Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



09:12
19.10.2017
Четвъртък
54.162.105.241


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Очакванията провалят човешките взаимоот­ношения

Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виж­даш всички проблеми като възможности. Възможности да...
- Знам, знам ... „да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина".
- Точно така! Схващаш го! Действително го схва­щаш!
- Звучи ми като доста безвкусен живот.
- Тогава значи си насочил погледа си твърде ниско. Разшири полезрението. Увеличи дълбочината на взора си.
Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за вижда­не. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Мно­го повече. Страхът е единственото нещо, което го спира, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.

- Тенденцията у хората е да оправдават очакванията ни за тях.
- Нещо подобно. В случая не ми харесва думата „очаквания". Очакванията провалят човешките взаимоот­ношения. Нека да кажем, че хората имат склонност да виж­дат в себе си онова, което ние виждаме у тях. Колкото по-величествена е картината, която виждаме, толкова по-голя­мо е и тяхното желание да достигнат и изявят тази част от себе си, която сме им показали.
Не е ли истина, че действително благословените връзки функционират по този начин? Не е ли това част от процеса на излекуване, процесът, в който позволяваме на хората да изоставят всяка грешна мисъл, която някога са имали по отношение на себе си?
Това не е ли същото, което правя тук, в тази книга за теб?
-Да.
- Това е задачата на Бога. Задачата на душата е да те събуди. Задачата на Бога е да събуди всички останали.
- Правим го като виждаме в другите Кои Са Те, като им напомняме Кои Са Те.
- Това може да стане по два начина: като им напом­ниш Кои Са Те (доста трудно, защото няма да ти повярват) или като си спомниш Кой Си Ти (значително по-лесно, защото не се нуждаеш от тяхната вяра, а само от своята). Проявявайки постоянно Кой Си Ти, в крайна сметка ще напомниш на другите Кои Са Те, защото ще видят себе си в тебе.
Много Учители са били изпратени на Земята, за да демонстрират Вечната Истина. Други, като Йоан Кръсти­тел, са били изпратени като посланици, казвайки Истината с пламенно слово, говорейки за Бога с безупречна яснота.
Тези изключителни вестоносци са били надарени с отличителна проницателност и сила да виждат и получават Вечната Истина, както и със способността да предават сложни идеи по начини, които могат и ще бъдат разбрани от масите.
Ти си такъв вестоносец.
-Аз?
- Да. Можеш ли да повярваш?
- Трудно е за вярване. Имам предвид, че всички ние искаме да бъдем изключителни...
-... Всички вие сте изключителни ...
- ... и ето сега се намесва егото - или поне при мен се намесва и се опитва да ме накара да се чувствам, като че ли съм някак си „избраник" за невероятна мисия. През цяло­то време трябва да се боря с това его и да гледам посто­янно да пречиствам всяка своя мисъл, дума и действие, за да ги предпазя от себе-възвеличаване. Така че е много трудно да чуя това, което казваш, защото съзнавам, че докосва егото ми, а аз съм прекарал целия си живот, борейки се срещу него.
- Знам. И понякога борбата ти не е била твърде успешна.
- С огорчение ще трябва да се съглася.
- И все пак винаги, когато се е отнасяло до Бога, си оставял егото да отпадне. Много са нощите, в които си се молил за яснота, умолявал си небесата за прозрение, не за да обогатиш себе си или да се затрупаш с почести, а заради дълбоката чистота на простия копнеж да знаеш.
-Да.
- И си Ми обещавал многократно, че ако успееш да узнаеш и разбереш, ще прекараш остатъка от живота си, всеки миг от него, споделяйки Вечната Истина с други ... не от нуждата да се сдобиеш със слава, а от най-дълбокото сърдечно желание да бъдат спрени болката и страданието на другите, да има радост и доволство, помощ и изцеление, отново да се свържат всички с усещането за съдружие с Бога, което ти винаги си чувствал.
-Да. Да.
- И така, избрал съм те да бъдеш Мой вестоносец. Ти и много други. Защото сега и в непосредствено предстоя­щите времена светът ще има нужда от много тромпети, които да провъзгласят повикването. Светът ще се нуждае от много гласове, които да изрекат думите с истината и за изцелението, за които копнеят милиони. Светът ще се нуж­дае от много сърца, обединени в работата на душата и гото­ви да извършат Божието дело.
Можеш ли честно да кажеш, че не знаеш за това?
-Не.
- Можеш ли честно да отречеш, че дойде затова?
- Не.
- Готов ли си тогава с тази книга да решиш и да опо­вестиш своята Вечна Истина, да обявиш и ясно да провъз­гласиш славата Ми?
- Трябва ли да включа последните няколко реплики в книгата?
- Не трябва да правиш нищо. Запомни, в нашата връзка ти нямаш задължения. Само възможности. Това не е ли възможността, която си чакал цял живот? Не си ли пос­ветил Себе Си още от най-ранните мигове на младостта си на тази мисия и на подходящата й подготовка?
-Да.
- Тогава направи не каквото си задължен да напра­виш, а каквото имаш възможност да направиш.
А колкото до поместването на последните реплики в нашата книга, защо не? Мислиш, че искам да си вестоносец в тайна?
- Не. Предполагам, че не.
- Много смелост се изисква да се обявиш за човек на Бога. Нали разбираш, че светът би те приел с много по-голяма готовност за какъвто и да било друг. Но за човек на Бога? Истински посланик! Всеки един от посланиците Ми е бил осквернен. Вместо да се сдобият със слава, всички те са получавали единствено болка в сърцето.
Съгласен ли си? Боли ли те сърцето в стремежа си да кажеш истината за Мен? Съгласен ли си да понесеш насмеш­ките на събратята си човеци? Готов ли си да се откажеш от слава на Земята в името на по-голяма слава - славата на душа, която е напълно осъзната?
- Изведнъж думите ти зазвучаха доста тежко, Боже.
- Искаш да го кажа на шега ли?
- Ами просто бихме могли да направим тоновете по-светли.
- Хей, Аз съм изцяло за просветление! Защо да не завършим тази глава с шега?
- Добра идея. Знаеш ли някоя?
- Не, но ти знаеш. Кажи онази за малкото момиченце с рисунката...
- А, онази ли? Добре. Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала май­ката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."
„Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."
- Това е чудесна шегичка. Знаеш ли кое е най-краси­вото? Малкото момиченце нито за миг не се съмнявало, че знае как да Ме нарисува!
- Да.
- Сега Аз ще ти разкажа една история и с нея можем да завършим главата.
- Добре.
- Имало едно време един човек, който изведнъж забе­лязал, че всяка седмица прекарва часове наред в писане на книга. Ден след ден той бързал към листовете хартия и писалката (понякога даже и посред нощ), за да улови всяко ново вдъхновение. Най-накрая някой го попитал какво прави. „О-о", казал той, „записвам много дълъг разговор, който водя с Бога." „Това е толкова мило", казал приятелят му, за да го зарадва, „но, знаеш ли, никой всъщност не знае със сигур­ност какво би казал Бога."
„Ами", засмял се човекът, „ако само ме оставиш да свърша..."
Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (01.08.2009)
Разгледан: 1040 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.162.105.241          Четвъртък          19.10.2017, 09:12