Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



09:13
19.10.2017
Четвъртък
54.162.105.241


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Разговори с Бога

Въведение

    Стоиш пред прага на едно изключително преживяване. Стоиш пред прага на един разговор с Бога. Да, да. Знам... това е невъзможно. Човек може да говори на Бога, разбира се, но не и с Бога. Искам да кажа, че Бог няма да отговори, нали? Поне не под формата на обикновен всекидневен разговор!
   Така си мислех и аз. Тогава тази книга ми се случи. Имам го предвид буквално. Тази книга не бе написана от мене; тя ми се случи. И като я прочетеш, тя и на тебе ще ти се случи, защото всички ние сме водени към истината, за която сме готови.
    Животът ми сигурно би бил много по-лек, ако бях запазил всичко това в мълчание. Но не това беше причината то да ми се случи. Затова каквито и неудобства да би ми причинила тази книга (както и да ме нарекат: богохулник, измамник, лицемер, който не е живял тези истини в миналото си, и ли може би най-лошото - свят човек), вече ми е невъзможно да спра този процес. Нито пък бих искал. Имах възможност да се отдръпна от всичко това, но не я приех. Реших да се вслушам в това, което инстинктът ми подсказваше за тази книга, вместо в онова, което ще каже за нея по-голямата част от света.
    Инстинктът ми подсказва, че книгата не е безсмислица, свръхактивност на незадоволено духовно въображение или просто оправдание на човек, търсещ реванш за пропиления си живот. О, премислял съм ги всичките тези неща - едно по едно. Дадох на няколко души да прочетат този материал, още като ръкопис. Тя бяха трогнати. И плакаха. И се смяха, заради радостта и хумора в него. И животът им, както ми казаха се промени. Бяха разтърсени - бяха усетили прилив на сила. Много от тях казаха, че са били преобразени.
    Тогава вече знаех, че тази книга е за всекиго и че трябва да бъде издадена, защото е чудесен дар за всички, които наистина търсят отговори и които наистина се интересуват от въпросите; за онези, които са поели на поход към истината с искреност в сърцето, копнеж в душата и с отворено съзнание. И това в общи линии сме всички ние.
    В тази книга са разгледани повечето (ама не всички) въпроси, които някога сме си задавали за живота и любовта, предназначението и смисъла, хората и взаимоотношенията, доброто и злото, вината и греха, прошката и изкуплението, пътеката към Бога и към ада... всичко. Директно се обсъждат секс, сила, пари, деца, семейство, развод, работа, здраве, онова, което предстои, и онова, което е било..., всичко. Изучават се войната и мирът, знаенето и не знаенето, вземането и даването, радостта и тъгата. Разглежда се конкретното и абстрактното, видимото и невидимото, истината и неистината. Можеш да кажеш, че тази книга е "последната дума на Бог за нещата", въпреки че за някои хора може би ще е проблематично, особено ако са от онези, които смятат, че Бог е спрял да говори преди 2000 години или ако е продължил да общува с някого, то е било само със свети мъже, лечителки или с някой, който е медитилрал в продължение на 30 години, ли бил добър 20 години, или най-малкото е бил полуприличен за 10 години (аз не попадам в никоя от тези категории).
    Истината е, че Бог говори на всекиму. На добрия и на лошия. На светеца и на мошеника. Разбира се, и на всички нас, които сме по средата. Да вземем например теб. Бог е идвал в живота ти по много пътища и това е един от тях. Колко пъти си чувал старата аксиома: Когато ученикът е готов, учителят се появява? Тази книга е нашият учител.
    Малко след като тази книга започна да ми се случва, вече знаех, че говорех с Бога. Непосредствено, лично. Неоспоримо. Знаех, че Бог отговаряше на въпросите ми право пропорционално на способността ми да осмислям. Получавах отговорите по начин и на език, който Бог знаеше, че ще разбера. Това обяснява до голяма степен разговорния стил на писане и споменаването на материали, които съм събрал от други източници и от предишни свои преживявания. Сега знам, че всичко, което някога е идвало, при мен в живота ми, е идвало при мен от Бога, и в момента просто се събира в един великолепен, завършен отговор на всеки въпрос, който някога съм имал.
    Някъде пътьом осъзнах, че всъщност се създава книга - книга, предназначена за публикуване. Естествено беше ми казано специално в по-късната част на диалога (през февруари 1993г.), че ще бъдат издадени три книги и че:
   1. Първата ще разглежда главно лични теми, насочени към предизвикателствата и възможностите в живота на индивида.
   2. Втората ще се занимава с по-глобални проблеми от геополитическия и метафизичния живот на планетата и с предизвикателствата, пред които е изправен светът.
   3. Третата ще бъде посветена на всеобщи истини от най-висше ниво и на предизвикателствата и възможностите на душата.
Тази е първата от трите книги, завършена през февруари 1993 г. За по-голяма яснота ще уточня, че записвайки диалога на ръка, подчертавах или заграждах думи и изречения, които идваха до мен със специално ударение - като че ли Бог ги избумтяваше. Тези пасажи бяха по-късно отпечатани с курсивен шрифт.
    Имам нужда да кажа, че сега, след като съм прочел и препрочел мъдростта, съдържаща се тук, съм дълбоко засрамен от собствения си живот, който е белязан от продължителни грешки и провинения, срамно поведение и някои избори и решения, които другите сигурно ще сметнат за нараняващи или непростими. Неизразимо благодарен съм за всичко научено, а открих и че имам още да уча с помощта на хората около мен. Дълбоко съжалявам, че то беше свързано с болката на други. Моля за извинение всички, че уча толкова бавно. В същото време Бог ме окуражава да си дам прошка за неуспехите и да не живея в страх и чувство за вина, а винаги да продължавам да опитвам - да продължавам да опитвам да изживявам все по-величествени представи. Знам, че Бог иска това от всички нас.

Нийл Доналд Уолш
Сентрал Пойнт, Орегон
Коледа 1994 г.


1

   През пролетта на 1992 г. - около Великден, доколкото си спомням - в живота ми се случи необикновено явление. Бог започна да разговаря с теб.
    Чрез мен.
    Нека да обясня.
    По това време бях много нещастен в личен, професионален и емоционален план и животът ми се струваше неуспешен на всички равнища. Както имах от години навика да записвам мислите си в писма (които обикновено никога не изпращах), взех доверения си жълт тефтер и започнах да изливам чувствата си.
    Този път вместо поредното писмо до човек, който си представях, че ме измъчва, си помислих да се насоча право към първоизточника, към най-големия "мъчител" от всичките. Реших да напиша писмо на Бога.
    Беше ядно и разгорещено писмо, изпълнено с объркани, изопачени и осъдителни мисли. А също и с куп разгневени въпроси.
    Защо животът ми не върви? Какво е необходимо, за да го накарам да потръгне? Защо не мога да намеря щастие в личните си взаимоотношения? Винаги ли ще ми се изплъзват необходимите пари? И накрая най-важното: какво съм направил, за да заслужа живот, изпълнен с постоянни битки?
    За моя изненада, както дописвах последния от горчивите въпроси, които ми се струваха без отговор, и се готвех да захвърля химикалката настрана, ръката ми остана на листа, задържана сякаш от някаква невидима сила. Внезапно химикалката започна да се движи сама. Нямах никаква представа какво ще напиша, но изглежда някаква мисъл се зараждаше и аз реших да се оставя на течението й. Излезе следното...
    - Действително ли искаш отговор на всички тези въпроси или просто си изкарваш яда?
    Премигнах... и тогава в глава ми дойде отговор. Записах и него.
    - И двете. Разбира се, че си изливам яда, но ако тези въпроси имат отговори, адски много бих искал да ги чуя.
    - "Адски много би искал"... много неща. Не би ли било добре "райски много" да ги искаш?
    Написах:
    - Това пък какво означава?
    Преди да се усетя бях започнал разговор... и то не толкова говорех аз, колкото ми се диктуваше. Тази диктовка продължи три години и по онова време нямах и представа накъде отивам. Отговорите на въпросите, които записвах, никога не идваха, докато въпросът не бъде изписан докрай и докато не оставя настрана собствените си мисли. Често отговорите идваха по-бързо, отколкото можех да записвам, и започнах да редя драскулки, за да не изоставам. Когато се почувствах объркан или загубех усещането, че думите идват от някъде другаде, оставях химикалката и излизах от диалога, докато отново получа вдъхновение - прощавай, но това е единствената дума, която наистина пасва - да се върна към жълтия тефтер и да започна да пиша отново.
    Разговорите продължават и сега, докато пиша това. И по-голямата част от тях се намира на страниците, които следват... страници, съдържащи един невероятен диалог, на който аз отначало не вярвах, след това приех, че има лична стойност, но който сега разбирам, че е бил предназначен не само за мен самия. Бил е предназначен за теб и за всеки, който е стигнал до тази книга. Защото моите въпроси са и твои.
    Искам от теб час по-скоро да станеш участник в този диалог, защото истински важна е не моята, а твоята история. Твоята житейска история е онова, което те доведе тук. Твоето лично изживяване е онова, за което става дума в този материал. Иначе ти нямаше точно сега да го държиш в ръце. И тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна. Как говори Бог и на кого? Ето отговорът, който получих:
    - Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?
    Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:
    - Най-напред нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг - Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството. Чувството е езикът на душата. Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как. За пореден път. Ако поискаш.
    Отвърнах, че действително искам, но точно сега имам по-голямо желание за пълен и завършен отговор на първия ми въпрос. Ето какво каза Бог:
    - Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите. Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване. Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли. Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването - Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното. Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат. Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен. Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причини, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях. Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило:
    Моя винаги е Най-висшата ти Мисъл, Най-ясната ти Дума, Най-великото ти Чувство. Всичко по-малко от тях идва от друг източник. Така задачата за разграничаването става по-лека, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия. Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.
Радост, истина, обич.
    Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.
    След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.
    Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.
   Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него. Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля - силата да правите онова, което изберете - и никога няма да ви я отнема, никога.
    И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои. Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш. Не можеш да ги пренебрегнеш, ако действително си чул. Така нашето общуване ще стане целенасочено. Защото в миналото ти само си Ми говорил, молейки Ми се, пледирайки към Мен, настоявайки пред Мен. Сега и Аз мога да ти отговоря както правя тук в тези редове.
    - Как да знам, че това общуване е от Бога? Откъде да знам, че това не става в собственото ми въображение?
    - Каква е разликата? Не виждаш ли, че мога да работя чрез въображението ти толкова лесно, колкото чрез всичко останало? Ще предизвикам във всеки отделен миг верните мисли, думи и чувства, служещи точно на конкретната цел, като използвам един и ли повече начини. Ще знаеш, че тези думи идват от Мен, защото ти (по своя собствена преценка) никога не си се изразявал толкова ясно. Ако си беше отговарял толкова ясно на тези въпроси, нямаше да ги задаваш.
    - С кого общува Бог? Има ли избрани хора? Имали избрано време?
    - Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях. Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо. Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сигурно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента. И все пак, Аз те каня да участваш в нов начин на общуване с Бога. Двупосочно общуване. Истината е, че ти си този, който ме покани. Защото Аз дойдох при теб, в тази форма, точно сега в отговор на твоя зов.
    - Защо някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Твоите послания отколкото останалите?
    - Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
    - Би трябвало да слушаме Бога даже когато казаното ни се струва погрешно?
    - Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?
    Хайде иди и действай така, както знаеш. Забележи, че всички вие правите точно това откакто свят светува. И виж в какво състояние е светът. Ясно е, че има нещо, което сте пропуснали. Очевидно има нещо, което не разбирате. Онова, което разбирате, трябва да ви се струва правилно, защото "правилно" е понятие, което използвате за обозначаване на нещо, с което се съгласявате. Онова, което сте пропуснали, следователно отначало ще ви изглежда "погрешно". Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: "какво би станало, ако всичко, което смятах за "погрешно", всъщност беше "правилно"?" Всеки велик учен знае това. Когато онова, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрана всички допускания и започва отначало. Всички велики открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.
    Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул. Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.
    - Но моята истина за Бога идва от Теб.
    - Кой казва това?
    - Другите.
    - Кои други?
    - Водачи. Пастори. Равини. Свещеници. Книги. Библията, за Бога!
    - Това не са авторитетни източници.
    - Не са ли?
    - Не.
    - Тогава кои са авторитетните източници?
    - Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онова, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.
    - Толкова много неща бих искал да Ти кажа, толкова много въпроси да ти задам. Не знам откъде да започна. Защо например не се покажеш? Ако наистина има Бог и това си Ти, защо не се покажеш по начин, който всички да можем да разберем?
    - Правил съм го много пъти. Правя го отново и в момента.
    - Не. Имам предвид по начин, който е неоспорим, който не може да бъде отречен.
    - Като например?
    - Като например да се появиш сега пред очите ми.
    - Правя го в момента.
    - Къде?
    - Накъдето погледнеш.
    - Не, искам да кажа по неоспорим начин. По начин, който никой човек да не може да отрече.
    - Какъв би бил този начин? В какъв вид и форма би искал да се появя?
    - Във формата и вида, които в действителност имаш.
    - Това е невъзможно, защото Аз няма вид и форма, които вие разбирате. Мога да приема форма, която бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Бога, вместо само една от многото форми на Бога. Хората вярват, че Аз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Но аз съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. В известен смисъл Аз съм това, което не съм. Аз идвам от Не-бъденето и винаги се връщам там. Когато обаче дойда в една или друга определена форма, като мисля, че в нея хората ще Ме разберат, те Ми приписват тази форма завинаги. А ако се появя в какъвто и да било друг вид пред които и да било хора, първите казват, че не съм се появил пред вторите, защото пред вторите не съм изглеждал така, както пред първите, нито пък съм казал същите неща - тогава как може да съм бил Аз?     Виждаш, че няма значение под каква форма и по какъв начин разкривам Себе си - какъвто и начин да избера, каквато и форма да приема, никоя от тях няма да е непротиворечива.     - Ами ако направиш нещо, което би доказало истината за това, кой си Ти без никакво съмнение...
    - ...пак ще има хора, които ще кажат, че то идва от дявола или просто от нечие въображение. Или от каквато и да било друга причина извън Мен. Ако разкрия себе си като Богът Всемогъщи, Вседържец на Небето и Земята и преместя планини, за да го докажа, па ще се намери някой да каже: "Трябва да е бил Сатаната".
    И затова е така, както и трябва да бъде. Защото Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване. И когато вътрешното изживяване е разкрило Божията същност, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изживяване не е възможно.
    Тогава, ако е помолено за прозрение, няма как да бъде получено, защото самият акт на искане е изявление, че прозрението го няма; че нищо от Бога не е разкрито в момента пред нас. Подобно изявление създава и изживяването за това. Защото мисълта ти за нещо е съзидателна, и думата ти е плодоносна, и мисълта и думата ти взето заедно имат великолепната способност да сътворяват действителността, в която се намираш. Следователно, ти ще имаш усещането, че Бог не се разкрива пред теб, защото , ако се разкриваше, ти не би се молил за това.
    - Значи ли това, че не мога да моля за нищо, което искам? Казваш, че молитвата за нещо всъщност го отблъсква от нас?
    - Този въпрос е задаван през вековете, и е получавал отговор винаги, когато е бил задаван. Явно не сте чули отговора или пък няма да го повярвате.
    На въпроса се отговаря отново с днешни понятия и на съвременен език по следния начин:

Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване - че искаш.
    Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал. Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.
    - А ако предварително съм благодарен на Бога за нещо и то никога не се случи? Това може да доведе до разбити илюзии и горчивина.
    - Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Бога; като инструмент, с който да изиграете Вселената. Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Ако казваш "Благодаря ти, Боже, затова и това", като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно от теб и да ти го сътвори. Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.
    - Но тогава как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го няма?
    - Вяра. Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде.
    - И все пак толкова хора казват, че молитвите им са останали без отговор.
    - Нито една молитва (а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е ) не остава без отговор. Всяка молитва (всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти. Като се каже, че една молитва е останала без отговор, всъщност се е случило така, че най-горещо поддържаната мисъл, дума или чувство се е задействало. Трябва да знаеш (и в това е тайната), че винаги мисълта зад мисълта (можем да я наречем Изначална Мисъл) е определящата. Следователно, ако искаш и умоляваш, изглежда ще имаш по-малък шанс да изживееш онова, което си мислиш, че си избрал, защото Изначалната Мисъл зад всяка молба е, че сега нямаш онова, което желаеш. Тази Изначална Мисъл става твоя действителност. Единствената Изначална Мисъл, която може да я надделее, е вярата, че Бог безпогрешно ще дари точно това, което е поискано. Някои хора имат такава вяра, но те са много малко. Процесът на молитва става много по-лесен, когато вместо да се смята, че Бог винаги ще казва "да" на всяка молба, интуитивно се разбере, че самата молба не е необходима. Тогава молитвата е молитва на благодарност. Даже не е молитва, а изява на признателност за това, което съществува.
    - Като казваш, че молитвата е изява на това, което съществува, значи ли, че Бог не прави нищо; че всичко, което ще се случи след молитвата, е резултат от действието на самата молитва?
    - Ако вярваш, че Бог е някакво всемогъщо същество, което изслушва всички молитви, казва "да" на някои, "не" на други и "може би, но не сега" на останалите, грешиш. Въз основа на какво правило Бог би решавал?
    Ако вярваш, че Бог е създателят и този, който взема решенията за всички неща в живота ти, грешиш. Бог е наблюдателят, а не създателят. И Бог е готов да ти помогне да изживееш живота си, но не по начина, който може би очакваш. Предназначението на Бога не е да създава или разрушава условията и обстоятелствата в твоя живот. Бог те е сътворил по Свой образ и подобие. Ти си сътворил останалото чрез силата, дадена ти от Бога. Бог е създал жизнения процес и живота такива, каквито ги знаеш. Същевременно ти е дал свободен избор да правиш с живота, каквото пожелаеш. В този смисъл собствената ти воля за себе си е и Божията воля за тебе.
    Ти си живееш живота, както си искаш, и Аз нямам никакви предпочитания по този въпрос.
    Това е грандиозната илюзия, в която си се забъркал - мисълта, че Бог по един или друг начин се интересува от това, което правиш. Не Ме интересува какво правиш и на теб ти е трудно да чуеш подобно нещо. Нима ти се интересуваш какво правят децата ти, когато ги изпратиш да си играят? Има ли за теб някакво значение дали играят на гоненица, криеница или на дама? Няма, защото знаеш, че те са на сигурно място. Ти си ги поставил в среда, която си сметнал за дружелюбна и добра. Разбира се, винаги ще се надяваш, че няма да се наранят. И ако това стане, ще си до тях да им помогнеш, да ги излекуваш, да им позволиш да се почувстват отново сигурни, да бъдат пак щастливи, да отидат да играят на другия ден. Но дали ще изберат гоненица или криеница на следващия ден пак няма да има значение за теб. Естествено ти ще им кажеш кои игри са опасни. Но няма да можеш да спреш децата си да не правят опасни неща. Не винаги. Не завинаги. Не във всеки момент от сега до смъртта. Мъдър родител е онзи, който знае това. И все пак родителят никога не престава да се вълнува то резултата. Тази е двойнствеността, която се доближава до описанието на дуализма на Бога - да не се интересуваш дълбоко от процеса, а да се интересуваш дълбоко от резултата. А Бог всъщност не се интересува даже и от изхода. Не от крайния изход. Така е, защото крайният изход е осигурен.
    Ето и втората голяма илюзия на човека - идеята, че изходът на живота е под съмнение.
    Точно това съмнение в крайния изход е създало най-големия ви враг - страха. Защото, ако се съмнявате в резултата, тогава би трябвало да се съмнявате и в Създателя- би трябвало да се съмнявате в Бога. И ако се съмнявате в Бога, би трябвало да живеете в страх и вина цял живот. Ако се съмняваш в Божието намерение и в способността на бога да създаде този краен резултат, как би могъл изобщо някога да отпуснеш душата си? Как би могъл някога истински да намериш мир?
    Но Бог има пълната сила да съчетае намеренията с резултатите. Вие не можете и няма да повярвате в това (въпреки твърдението ви, че Бог е всемогъщ). Ето защо ви трябва да сътворите във въображението си сила, равна на Бога, за да намерите начин да бъде наречено на Божията воля. И така сте създали в митологията си съществото, което наричате "дявол". Представили сте си даже Бог във война с това същество (мислейки, че Бог решава проблемите като вас). Най-накрая даже сте си въобразили, че Бог може да загуби тази война.
    Това нарушава всичко, което казвате, че знаете за Бога, но няма значение. Вие живеете собствената си илюзия, която поражда страха ви, и всичкото идва от решението ви да се усъмните в Мен.
    А какво ще стане, ако вземеш ново решение? Какъв би бил резултатът?
    Ще ти кажа следното: ти би живял като Буда. Като Исус. Като всеки светец, когото някога сте идеализирали. И като повечето от тези светци, хората не биха те разбрали. И когато се опиташ да им обясниш чувството си на спокойствие, радостта в живота си, вътрешния си екстаз, те ще слушат думите ти, но няма да ги чуят. Ще се опитат да ги повторят, но ще прибавят нещо към тях. Ще има да се чудят как така ти имаш онова, което те не могат да намерят. И тогава ще станат завистливи. Малко след това завистта и ще се превърне в ярост и в яда си ще се опитат да те убедят, че ти си този, който не разбира Бога.
    И ако не успеят да те откъснат от радостта ти, ще потърсят как да те наранят - толкова огромна би била яростта им. И когато им кажеш, че това няма значение, че даже смъртта не може да прекрати радостта ти, нито да промени истината ти, със сигурност биха те убили. Тогава, като видят спокойствието, с което приемаш смъртта, ще те нарекат светец и ще те обикнат отново. Защото такава е същността на хората: да обичат, след това да рушат, след това отново да обичат онова, което най-много ценят.
    - Но защо? Защо правим така?
    - Всички човешки действия са мотивирани на най-дълбоко равнище от едно от двете чувства: страх или обич. Истината е, че има само две чувства - само две думи в езика на душата. Това са противоположните краища на великата полярност, която Аз сътворих, когато създавах Вселената и вашия свят такъв, какъвто го знаете днес.
    Това са двете точки - Алфата и Омегата, които позволяват на така наречената от вас система на "относителността" да съществува. Без тези две точки, без тези две идеи за нещата не би могло да има никаква друга идея. Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема. Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е, което нарекох Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.
Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (16.03.2009)
Разгледан: 2037 | Рейтинг: 4.3/6
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.162.105.241          Четвъртък          19.10.2017, 09:13