6. Никоя пътека назад към Дома не е по-добра от която и да било друга.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:36
07.12.2016
Сряда
54.197.142.219


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » У дома с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

6. Никоя пътека назад към Дома не е по-добра от която и да било друга.

Ах! Значи някои пътеки са по-добри от други.

„По-малко стръмни” е фактологично описание, а „по-добри” е отсъждане, съждение. Чието разглеждане ни води до...

ЧЕТВЪРТИЯ СПОМЕН

Никоя пътека назад към Дома не е по-добра от която и да било друга.

Сигурен ли си? Моля те, мили Боже, нужно ми е да съм сигурен в това. Почти всяка религия, появила се на лицето на земята, твърди точно обратното.

Казвам ти отново, така че да не липсва яснота: никоя пътека назад към Дома не е по-добра от която и да било друга.

Всички пътеки те довеждат там. Защото, за да стигнеш там, е нужно само истинско желание, чисто и открито сърце и вяра, че Бог няма основание да каже: „Не, ти не можеш да бъдеш с мен” на когото и да било, по каквато и да било причина, най-малкото защото всички хора вярват в Бога по различен начин.

Всички истински религии са прекрасни. Всички истински духовни учения са пътечки към Бога и нито една религия или учение не е „по-правилна” от другите. Много са пътищата към върха на планината.

Религиите са създадени от човешките култури, за да помогнат на родените в тези култури да узнаят и разберат, че има един вечно присъстващ източник — на помощ във време на нужда, на сила във време на трудности, на яснота във време на объркване и на съчувствие във време на мъка.

Религията е показател и за инстинктивното човешко разбиране, че ритуалите, традициите, церемониите и обичаите имат огромна стойност. Те са белези, утвърждаващи човешкото присъствие в света и жива връзка, осигуряваща това присъствие, съхраняваща единството на човешката култура.

Всяка отделна култура има своя, красива и неповторима традиция, почитаща една прекрасна и основна истина. В живота има нещо по-велико и значително от нечии лични желания, дори и от нечии лични нужди. Самият живот е много по-дълбоко и далеч по-значително изживяване, отколкото мнозина си представят на пръв поглед. Само в любовта, във взаимната загриженост и прошка, в творчеството, във веселието, в подаването на ръка и обединяването на усилията за постигане на обща цел може да бъде намерено най-дълбокото удовлетворение и най-чудесната радост на човешкото общуване.

Затова нека всеки от вас поеме по своята собствена пътека към Мене Нека всеки предприеме своето собствено пътешествие към дома. Не се безпокой за другите и не ги съди за начина, по който са поели по своите пътечки. Нито ти, нито те, никой от вас не може да не стигне до Мене. Наистина, всички вие ще се срещнете отново, като се съберете заедно У Дома и ще се чудите защо така сте се заяждали помежду си.

Ох, и колко сме се карали, нали? Спорили сме безкрай. Карали сме се, воювали сме, убивали сме и сме умирали, защото сме настоявали, че нашият път е правият - че „само” нашият път е правият път - към небесата.

Да, точно това сте правили.

Но сега ти дойде да ни кажеш, че „никоя пътечка не е по-добра от която и да било друга”. И трябва кротко да те попитам как мога да повярвам в това? Откъде да знам в какво да вярвам?

Каквото и да правиш, не вярвай в това, което казах тук.

Извинявай? Как да те разбирам?

Моля те, не смесвай онова, което е в сърцето ти, с онова, което е в главата ти. Онова, което е в главата ти, е вкарано, внесено там от другите. Онова, което носиш в сърцето си, си получил от мене.

Ти можеш обаче да заключиш за мен сърцето си, както сториха мнозина. Някои затвориха за мен и умовете си.

И моля те, не казвай на другите, че ако ТЕ не повярват в това, което е в ТВОЯ УМ, аз ще ги осъдя и порицая.

Накрая, каквото и да сториш, „недей ги укорява и осъжда, не укорявай, не осъждай и самия себе си от мое име”.

Но ние ще продължим да правим това. Изглежда, че не знаем как да спрем. И тъй сами се хвърляме в същински ад.

Но ето че тук пристига Божията Новина: Човечеството не трябва да мине през ада, за да отиде в рая.

Не е нужно дори и да влизаме в тази объркваща гора, където трябва да оставяме белези по дърветата, за да намерим изход от нея. Можем да я заобиколим.

Това е вярно.

Независимо колко красива и изкусителна може да изглежда отстрани тази гора, не е нужно да влизам в гъсталаците й, не е нужно да се загубя в нея, а после да се опитвам да намеря изход.

Наистина, не е нужно.

Всеки ден си обещавам да остана на пътечката, в правия път, но всеки ден животът отново и отново ме изкушава да се оплета във всякакъв род „драми”. А те нямат нищо общо с това кой съм или накъде съм се запътил. Преди да се усетя, се озовавам пак в гората.

И още не си излязъл от нея.

Знам. В главата ми продължават да се въртят думите на Робърт Фрост. Чувал съм ги и преди, но сега ги чувам и в новия си път...

Горите са хубави, мрачни и дълбоки.

Но аз трябва да изпълня обещанията си.

И да измина мили, преди да заспя,

И да измина мили, преди да заспя.

Затова сега ела с мене. Да тръгнем заедно на пътешествие към светлата просека, сечището, към изясняване,* така че накрая да можеш да говориш на дърветата от гората.

Добре. Тръгваме на пътешествие към яснота и чистота. Аз се бях озовал в гората, спъвах се в мрачната гора на собствените си конфликти и заблуди и сега наистина искам да „се върна У Дома”. Но дали най-кратката пътечка не е най-добрата? Имам предвид дали по-краткото не е „по-добро”? И какво значи най-кратка пътечка?

За да си отговорим на въпроса, трябва най-напред да определим какво значи „У Дома”. Какво точно е това „у дома”, към което хората искат да се върнат?

Повечето хора мислят, че „да се върнеш у дома” значи да се върнеш при Бога. Но не можеш да се върнеш при Бога, защото никога не си напускал Бога - и душата ти го знае.

ТИ може да не го знаеш на съзнателно равнище, но душата ти го знае.

Но ако душата ми знае, че не е нужно да се връщам при Бога, защото никога не съм го напускал, какво тогава се опитва да направи? Каква е целта на земния живот от гледна точка на душата?

Мога да ти го кажа с пет думи.

Душата ти се опитва да изживее онова, което знае.

Душата ти знае, че никога не си напускал Бога и се опитва да изживее това.

В живот, който никога не свършва

Животът е процес, в който душата превръща Познанието в Изживяване. Когато онова, което си знаел и изживял, се е превърнало в почувствана действителност, този процес е завършен.

Така излиза, че У Дома е мястото, наречено Завършеност, Съвършенство.

Това е Завършеното, Съвършено осъзнаване на това Кой Си Ти Всъщност чрез Завършеното, Съвършено Познание, Завършеното, Съвършено Изживяване и Завършеното, Съвършено Усещане за това. То е Край на Разделението между Тебе и Божеството.

Това Разделение е илюзия и душата ти знае това. Затова Завършеността, Съвършенството може да бъде определено като миг, в който приключва Разделението, миг на твоето повторно съединяване с Божеството.

Това не е повторно съединяване, защото аз никога не съм бил не-съединен, но изглежда като повторно съединяване, ако съм бил забравил това.

Вярно. В мига на повторното съединяване ти просто си спомняш Кой Си Всъщност и изживяваш това.

Така, в известен смисъл, то е „връщане при Бога”, но само в образен смисъл. В строго буквален смисъл то е връщане към твоето осъзнаване на факта, че ти никога не си го напускал, че ти и Бог сте Едно цяло.

Да! И връщането към осъзнаването е един двустепенен процес. Осъзнаването се постига чрез Познание и Изживяване, които създават Усещане, Чувство.

Осъзнаването е Усещането за това, което си Знаел и Изживял.

Едно е да Знаеш нещо, съвсем друго - да го Изживееш, а трето — да го Усетиш, Почувстваш.

Само Усещането постига пълно Осъзнаване Чрез Познанието постигаш единствено частично осъзнаване.

Може да Знаеш, че си Божество, но когато Изживееш Себе Си като Божество, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Може да Знаеш, че ти е присъща която и Да било страна на Божествеността — в момента например си състрадателен — но когато Изживееш Себе Си, като наистина състрадателен, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Може да Знаеш, че си щедър, но когато Изживееш Себе Си, като наистина щедър, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Може да Знаеш, че си любящ, но когато Изживееш Себе Си, като наистина любящ, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Много пъти съм си казвал: „Днес не се чувствам като самия себе си” и сега разбирам точно какво значи това.

Когато не се ,,чувстваш като самия себе си”, то не е защото не Знаеш кой си всъщност, а защото не Изживяваш това. Към Познанието трябва да прибавиш Изживяване, за да постигнеш Усещане за това.

Усещането, Чувството е езикът на душата. Осъзнаването на Себе Си се постига чрез завършено, съвършено усещане за  Себе Си — че си оня, Който Ти Наистина Си.

Тъй като Осъзнаването е двустепенен процес, има две пътечки, по които то може да бъде постигнато. Душата достига до Завършеното, Съвършеното Познание по пътечката в духовния свят, а до Завършеното, Съвършено Изживяване — по пътечката в материалния свят. И двете пътечки са необходими, ето защо съществуват два свята. Ако ги събереш заедно, ще създадеш необходимото, съвършеното обкръжение, в което можеш да сътвориш Завършено Усещане, а то на свой ред ще създаде Завършеното, Съвършено Осъзнаване.

Излиза, че У Дома е мястото, наречено Завършеност, Съвършенство.

Всички души намират мир след смъртта си. Не всички души намират мир преди нея.



* На английски език clearing означава сечище и изясняване.

Категория: У дома с Бога | Добавил: Бонд (14.06.2009)
Разгледан: 777 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.142.219          Сряда          07.12.2016, 12:36