Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



05:20
13.12.2017
Сряда
54.227.126.69


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Очакванията провалят човешките взаимоот­ношения

Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виж­даш всички проблеми като възможности. Възможности да...
- Знам, знам ... „да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина".
- Точно така! Схващаш го! Действително го схва­щаш!
- Звучи ми като доста безвкусен живот.
- Тогава значи си насочил погледа си твърде ниско. Разшири полезрението. Увеличи дълбочината на взора си.
Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за вижда­не. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Мно­го повече. Страхът е единственото нещо, което го спира, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.

- Тенденцията у хората е да оправдават очакванията ни за тях.
- Нещо подобно. В случая не ми харесва думата „очаквания". Очакванията провалят човешките взаимоот­ношения. Нека да кажем, че хората имат склонност да виж­дат в себе си онова, което ние виждаме у тях. Колкото по-величествена е картината, която виждаме, толкова по-голя­мо е и тяхното желание да достигнат и изявят тази част от себе си, която сме им показали.
Не е ли истина, че действително благословените връзки функционират по този начин? Не е ли това част от процеса на излекуване, процесът, в който позволяваме на хората да изоставят всяка грешна мисъл, която някога са имали по отношение на себе си?
Това не е ли същото, което правя тук, в тази книга за теб?
-Да.
- Това е задачата на Бога. Задачата на душата е да те събуди. Задачата на Бога е да събуди всички останали.
- Правим го като виждаме в другите Кои Са Те, като им напомняме Кои Са Те.
- Това може да стане по два начина: като им напом­ниш Кои Са Те (доста трудно, защото няма да ти повярват) или като си спомниш Кой Си Ти (значително по-лесно, защото не се нуждаеш от тяхната вяра, а само от своята). Проявявайки постоянно Кой Си Ти, в крайна сметка ще напомниш на другите Кои Са Те, защото ще видят себе си в тебе.
Много Учители са били изпратени на Земята, за да демонстрират Вечната Истина. Други, като Йоан Кръсти­тел, са били изпратени като посланици, казвайки Истината с пламенно слово, говорейки за Бога с безупречна яснота.
Тези изключителни вестоносци са били надарени с отличителна проницателност и сила да виждат и получават Вечната Истина, както и със способността да предават сложни идеи по начини, които могат и ще бъдат разбрани от масите.
Ти си такъв вестоносец.
-Аз?
- Да. Можеш ли да повярваш?
- Трудно е за вярване. Имам предвид, че всички ние искаме да бъдем изключителни...
-... Всички вие сте изключителни ...
- ... и ето сега се намесва егото - или поне при мен се намесва и се опитва да ме накара да се чувствам, като че ли съм някак си „избраник" за невероятна мисия. През цяло­то време трябва да се боря с това его и да гледам посто­янно да пречиствам всяка своя мисъл, дума и действие, за да ги предпазя от себе-възвеличаване. Така че е много трудно да чуя това, което казваш, защото съзнавам, че докосва егото ми, а аз съм прекарал целия си живот, борейки се срещу него.
- Знам. И понякога борбата ти не е била твърде успешна.
- С огорчение ще трябва да се съглася.
- И все пак винаги, когато се е отнасяло до Бога, си оставял егото да отпадне. Много са нощите, в които си се молил за яснота, умолявал си небесата за прозрение, не за да обогатиш себе си или да се затрупаш с почести, а заради дълбоката чистота на простия копнеж да знаеш.
-Да.
- И си Ми обещавал многократно, че ако успееш да узнаеш и разбереш, ще прекараш остатъка от живота си, всеки миг от него, споделяйки Вечната Истина с други ... не от нуждата да се сдобиеш със слава, а от най-дълбокото сърдечно желание да бъдат спрени болката и страданието на другите, да има радост и доволство, помощ и изцеление, отново да се свържат всички с усещането за съдружие с Бога, което ти винаги си чувствал.
-Да. Да.
- И така, избрал съм те да бъдеш Мой вестоносец. Ти и много други. Защото сега и в непосредствено предстоя­щите времена светът ще има нужда от много тромпети, които да провъзгласят повикването. Светът ще се нуждае от много гласове, които да изрекат думите с истината и за изцелението, за които копнеят милиони. Светът ще се нуж­дае от много сърца, обединени в работата на душата и гото­ви да извършат Божието дело.
Можеш ли честно да кажеш, че не знаеш за това?
-Не.
- Можеш ли честно да отречеш, че дойде затова?
- Не.
- Готов ли си тогава с тази книга да решиш и да опо­вестиш своята Вечна Истина, да обявиш и ясно да провъз­гласиш славата Ми?
- Трябва ли да включа последните няколко реплики в книгата?
- Не трябва да правиш нищо. Запомни, в нашата връзка ти нямаш задължения. Само възможности. Това не е ли възможността, която си чакал цял живот? Не си ли пос­ветил Себе Си още от най-ранните мигове на младостта си на тази мисия и на подходящата й подготовка?
-Да.
- Тогава направи не каквото си задължен да напра­виш, а каквото имаш възможност да направиш.
А колкото до поместването на последните реплики в нашата книга, защо не? Мислиш, че искам да си вестоносец в тайна?
- Не. Предполагам, че не.
- Много смелост се изисква да се обявиш за човек на Бога. Нали разбираш, че светът би те приел с много по-голяма готовност за какъвто и да било друг. Но за човек на Бога? Истински посланик! Всеки един от посланиците Ми е бил осквернен. Вместо да се сдобият със слава, всички те са получавали единствено болка в сърцето.
Съгласен ли си? Боли ли те сърцето в стремежа си да кажеш истината за Мен? Съгласен ли си да понесеш насмеш­ките на събратята си човеци? Готов ли си да се откажеш от слава на Земята в името на по-голяма слава - славата на душа, която е напълно осъзната?
- Изведнъж думите ти зазвучаха доста тежко, Боже.
- Искаш да го кажа на шега ли?
- Ами просто бихме могли да направим тоновете по-светли.
- Хей, Аз съм изцяло за просветление! Защо да не завършим тази глава с шега?
- Добра идея. Знаеш ли някоя?
- Не, но ти знаеш. Кажи онази за малкото момиченце с рисунката...
- А, онази ли? Добре. Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала май­ката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."
„Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."
- Това е чудесна шегичка. Знаеш ли кое е най-краси­вото? Малкото момиченце нито за миг не се съмнявало, че знае как да Ме нарисува!
- Да.
- Сега Аз ще ти разкажа една история и с нея можем да завършим главата.
- Добре.
- Имало едно време един човек, който изведнъж забе­лязал, че всяка седмица прекарва часове наред в писане на книга. Ден след ден той бързал към листовете хартия и писалката (понякога даже и посред нощ), за да улови всяко ново вдъхновение. Най-накрая някой го попитал какво прави. „О-о", казал той, „записвам много дълъг разговор, който водя с Бога." „Това е толкова мило", казал приятелят му, за да го зарадва, „но, знаеш ли, никой всъщност не знае със сигур­ност какво би казал Бога."
„Ами", засмял се човекът, „ако само ме оставиш да свърша..."
Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (01.08.2009)
Разгледан: 1064 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.227.126.69          Сряда          13.12.2017, 05:20