3. Мисълта е вечна




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


13:54
11.12.2016
Неделя
54.163.159.27


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

3. Мисълта е вечна

Светът съществува такъв какъвто е, точно за да можеш да направиш тези преценки. Ако светът беше идеален, жизненият ти процес на Себе-сътворяване би бил прекратен. Просто би свършил. Кариерата на адвоката би свършила утре, ако вече няма съдебни дела. Кариерата на лекаря би свършила утре, ако вече няма болести. Кариерата на философа би свършила утре, ако вече няма въпроси. - И кариерата на Бога би свършила утре, ако вече няма проблеми!
    - Точно така. Каза го чудесно. Всички ние ще сме приключили със сътворяването, ако вече няма какво да се сътворява. Всички ние имаме безусловен интерес да поддържаме играта в действие. Колкото и всички да казваме, че бихме искали да разрешим всички проблеми, не дръзваме да ги разрешим всичките, защото няма да остане нищо, което да правим.
    Вашата военно-индустриална система го разбира много добре. Ето защо могъщо се противопоставя на всеки опит да бъде установено където и да било правителство, което не приема войната.
    Системата на здравеопазването ви го разбира също доста добре. Затова твърдо се противопоставя (просто трябва да го прави в името на собственото си оцеляване) на всяко ново чудотворно лекарство или начин на лечение - да не говорим за възможността за чудеса по принцип. Религиозните ви общности също са наясно. Затова и системно атакуват всяко определение на Бога, което не включва страх, присъда и възмездие, както и всяко определение на Личността, което не включва тяхната идея за единствения път към Бога.
    Ако ти кажа, че ти си Бог, какво остава за религията? Ако ти кажа, че си излекуван, какво остава за науката и медицината? Ако ти кажа, че ще живееш в мир, какво ще остане за миротворците? Ако ти кажа, че светът е оправен, какво остава за света?
    А за водопроводчиците?
    Светът е пълен с две групи хора: тези, които ти дават нещата, които желаеш, и онези, които поправят нещата. Всъщност дори тези, които ти дават нещата, които искаш - месарите, хлебарите, производителите на свещи - също поправят. Защото да имаш желание за нещо, често значи да имаш нужда от него. Затова и на английски се казва, че наркоманите се нуждаят от “поправка”, когато имат нужда от наркотика си. Следователно, внимавай желанието да не се превърне в пристрастяване. - Искаш да кажеш, че светът винаги ще има проблеми? Имаш предвид, че ти всъщност така го искаш?
    - Искам да кажа, че светът съществува, както си съществува, тъй както една снежинка си съществува, както си съществува - точно по план. Не сте ли го сътворили така - по същия начин, както сте сътворили живота си такъв, какъвто е.
    Аз искам онова, което вие искате. В деня, в който наистина поискате да се сложи край на глада, няма да има повече глад. Дал съм ви всички необходими средства, за да го сторите. Имате всички инструменти, с които да направите този избор. И не сте го направили. Не защото не можете. Светът може да прекрати световния глад утре. Вие избирате да не го направите.
    Твърдите, че има основателни причини по 40 000 души на ден да умират от глад. Няма основателни причини! Докато казвате, че нищо не можете да направите, за да предотвратите гладната смърт на 40 000 души дневно, всеки ден раждате по още 50000 души, започващи нов живот. И наричате това любов. Наричате това “планът на Бога”. Този план е напълно лишен от логика и разум, а да не говорим за съчувствие.
    Показвам ви с абсолютни понятия, че светът съществува такъв, какъвто е, защото вие такъв сте го избрали. Вие систематично погубвате собствената си околна среда, след което сочите така наречените природни бедствия като доказателства за жестоката измама на Бога или за суровия подход на Природата. Вие разигравате тази измама и вашият подход е жесток.
    Нищо, повтарям нищо не е по-деликатно от Природата. И нищо, повтарям нищо не е било по-жестоко към Природата от човека. Но вие се отдръпвате от всякаква ангажираност и отричате каквато и да било отговорност за това. Казвате, че вината не е ваша и за това сте прави. Не е въпрос на вина, а въпрос на избор.
    Можете още утре да прекратите погубването на джунглите. Можете да изберете да спрете изтощаването на озоновия слой около планетата ви. Можете да изберете да спрете с непрестанните си удари срещу екосистемата на Земята. Можете да насочите стремежа си към възстановяването на снежинката или поне към спирането на неумолимото й стопяване - но ще го направите ли?
    По същия начин можете още утре да спрете всички войни. Просто и лесно. Всичко, което ви е необходимо(и което някога ви е било необходимо), е всички вие да постигнете общо съгласие. А ако не можете да постигнете общо съгласие за нещо толкова елементарно, като това да престанете да се избивате един друг, как можете да се заканвате към небето с юмруци и да искате то да ви оправи живота?
    Аз няма да направя за вас нищо, което вие не бихте направили за себе си. Това е законът и пророчеството.
    Светът е в състоянието, в което е, заради вас и изборите, които сте направили (или не сте успели да направите). Да не решиш също е решение.
    - “Та аз не съм си избирал да ме блъсне камион! Не съм избирал да ме обере крадец или да ме изнасили някой маниак”. По света има хора, които биха казали това.
    - У всички вас се корени причината за съществуването на условията, които пораждат у крадеца желанието или нуждата да краде. Всички вие сте сътворили съзнанието, което прави възможно изнасилването. Едва когато видите у самите себе си онова, което причинява престъпленията, ще започнете (най-сетне) да лекувате и условията, които ги пораждат.
    Нахранете гладните си, уважете достойнството на бедните. Дайте възможност на по-малко честитите. Откажете се от предразсъдъците, които държат масите тълпящи се и гневни, без да имат кой знае какво обещание за по-добро утре. Отстранете безсмислените си табута и ограничения около сексуалната енергия и помогнете на другите истински да разберат чудесата й и да я използват добре. Направете всичко това и ще видите, че се доближавате до премахването на кражбите и изнасилванията завинаги.
    А колкото до така наречената “злополука” (връхлитащия иззад ъгъла камион, падащата тухла), научете се да приветствате всеки такъв случай като малка частица от голямата мозайка. Вие сте дошли тук да изработите своя личен план за собственото си спасение. Но спасение не означава да се спасите от примката на дявола. Няма такова нещо като дявол и адът не съществува. Вие се спасявате от забравата на не-осъзнаването.
    Не можете да загубите в тази битка. Няма как да претърпите провал. Следователно тя изобщо не е битка, а просто процес. Но ако не го знаете, ще ви се струва като постоянна борба. Може даже да повярвате в борбата достатъчно продължително, че да създадете цяла религия около нея. Тази религия ще проповядва, че борбата е смисълът на всичко. Невярно учение! Процесът се придвижва, когато няма напъни и борба. Победата се печели, когато се предадеш. Злополуките, се случват, защото се случват. Някои елементи на жизнения процес са се събрали по определен начин, на определено място, с определени резултати - резултати, които ти по свои си причини избираш да наречеш злощастни. А те може изобщо да не са злощастни, ако се вземе предвид планът на душата ти. Ще ти кажа следното: няма съвпадения и нищо не се случва случайно. Сам ти си призовал при себе си всяко събитие и всяко приключение в такава последователност, в която да можеш да сътвориш и изживееш Кой Си Ти Наистина. Всички духовни учители го знаят. Затова и големите мистици остават непоклатими по време на “най-ужасните” житейски изпитания (както ти би ги нарекъл).
    Великите учители на вашата Християнска религия разбират това. Те знаят, че Христос не е бил обезпокоен от разпятието, а го е очаквал. Можел е да си отиде, но не го е направил. Можел е да спре процеса във всеки един момент. Имал е силата, но не го е сторил. Христос се е оставил да бъде разпнат, за да може да остане като вечно спасение за хората. Погледнете - каза той - какво мога да направя. Вижте кое е истина. И знайте, че всичко това и повече от него, вие също ще правите. Защото не съм ли казвал, че ви сте богове? Но вие не вярвате. Ако не можете да повярвате в себе си, тогава повярвайте в мен.
    Христовото съчувствие беше такова, че той се помоли да намери път (и го сътвори), по който да повлияе на света така, че всички да достигнат рая (Себе-осъзнаването), ако не по друг начин, то чрез него. Защото той надви нищетата и смъртта. И вие можете да го направите.
    Най-великото, на което Христос ви учи, не е, че ще имате вечен живот, а че вече го имате; не е, че ще бъдете в братство с Бога, а че вече сте; не е, че ще имате каквото поискате, а че вече го имате. Единственото, което се изисква от теб, е да го знаеш. Защото ти си създателят на своята действителност и животът може да ти се разкрие само така, както мислиш, че ще ти се разкрие. С мисълта си ти го довеждаш на бял свят. Това е първата стъпка към творението. Бог Отец е мисълта. Мисълта е родителят, който дава живот на всичко.
    - Това е един от законите, които трябва да запомним?
    - Да.
    - Можеш ли да ми кажеш и други?
    - Казвал съм ви други. Казвал съм ви ги всичките още от началото на света. Отново и отново съм ви ги повтарял. Изпращал съм ви учител след учител. Но вие не слушате учителите ми. Вие ги убивате.
    - Но защо? Защо убиваме най-святите сред нас? Убиваме ги или ги обезчестяваме (което е същото). Защо?
    - Защото те се изправят срещу всяка ваша мисъл, която би Ме отрекла. А вие Ме отричате, ако отречете Себе си.
    - Защо бих отрекъл Теб или себе си?
    - Защото се страхуваш. И защото Моите обещания са твърде хубави, за да бъдат истински. Защото не можеш да приемеш най-великата Истина. И затова трябва да се принизиш до духовност, която те учи на страх, зависимост и нетолерантност вместо обич, сила и приемане.
    Вие сте изпълнени със страх - и най-големият ви страх е, че най-голямото Ми обещание може да се окаже най-голямата лъжа в живота. Така създавате и най-голямата измислица, която можете, за да се браните от този страх. Твърдите, че всяко обещание, което ви дава сила и ви гарантира обичта на Бога, трябва да е лъжливо обещание, идващо от дявола. Бог никога не би дал такова обещание -- си казвате - само дяволът би го направил, за да ни примами да се отречем от истинската същност на Бога, която е: страшен, ревнив, отмъстителен, съдещ и наказващ.
    Въпреки, че това описание пасва по-добре на определението за дявол (ако имаше такъв), вие сте придали дяволски черти на Бога, за да убедите себе си да не приемете Божествените обещания на Създателя си, както и божествените качества у Себе си.
    Такава сила е страха.
    - Опитвам се да оставя страховете си зад гърба си. Ще ми кажеш ли (отново) още някои от законите?
    - Първият Закон е, че можеш да бъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си способен да си представиш. Вторият Закон е, че привличаш онова, от което се страхуваш.
    - Защо е така?
    - Чувството е силата, която привлича. Ще изживееш онова, от което най-силно се страхуваш. Едно животно, което ти считаш за по-нисша форма на живот (въпреки че животните действат по-цялостно и с повече последователност от хората), разбира веднага дали се страхуваш от него. Растенията, които считаш за още по-нисша форма на живот, реагират далеч по-добре на хора, които се отнасят към тях с любов, отколкото на такива, които са безразлични.
    Нито едно от тези неща не е случайност. Във Вселената не съществуват случайности, а единствено една велика структура - една невероятна “снежинка”.
    Чувството е енергия в движение. Когато задвижваш енергия, създаваш материя. Материята е сгъстена енергия - разместена и след това събрана накуп. Ако манипулираш енергия достатъчно дълго, ще получиш материя. Всеки Учител разбира този закон. В него е алхимията на Вселената. В него е тайната на целия живот. Мисълта е чиста енергия. Всяка мисъл, която имаш, някога си имал или някога ще имаш в главата си, е творческа. Енергията на мисълта ти никога не умира. Никога. Тя напуска съществото ти и се отправя към Вселената, продължавайки във вечността. Мисълта е вечна.
    Всички мисли се сгъстяват; срещат се с други мисли, преплитайки се в невероятен лабиринт от енергия, формиращи една вечно променяща се композиция от неописуема красота и невъобразима сложност.
    Енергията привлича подобна на себе си енергия и образува (да използваме по-прости думи) ”гроздове” от подобна енергия. Когато достатъчно подобни “гроздове” се сблъскат един с друг, те се “слепват” един за друг да използваме още една по-проста дума). Необходимо е невъобразимо голямо количество “слепена” подобна енергия за образуването на материя. Но материя ще се образува от чиста енергия. Всъщност това е единственият начин, по който материята може да се образува. Щом веднъж енергията е станала материя, тя си остава материя за много дълго време, освен ако конструкцията й бъде нарушена от различна или противоположна енергия. Тази различна енергия, въздействаща на материята, всъщност я разпокъсва, освобождавайки суровата енергия, от която материята е била съставена.
    Това е теорията в основата на атомната ви бомба, обяснена с по-елементарни понятия. Айнщайн, повече от който и да било друг човек, се доближи до откритието, обяснението и използването на творческата тайна на Вселената.
    Вече би трябвало да разбираш по-добре как хора с подобно мислене могат да работят заедно върху сътворяването на благоприятна действителност. Фразата “Когато двама или повече се съберат в Мое Име” придобива повече смисъл.
    Разбира се, когато цели общества мислят по определен начин, често се случват удивителни неща - не обезателно всички от тях желателни. Например общество, живеещо в страх, много често (всъщност неминуемо) създава в плът и кръв онова, от което се страхува най-много.
    По подобен начин големи общности често откриват в обединеното мислене сила, произвеждаща чудеса. Някои хора я наричат обща молитва.
    Трябва да бъде ясно, че даже отделни индивиди могат самостоятелно да предизвикат такива резултати, ако мисълта им (молитва, надежда, желание, мечта, страх) е удивително силна. Христос редовно го е правил. Той е разбирал как да въздейства на енергията и материята, как да ги преустройва, как да ги преразпределя и как да ги контролира напълно. Много Учители са го знаели. Мнозина го знаят и сега.
    Ти можеш да го знаеш. Сега веднага.
    Това е знанието на доброто и злото, от което са вкусили Адам и Ева. Преди да го разберат, не е било възможно да има живот такъв, какъвто го познавате. Адам и Ева (митичните имена, с които сте избрали да назовете Първия Мъж и Първата Жена) са били Бащата и Майката на човешкото изживяване. Описаното като “падение на Адам” е било всъщност неговото извисяване - най-великото единично събитие в историята на човечеството. Защото без него светът на относителността не би съществувал. Истината е, че стореното от Адам и Ева не е било първороден грях, а първородна благословия. Трябва да сте им благодарни от дъното на душата си, защото правейки първия “погрешен” избор, Адам и Ева създават възможността изобщо да се прави избор.
    В митологията си сте направили Ева “лошата” - изкусителката, която изяжда ябълката (знанието на доброто и злото) и свенливо поканва Адам да се присъедини. Тази митологична постановка ви е позволила оттук нататък да изкарвате жената “падение на мъжа”, което довежда до всякакви изопачени разбирания, да не говорим за изкривени сексуални възгледи и обърквания. (Как можете да се чувствате толкова добре при нещо толкова лошо?)
    Това, от което се боите най-много, то най-вече ще ви настигне. Страхът ще го привлече като магнит. Всичките ви свети писания във всички религиозни убеждения и традиции, които сте създали, съдържат ясния съвет: “Не се страхувай”. Мислиш ли, че това е случайно?
    Законите са много прости:
    Мисълта е творческа.
    Страхът привлича енергия, подобна на себе си.
    Обичта е всичко, което съществува.

    - Обърка ме с тази теория. Как може обичта да е всичко, което съществува, ако страхът привлича енергия, подобна на себе си?
    - Обичта е крайната действителност. И единствената. Цялото. Чувството на обич е начинът, по който изпитваш Бога.
    В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което е съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта.
    Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване.
    Все пак творението може да изглежда много истинско. Предназначението му е да ни се струва толкова истинско, че да го приемем за действително съществуващо. По този начин Бог е успял да създаде “нещо друго”, различно от Себе Си (въпреки че строго погледнато това е невъзможно, защото Бог Е - Аз СЪМ - Всичко Е).
    Сътворявайки “нещо друго” (светът на относителното), Аз съм създал среда, в която ти можеш да избереш да бъдеш Бог вместо просто да ти бъде казано, че си Бог; в която можеш да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като концепция; в която малката свещица може да познае себе си като светлината.
    Страхът е обратното на обичта. Тази е главната полярност. При създаването на света на относителното, най-напред направих противоположното на Себе Си. В света, в който вие живеете на физическо ниво, има само две положения на съществуване: страх и обич. Мисли, породени от страх, ще предизвикат един вид проява на физическо ниво. Мисли, основани на обич, ще предизвикат друг. Духовните Учители, които са обикаляли планетата, са онези, които са открили тайната на относителния свят и са отказали да признаят истинността му. Накратко: учителите са онези, които са избрали само обич. Във всеки миг. Във всеки момент. При всякакви условия. Даже когато са били убивани, са обичали убийците си. Даже когато са били преследвани, са обичали подтисниците си. Трудно ти е да го разбереш, камо ли да им подражаваш. Но това е, което всеки Учител някога е правил. Без значение в коя философия, в коя традиция, в коя религия - всеки Учител го е правил.
    Този пример и урок са ви били илюстрирани толкова ясно. Показвани са ви били отново и отново. През вековете и навсякъде. През всичките животи и във всеки момент. Вселената е използвала всяко средство, за да постави тази Истина пред очите ви. В песен и приказка, в поезия и танц, в думи и движение, във филми и в колекции от думи, които наричате книги. И била е провъзгласявана от най-високата планина и шепотът й е достигал до най-дълбоката долина. През коридорите на цялото човешко изживяване ехото е провъзгласявало тази Истина: обичта е отговорът. Но вие не сте слушали. Сега си стигнал до тази книга, питайки Бога отново за онова, което ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа - тук в контекста на тази книга. Ще Ме слушаш ли този път? Ще чуеш ли наистина?
    Какво мислиш, кое те е довело до този текст? Как стана така, че го държиш в ръцете си? Мислиш ли, че не знам какво правя?
    Във Вселената не съществуват съвпадения.
    Чух плачещото ти сърце. Видях търсенето на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал Истината. Призовавал си я и в болка, и в радост. Безспирно си Ме умолявал да покажа Себе Си, да обясня Себе Си, да открия Себе Си. Правя го тук - с толкова ясни думи, че да няма как да Ме разбереш погрешно. На толкова прост език, че да не можеш да се объркаш. С толкова обикновен речник, че да не се загубиш в многословието.
    Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъди нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да Ми зададеш въпрос и след това да оставиш книгата настрана. Но наблюдавай. Слушай. Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти - всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук. Винаги и по всички начини.
    “Ти ще ми покажеш пътеката на живота: в твоето присъствие е пълнотата на радостта; в дясната ти ръка са удоволствия завинаги.”-псалом 16:11
    - Цял живот съм търсил пътя към Бога…
    - Знам.
    - И сега, като го намерих, не мога да повярвам. Имам чувството, че съм седнал да пиша на себе си.
    - Точно това правиш.
    - Не изглежда като общуване с Бога.
    - Искаш фанфари и барабани ли? Ще видя какво мога да направя по въпроса.
    - Нали знаеш, че има хора, които ще нарекат цялата тази книга богохулство. Особено ако продължаваш да се показваш толкова мъдър.
    - Нека ти обясня нещо. Ти си решил, че Бог се показва само по един начин. Това е много опасна идея. Възспира те да видиш Бога навсякъде. Ако си мислиш, че Бог изглежда само по един начин, звучи по един начин или е по един начин, ще ме изпускаш из поглед денем и нощем. Ще прекараш целия си живот, търсейки Бога, и няма да Я намериш…, защото търсиш Него. Това е просто един пример. Казано е, че ако не видиш Бога и в посредственото, и в задълбоченото, си изпуснал поне половината от историята. Това е великата Истина.
    Бог е в тъгата и в смеха, в горчивото и в сладкото. Божественото намерение стои зад всичко - следователно и Божествено присъствие има във всичко.
    - Веднъж бях започнал да пиша книга, озаглавена “Бог е сандвич със салам”.
    - Щеше да стане много хубава книга. Аз ти дадох вдъхновението за нея. Защо не я написа?
    - Стори ми се богохулство. Или в най-добрия случай ужасно непочтително.
    - Искаш да кажеш чудесно непочтително! Откъде ти хрумна, че Бог е само “почтителен”? Бог е и горе, и долу. И горещо, и студено. И ляво, и дясно. И почтителното, и непочтителното!
    Мислиш, че Бог не може да се смее? Представяш си, че Бог не се радва на хубава шега? Решил си, че Бог няма чувство за хумор? Аз пък ти казвам, че Бог изобрети хумора.
    Нима трябва да шептиш, когато Ми говориш? Нима жаргонът и уличният език не са ми познати? Казвам ти: можеш да разговаряш с Мен, както би разговарял с най-добрия си приятел.
    Да не мислиш, че съществува дума, която не съм чувал? Или гледка, която не съм виждал? Или звук, който не знам?
    Смяташ, че някои от тях презирам, а други обичам? Казвам ти: Аз не презирам нищо. Няма нещо, което да е отблъскващо за Мен. Това е живот и животът е подаръкът, неописуемото съкровище, най-святото от всички святи неща.
    Аз съм животът, защото Аз съм онова, от което той е направен. Всеки аспект на живота има божествено предназначение. Нищо не съществува, нищо!, без разбрана и утвърдена от Бога причина.
    - Как е възможно? Какво да кажем тогава за злото, създадено от човека?
    - Не можеш да създадеш нищо (предмет, събитие или каквото и да е изживяване) извън Божия план. Защото Божият план е ти да сътвориш нещо - всичко, каквото поискаш. В тази свобода се състои изживяването на Бога да бъде Бог и това е изживяването, заради което създадох Вас… и живота.
    Зло е онова, което наричате зло. Даже към него изпитвам обич, защото само чрез онова, което наричате зло, можете да познаете доброто; само чрез онова, което наричате работа на дявола, можете да познаете и да свършите работата на Бога. Аз не обичам топлото повече от студеното, високото повече от ниското, лявото повече от дясното. Всичко е относително. И всичко е част от нова, което съществува.
    Аз не обичам “доброто” повече, отколкото обичам “злото”. Хитлер отиде на небето. Когато разбереш това, ще си разбрал и Бога.
    - Но аз съм възпитан с вярата, че доброто и злото съществуват, че правилно и погрешно са противоположности, че някои неща са нередни и неприемливи в очите на Бога.
    - Всичко е “приемливо” в очите на Бога, защото как може Бог да не приеме онова, което е? Да отхвърлиш нещо е все едно да отречеш, че то съществува. Да кажа, че нещо е нередно, значи да кажа, че то не е част от Мен - а това е невъзможно.
    И все пак запази убежденията си, и остани верен на стойностите си, защото те са стойностите на родителите и прародителите ти, на приятелите ти и на обществото ти. Те формират структурата на живота ти и да ги загубиш би значело да разплетеш тъкънта на изживяването си. Но ги подложи на проверка една по една. Прегледай ги частица по частица. Недей разрушава къщата, но огледай всяка тухла и смени онези, които изглеждат строшени, и които вече не подкрепят структурата.
    Идеите ти за редно и нередно са просто това - идеи. Те са мислите, които образуват формата и създават същността на това Кой Си Ти. Може да има само една причина и една цел за промяна на някоя от тях: ако ти не си доволен от Кой Си. Само ти можеш да знаеш дали си доволен. Само ти можеш да кажеш за живота си: “Това е моето творение, от което съм доволен”.
    Ако стойностите ви ви служат, задръжте ги. Отстоявайте ги. Борете се да ги защитите. Но се стремете да се борите по начин, който не вреди на никого. Вредата не е необходим елемент в изцеряването.
    - Казваш “запазете стойностите си” и в същото време казваш, че всички наши стойности са погрешни. Помогни ми да разбера.
    - Не съм казал, че стойностите ви са погрешни. Нито пък, че са правилни. Те са просто преценки. Оценки. Решения. По-голямата част от тях са решения, взети не от вас, а от някой друг. От родителите ви може би. От религията ви. От учителите, историците, политиците ви. Много малко от преценките, които сте включили в Истината си, са преценки, които сте направили сами въз основа на личното си изживяване. А това, за което дойдохте тук, е изживяването и от изживяването щяхте да сътворите себе си. Вместо това вие сте сътворили себе си от изживяването на други.
    Ако съществуваше такова нещо като грях, той би бил точно това: да позволиш да станеш този, който си, въз основа на преживяното от други. Този е “грехът” който си извършил. Извършили сте всички вие. Не изчаквате собственото си изживяване, приемате изживяването на другите за евангелие (буквално!) и като се сблъскате за пръв път с истинското изживяване, наслагвате върху него онова, което си мислите, че вече знаете.
    Ако не бяхте правили това, можехте да имате съвсем различно изживяване - изживяване, което би могло да покаже, че първоначалният ви Учител или източник не е бил прав. В повечето случаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, ученията ви, религиите ви, традициите и светите ви писания не са прави - затова отричате собственото си изживяване в полза на онова, което са ви казвали да мислите.
    Няма по-добър пример за това от отношението ви към човешката сексуалност. Всеки знае, че сексуалното преживяване може да бъде най-обичното, най-възбуждащото, най-силното, най-радостното, най-обновяващото, най-ободряващото, най-положителното, най-интимното, най-обединяващото и най-възстановяващото физическо изживяване, на което хората са способни. След като сте го разбрали от опит, сте избрали да приемете вместо него минали оценки, мнения и представи за секса, провъзгласявани от други (лично заинтересовани от начина, по който мислите). Тези оценки, мнения и идеи противоречат на собственото ви изживяване, но понеже не ви се ще да изкарате учителите си неправи, убеждавате себе си, че вашето изживяване би трябвало да е погрешно. Съкрушителният резултат е, че предавате своята чиста Истина по този въпрос.
    Също сте направили и с парите. Всеки път в живота си, когато сте имали много пари, сте се чувствали чудесно. Чувствали сте се чудесно, да ги получите, чувствали сте се чудесно и да ги изхарчите. В това не е имало нищо лошо, нищо по същество “погрешно”. И все пак толкова дълбоко сте си втълпили ученията на другите по този въпрос, че отхвърляте изживяването си в полза на “Истината” Приемайки тази “истина” за своя собствена, сте формирали около нея и мисли - мисли, които са творчески. По този начин сте създали около парите и лична действителност, която ги отблъсква от вас, защото: как бихте се стремили да привличате онова, което не е “добро”?
    Невероятно е, но сте създали същото противоречие и около представата си за Бога. Всичко, което сърцето ви изпитва от Бога, ви казва, че Бог е добър. Всичко, на което учителите ви ви учат за Бога, ви казва, че Бог е лош. Сърцето ви казва, че Бог се обича без страх. Учителите ви ви учат да се страхувате от Бога, защото Той е отмъстителен. Казват ви, че трябва да живеете в страх от Божия гняв. Трябва да треперите в Неговото присъствие. През целия си живот трябва да се боите от присъдата на Бог. “Защото Бог е справедлив” ви е казано. И ще сте в беда, ако се противопоставите на страховитото правосъдие на Бога. Следователно бъдете “покорни” на Божиите заповеди, иначе…
    И най-вече не бива да задавате логични въпроси като този: ако Бог искаше стриктно покорство пред Законите Си, защо е създал възможността за нарушаването на същите тези Закони? Учителите ви ви казват: защото Бог пожела да имате “свободен избор”. Но какъв свободен избор е това, когато да предпочетеш едно нещо пред друго води до порицание? Как ще е свободна “свободната воля”, щом тя не е твоята, а нечия чужда воля, която трябва да изпълниш, Който те учи на това, превръща Бога в лицемер.
    Казано ви е, че Бог е прошката и съчувствието… обаче ако не помолите за тази прошка по “правилния начин”, ако не дойдете при Бога “както му е редът”, молбата ви няма да бъде чута, зовът ви ще остане незабелязан. Даже и това не би било толкова лошо, ако имаше само един правилен начин, но “правилните начини”, които се преподават са толкова, колкото и учителите, които ги преподават. Повечето от вас следователно прекарвате по-голямата част от живота си, след като пораснете, в търсене на “правилния” път да боготворите, да се покорявате и да служите на Бога. Иронията в цялата работа е, че Аз не ви искам боготворенето, не се нуждая от покорството ви и не е необходимо да Ми служите.
    В исторически план такова поведение са налагали на поданиците си монарси - обикновено вманиачено егоистични, несигурни в себе си, тиранични монарси. Това по никакъв начин не са благочестиви Божии изисквания и е направо впечатляващо, че светът досега не е стигал до извода, че такива изисквания са подправени и нямат нищо общо с нуждите и желанията на Бога.
    Бог няма нужди. Всичко, Което Е е точно това: всичко, което е. То следователно по дефиниция нищо не иска и нищо не му липсва.
    Ако избирате да вярвате в Бог, който някак си се нуждае от нещо и е тъй засегнат, ако не го получи, че наказва онези, от които го е чакал, значи избирате да вярвате в Бог, много по-малък от Мен. Вие наистина сте Деца на По-Малък Бог.
    Не, деца мои, позволете ми, моля ви, да ви уверя отново с тези редове, че Аз нямам нужди. Аз не изисквам нищо.
    Това не значи, че нямам желания. Желанията и нуждите не са едно и също (въпреки че много от вас са ги уеднаквили в сегашния си живот).
    Желанието е началото на цялото творение. То е първоначалната мисъл. То е велико чувство вътре в душата. То е Бог, който избира какво да сътвори по-нататък.
    - И какво е желанието на Бога?
    Желанието ми е първо да позная и изживея Себе си в цялото си величие - да знам Кой Съм. Преди да създам вас и всички светове във Вселената, Ми беше невъзможно да го сторя.
    Второ, желая вие да познаете и да изживеете Действително Кои Сте чрез силата, която съм ви дал да създавате и изпитвате себе си по какъвто начин си поискате.
    Трето, желая целия процес на живота да бъде изживяване на постоянна радост, вечно продължаващо творение, непрекъснато разширяване и развитие и абсолютно удовлетворение във всеки момент, наречен “сега”.
    Установил съм съвършена система, в която тези желания да могат да се осъществят. Те се осъществяват сега, именно в този момент. Единствената разлика между вас и Мен е, че Аз го знам. В мига на пълното си знание (който може да настъпи за вас по всяко време) вие също ще се почувствате както Аз винаги се чувствам: абсолютно радостни, обичащи, приемащи, благославящи и благодарни.
    Това са Петте Подхода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, ще ти покажа как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе (и ще те доведе) до Божественото. Всичкото това е много дълъг отговор на доста кратък въпрос.
    Да, запази стойностите си дотогава, докато чувстваш, че ти служат. В същото време наблюдавай и виж дали стойностите, на които служиш с мислите, думите и действията си, носят в пространството на изживяването ти най-висшата и най-добрата представа, която някога си имал за себе си. Проучи стойностите си една по една. Изложи ги на светлината на подробен обществен оглед. Ако можеш да кажеш на света кой си и в какво вярваш, без да се спреш и без да се поколебаеш, значи ти си щастлив и доволен от себе си. Няма причина да продължаваме кой знае колко повече този разговор с Мен, защото ти си сътворил Себе си и живот за Себе си, които не се нуждаят от подобрение. Достигнал си съвършеното. Можеш да оставиш книгата настрана.
    - Живота ми не е съвършен, дори и не се доближава до съвършенство. Нито пък аз съм съвършен. Всъщност аз съм едни вързоп от недостатъци. Ех, да можех (понякога си го пожелавам с цялото си сърце) да го коригирам, да разбера какво предизвиква поведението ми, какво обуславя паденията ми, какво постоянно ми се изпречва на пътя. Предполагам, че затова дойдох при Теб. Досега не съм успял да намеря отговорите сам.
    - Доволен съм, че дойде. Аз винаги съм бил тук, за да ти помогна. Тук съм и сега. Не е необходимо да намираш отговорите сам. И никога не е било необходимо.
    - И все пак изглежда толкова… самонадеяно… просто така да седна и да си приказвам с Теб, а още повече и да си представя, че Ти - Бога, ми отговаряш… искам да кажа това е лудост.
    - Аха. Всички автори на Библията са били нормални, а ти си луд.
    - Авторите на Библията са били свидетели на живота на Христос и достоверно са записали каквото са чули и видели.
    - Корекция! Повечето от авторите на Новия Завет никога през живота си не са срещали или виждали Христос. Те живяха много години след като Исус напусна Земята. Те не биха разпознали Исус от Назарет, ако се сблъскат с него на улицата.
    - Ама…
    - Авторите на Библията бяха велики вярващи и историци. Те събраха разказите, стигнали до тях и до приятелите им от други хора - по-възрастни, получили ги на свой ред от по-възрастни, докато накрая оформиха писмен документ.
    И не всичко, написано от авторите на Библията, беше включено в крайния документ.
   
Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (12.03.2009)
Разгледан: 1081 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 1
19.06.2009 Спам
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Вече се бяха появили “църкви” около ученията на Христос и както се случва, когато и където са се събрали група хора около могъща идея, в тези църкви имаше определени лица, които решаваха коя част от историята за Христос да бъде разказвана и как. Този процес на подбор и редактиране продължи и по време на събирането, написването и издаването на евангелията и Библията. Даже няколко века след написването на оригиналните свети писания, Велик Църковен Събор още веднъж взе решение за това кои доктрини и истини да бъдат включени в тогавашната официална Библия и кои от тях би било “нездравословно” или “преждевременно” да бъдат разкривани на хората. Имало е и други свети писания - всяко от тях написано в мигове на вдъхновение от иначе обикновени хора, никой от които не е бил по-луд от теб.
- Да не би да искаш да кажеш - не се опитваш да намекнеш, нали - че тези писания могат един ден да станат “свети писания”?
- Дете Мое, всички в живота е свято. По тази мярка да, това са свети писания. Но няма да си играя с тебе на думи, защото знам какво имаш предвид. Не, не намеквам, че този ръкопис един ден ще стане свето писание. Поне не в следващите неколкостотин години или докато езикът му не излезе от мода.
- Виж сега, проблемът е, че езикът тук е твърде разговорен, твърде съвременен. Хората приемат, че ако Бог би разговарял пряко с теб, речта му не би звучала като че говори съседът ти отсреща. Би трябвало да има някаква обединяваща, даже обожествяваща структура на езика. Достойнство. Някакво усещане на Божественост.
- Както казах и по-рано, това е част от проблема. Хората имат усещането, че Бог “се показва” само в една форма. На всичко, което не съвпада с тази форма, се гледа като на богохулство. Но хайде да погледнем сърцевината на въпроса ти. Защо мислиш, че е лудост да имаш възможност да разговаряш с Бога? Не вярваш ли в молитвите?
- Да, но то е различно. Молитвата за мен винаги е била еднопосочна. Аз се моля, а Бог остава непроменен. - Бог никога не е отговорил на молитва?
- О, да, но никога устно, разбираш ли. В живота ми са се случвали всякакви неща, за които съм убеден, че са отговор (съвсем пряк отговор) на молитва. Но Бог никога не е говорил с мен.
- Ясно. Значи този Бог, в който вярваш, може да направи всичко. Само не може да говори.
- Естествено, че Бог може да говори, ако поиска. Просто не изглежда вероятно, че Бог би пожелал да говори с мен.
- В това се корени всеки проблем, с който се сблъскваш в живота си - че не се смяташ за достатъчно достоен, за да ти говори Бог.
О небеса, как можеш тогава изобщо да очакваш някога да чуеш гласа Ми, ако не можеш даже и да си представиш, че заслужаваш да ти се говори?
Ще ти кажа следното: В настоящия миг правя чудо. Защото говоря не само на теб, но и на всеки, който е взел в ръце тази книга и чете тези думи.
На всеки от тях говоря в момента. Знам кой е всеки един от тях. Знам кой ще намери пътя до тези думи и знам, че (точно както става и с другите ми послания) някои ще съумеят да чуят, а други само ще слушат, но няма да чуят нищо.
- Ами това повдига следващия въпрос. Още отсега, докато пиша този материал, аз вече замислям издаването му.
- И какво “лошо” има в това?
- Не може ли да се сметне, че създавам цялото това заради печалба? Няма ли всичко да изглежда подозрително?
- Това ли е намерението ти - да напишеш нещо, за да спечелиш много пари?
- Не. Не затова започнах да пиша. Започнах този разговор на хартия, защото от трийсет години съзнанието ми е претъпкано с въпроси - въпроси, за чийто отговор съм жадувал дълго. Идеята да превърна всичкото това в книга дойде по-късно.
- От Мен.
- От Теб?
- Да. Да не мислиш, че щях да те оставя да пропилееш всичките тези чудесни въпроси и отговори?
- Не съм се замислял над това. В самото начало просто исках отговор на въпросите, исках да свършат разочарованията и постоянното търсене.
- Добре. Спри да подлагаш мотивите си на съмнение (правиш го постоянно) и хайде да продължаваме нататък.
:

Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.163.159.27          Неделя          11.12.2016, 13:54