам не е избрал. И тъй ти би използвал „смъртта” си като миг на сътворение, създаващ у мнозина други поглед, отворен към една Много По-широка Действителност.

Добре тогава, по който път и да тръгна — и ако се запътя към постигане на Съвършената Яснота, и ако продължа пътешествието си — вярно е, че най-накрая ще се намеря на външния край на „ябълката”, откъдето тръгнах, нали?

Да. Ще си описал пълен кръг.

И ми казваш, че после ще се обърна обратно и ще мина отново през целия цикъл? И ще продължавам да вървя напред и да се връщам обратно отново и отново, и отново?

Би могъл да го сториш, ако решиш.

И така, наистина бих могъл да живея същия живот, пак, отново и отново?

Ще си поговорим още много за това ...

Можеш да го кажеш отново.

Не всички неща са такива, каквито изглеждат.

Във всеки миг на всеки живот има много повече

възможности, отколкото би могъл да си

представиш предварително.

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (31.05.2009)
Разгледан: 565 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.158.92.239          Четвъртък          08.12.2016, 13:57