Душата търси чувството




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


00:21
11.12.2016
Неделя
50.16.17.16


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Душата търси чувството

- Че аз имам сто въпроса. Даже хиляда. Милион. И проблемът е, че понякога не знам откъде да започна.
    - Просто изреди въпросите. Започни отнякъде. Давай. Изброй онези, които ти идват наум.
    - Добре. Някои от тях изглеждат доста банални.
    - Стига си правил преценки срещу себе си. Просто изброй въпросите.
    - Добре. Ето някои, които ми идват наум в момента:
    1. Кога най-после животът ми ще потръгне? Какво е необходимо, за да се справя и да постигна поне минимален успех? Борбата ще свърши ли някога?
    2. Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотношения, така че да вървят гладко? Има ли начин да бъдеш щастлив в една интимна връзка? Тя винаги ли трябва да бъде цяло предизвикателство?
    3. Защо изглежда, че никога в живота си не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Такава ли ми е съдбата, че да спестявам и да се ограничавам докато съм жив? Какво ме възпира да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?
    4. Защо в живота не мога да правя онова, което наистина искам и същевременно с това да си изкарвам прехраната?
    5. Как да реша някои от здравните проблеми, пред които съм изправен? Хроничните заболявания, на които съм жертва, са толкова много, че могат да запълнят цял един живот. Защо ги имам точно сега? 6. Какъв е кармичният урок, който трябва да науча тук? Какво се опитвам да овладея?
    7. Съществува ли прераждане? Колко минали живота съм имал? Какво съм бил в тях? Съществува ли "кармичен дълг”?
    8. Понякога се чувствам като ясновидец. Възможно ли е "да бъдеш ясновидец”? Аз такъв ли съм? Хората, които твърдят, че са ясновидци, "с дявола ли си имат работа”?
    9. Допустимо ли е да се взимат пари за сторено добро? Ако си избера да стана лечител, мога ли да върша тази Божа работа и същевременно да имам финансово изобилие? Или двете взаимно се изключват?
    10. Допустим ли е сексът? Каква е Истината за това човешко изживяване? Дали единствената цел на секса е продължение на рода, както твърдят някои религии? Дали истинската святост и просветление се достигат чрез въздържание или чрез преобразуване на сексуална енергия? Допустим ли е сексът без любов? Може ли физическото усещане от него да бъде достатъчно добра причина за изживяването му?
    11. Защо си направил секса толкова хубаво, грандиозно и силно човешко изживяване, ако трябва да го избягваме, колкото се може повече? В тази връзка защо всички удоволствия са или "неморални”, или "незаконни”, или "вредни”?
    12. Има ли живи същества на други планети? Били ли сме посещавани от тях? В момента наблюдавани ли сме? Ние ще видим ли, докато сме живи, неоспоримо доказателство за извънземен живот? Всяка форма на живот свой Бог ли си има? Ти ли си Богът на Всичко?
    13. Ще дойде ли някога на Земята царството небесно? Ще се покаже ли някога Бог на земните хора, както е обещано? Съществува ли Второ Пришествие? Ще има ли някога край на света или апокалипсис, както гласят пророчествата в Библията? Има ли една единствена религия? Ако има, тя коя е?
    Това са само някои от въпросите ми. Както казах, имам поне още стотина. Някои от тях ме карат да се изчервя - звучат тъй по ученически. Моля те обаче, отговори ми - един по един - и хайде да "поговорим” за тях.

- Добре. Стигнахме и до тях. Недей се извинява за въпросите си. Това са въпроси, задавани от жени и мъже в продължение на стотици години. Ако бяха толкова глупави, нямаше да бъдат задавани отново и отново от всяко следващо поколение. Да минем към първия въпрос.
    Във Вселената съм създал Закони, които ти позволяват да имаш, т.е. да сътвориш точно каквото си избереш. Тези Закони не могат да бъдат нито нарушавани, нито пренебрегвани. Ти ги следваш дори в момента, докато четеш. Няма как да не следваш Закона, защото такъв е начинът, по който функционират нещата. Няма как да го прекрачиш, не можеш да действаш извън него.
    Във всяка минута от живота си си действал вътре в него и така си сътворявал всичко, което някога си изживял.
    Ти си в съдружие с Бога. Ние с теб споделяме едно вечно съглашение. Моето обещание към теб е винаги да ти давам онова, за което помолиш. Твоето обещание е да молиш и да разбереш процеса на молба и отговор. Аз веднъж вече ти го обясних. Ще го направя пак, за да ти бъде съвсем ясно.
    Ти си същество с три части. Състоиш се от тяло, разум и дух. Наричаш ги още и материално, нематериално и метафизично. Това е Светата Троица, наричана и с много други имена.
    Аз съм същото, което си ти. Проявявам се като Триединство - Три В Едно. Някои от теолозите ви са го нарекли Отец, Син и Свети Дух.
    Философите ви също разпознават този триумвират и го наричат съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Психиатрите ви са го нарекли То, его и свръхего. Науката го нарича енергия, материя и антиматерия. Поетите говорят за разум, сърце и душа. Мислителите на New Age споменават тяло, съзнание и душа.
    Времето ви е разделено на минало, настояще и бъдеще. Може ли това да не е същото като подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание?
    Пространството се дели по подобен начин на три части: тук, там и мястото по средата. Описанието на това „място по средата" е трудно и объркващо. В момента, в който започнеш да го определят, то става или „тук", или „там". И все пак знаем, че „пространството по средата" съществува. То държи „тук" и „там" на местата им - точно както вечното „сега" държи „преди" и „после" на местата им.
    Тези три аспекта у теб всъщност са три енергии. Можеш да ги наречеш мисъл, дума и действие. Трите, взети заедно, създават резултат, който на твой език и по твое разбиране се нарича чувство или изживяване.
    Душата ти (подсъзнанието, То, духът, миналото и пр.) е сумата от всички чувства, който някога си имал (сътворил). Съзнанието ти за някои от тези чувства се нарича „твоя памет". Когато проникнеш в паметта си, се казва, че си спомняш. Това означава да реконструираш, да събереш частите обратно.
    Когато събереш обратно всички части от себе си, ще си спомниш Кой Си В Действителност.
    Процесът на сътворяване започва с мисъл - идея, концепция, представа. Всичко, което виждаш наоколо, някога е било нечия идея. В твоя свят няма нещо, което най-напред да не е съществувало като чиста мисъл.
    Същото важи и за Вселената.
    Мисълта е първото ниво на сътворяване.
    След това идва думата. Всичко, което казваш, е изразена мисъл. Тя е творческа и изпраща творческа енергия във Вселената. Думите са по-динамични (би могло да се каже по-творчески) от мисълта, защото се намират на раз­лично вибрационно ниво от мисълта. Те променят (влияят на) Вселената с по-голяма сила.
    Думите са второто ниво на сътворяване.
    След тях идва действието.
    Действията са думи в движение. Думите са изразени мисли. Мислите са формиращи се идеи. Идеите са обединяващи се енергии. Енергиите са освободени сили. Силите са съществуващи елементи. Елементите са частици от Бога, късчета от Цялото, от което е направено всичко.
    Началото е Бог. Краят е действие. Действието е: Бог, сътворяващ или Бог, почувстван.
    Мисълта ти за себе си е, че не си достатъчно добър и достатъчно безгрешен, за да бъдеш част от Бога и в съдружие с Бога. Толкова дълго си отричал Кой Си, че чак си го забравил.
    Това не е станало случайно. Не се е случило просто така. Всичко е част от божествения план, тъй като ти не би могъл да сътвориш, да изживееш и да претендираш, че си, Който Си, ако вече си го постигнал. Наложи се най-напред да се освободиш от връзката си с Мен (да я отречеш, да я забравиш), за да можеш да я изпиташ пълноценно, като я сътвориш изцяло и като я извикаш на преден план. Защото най-голямото ти желание (което е и Моето най-голямо желание) беше да се почувстваш част от Мен. Следователно, ти се намираш в процес на изживяване на себе си, сътворявайки се отново във всеки момент. Така, както съм и Аз - чрез теб.
    Сега виждаш ли къде е съдружието? Долавяш ли значението му? Говорим за едно свято сътрудничество - истинско свето причастие.
    Животът ти следователно ще „потръгне", когато избереш той да потръгне. Ти още не си направил избора. Отлагал си, протакал си, протестирал си. Сега е време да провъзгласиш и да създадеш, каквото ти е било обещано. За да го сториш, трябва да повярваш на обещанието и да го живееш. Трябва да живееш обещанието на Бога.
    Обещанието на Бога е, че ти си Негов син. Нейно дете. Негово подобие. Нейна равна.
    А-а ... ето къде губиш връзката. Можеш да приемеш „Негов син", ,дете", „подобие", но трепваш от това да бъдеш наречен „Негов равен". Струва ти се твърде много, за да го приемеш. Твърде много грандиозност, твърде много почуда и твърде много отговорност. Защото, ако си равен на Бога, това значи, че никой не ти прави нещо на теб, а че всичко е сътворено от теб. Така вече не съществуват жертви и злодеи, а само резултати от мисълта ти за нещо.
    Казвам ти: всичко, което виждаш в собствения си свят, е плод на представата ти за него.
    Искаш ли животът ти истински да „потръгне"? Тогава промени представата си за него. Представата си за себе си. Мисли, говори и действувай като Бога, Който Си.
    Разбира се, това ще те откъсне от много - най-вече от човешките ти събратя. Ще те нарекат луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Евентуално ще им дойдеш до гуша и ще се опитат да те разпънат.
    Ще го направят не защото мислят, че живееш в собствения си свят на илюзии (повечето хора са достатъчно снизходителни да ти позволят личните ти забавления), а защото рано или късно други ще се почувстват привлечени от твоята истина заради обещанията в нея, които се отнасят до тях.
    Ето къде приятелите ти, хората, ще се намесят, защото именно тук ще започнеш да ги застрашаваш. Твоята простичка истина, простичко живяна, ще им предлага повече красота, повече удобство, повече спокойствие, повече радост и повече обич към себе си и другите, отколкото което и да било от онова, което земните ти приятели биха могли да измислят.
    Усвояването на тази истина би означавало края на техния подход. Би означавало края на омразата и страха, на фанатизма и войната; края на порицанието и убийствата, които все още продължават в Мое име; края на идеята, че „могъщият е прав"; края на купуването чрез сила; края на лоялността и почитта, почиващи на страх; края на света такъв, какъвто го знаят и какъвто всички вие сте го създали.
    Така че приготви се, добра душа. Защото от мига, в които приемеш осъзнаването на Себе си за своя свята кауза, ще бъдеш охулена, заплюта, наречена с обидни имена, напусната, а най-накрая и ще те обвинят, осъдят и порицаят (всеки по свой начин).
    Тогава защо да го правиш?
    Защото вече не те интересува дали светът те приема и одобрява. Вече не си доволен от това, което този свят ти е дал. Вече не си удовлетворен от това, което е дал на други­те. Ти искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Ти търсиш нов свят.
    Не го търси повече. Повикай го наяве.
    - Можеш ли да ми помогнеш да разбера по-добре как да го направя?
    - Да. Най-напред проникни в Най-Величествената си Мисъл за себе си. Представи си се такъв, какъвто би бил, ако всеки ден живееше тази мисъл. Представи си какво би мислил, правил и казвал и как би реагирал на онова, което другите правят и казват.
    Виждаш ли разлика между тази представа и нещата, които мислиш, правиш и казваш в момента?
    - Да. Виждам огромна разлика.
    - Добре. Би трябвало да я забелязваш, защото знаем, че в момента не живееш в хармония с най-висшата си пред­става за себе си. И така, след като си видял разликите между това, къде се намираш и къде би искал да бъдеш, започни да променяш, съзнателно да променяш мислите, думите и действията си, докато съвпаднат с най-висшата ти представа.
    Процесът ще изисква огромни умствени и физически усилия. Ще е необходимо непрекъснато (ежеминутно) наблюдение на всяка мисъл, дума и действие. Ще е необходимо постоянно да взимаш решения - съзнателно! Този процес всъщност е едно значително придвижване към съзнанието. Онова, което ще разбереш, ако приемеш цялото това предизвикателство, е, че си прекарал половината от живота си в безсъзнание. Иначе казано, изборите, които си правил чрез мислите, думите и делата си, не са ти били ясни дотогава, докато не си изпитвал последиците от тях. А когато си изпитвал последиците, си отричал, че имат нещо общо с мислите, думите и делата ти.
    Това е покана да спреш този несъзнателен начин на живот - предизвикателство, към което душата ти те зове открай време.
    - Струва ми се, че продължителното умствено наблюдение ще е ужасно изтощително.
    - Може и да бъде, докато не ти стане втора природа. То всъщност ти е втора природа. Първата ти природа е да обичаш безусловно. Втората ти природа е да изявяваш първата (истинската си природа) - по свой избор и съзнателно.
    - Прощавай, но няма ли подобно непрекъснато редактиране на всичко, което мисля, казвам и правя да ме превърне в безчувствен и безинтересен човек?
    - Никога. Различен, да. Но не безчувствен и безинтересен. Нима Христос е бил безинтересен? Не мисля, че е бил. Нима Буда е бил скучен? Хората са се тълпели, молели са се да бъдат в присъствието му. Никой, който е достигнал „майсторство", не е безчувствен и безинтересен. Необичаен - може би. Изключителен - възможно. Но никога безчувствен и безинтересен.
    И тъй, искаш ли животът ти да потръгне? Започни веднага да си го представяш такъв, какъвто искаш да бъде и влез в тази представа. Провери всяка мисъл, дума и действие, които не са в хармония с него. Отдръпни се от тях.
    Мине ли ти през ума мисъл, която не съответства на най-висшата ти представа, веднага я замени с друга мисъл. Кажеш ли нещо, което не съответства на най-висшата ти идея, запомни вече никога да не го повтаряш. Сториш ли нещо, което не съответства на най-добрите ти намерения, вземи решение да си го направил за последен път. И ако можеш, направи така, че да бъде добре и за друг, ако е бил въвлечен.
    - И преди съм чувал същото и винаги съм му се противопоставял, защото ми се струва, че е толкова неискрено. Имам предвид, ако си болен като куче, не бива ли да го признаеш? Ако си без пукнат грош, не бива ли да го казваш? Ако си ядосан чак до небесата, не бива ли да го показваш? Напомня ми на един виц, в който трима са изпратени в ада - един католик, един евреин и един представител на течението New Age. Дяволът казал на католика подигравателно: „Е, как ти харесват пламъците?" Католикът промълвил: „Принасям се в жертва." Тогава дяволът попитал евреина: „Е, как ти харесват пламъците?" Евреинът отговорил: „Какво друго мога да очаквам освен още по-голям ад?" Най-накрая дяволът отишъл при този от New Age и му задал същия въпрос. „Пламъци ли?", отвърнал той „Какви пламъци?"
    - Хубав виц. Но Аз не казвам, че трябва да пренебрегнеш проблема или да се престориш, че той не съществува. Казвам ти да огледаш обстоятелствата и след това да изразиш най-висшата си истина по отношение на тях.
    Ако си без пукнат грош, без пукнат грош си. Безпредметно е да излъжеш, че не е така. Отделно, че е и изтощително да се опитваш да скалъпиш някаква история, само и само да не си го признаеш. Собствените ти мисли по въпроса ("Лошо е да си без пукнат грош", „Това е ужасно", „Не ме бива за нищо, защото кадърните и работливи хора, никога не остават без пукнат грош" и т.н.) определят как ще изпиташ състоянието „да бъдеш без пукнат грош". Думите ти по въпроса ("Разорен съм", „Нямам пукнат грош", „Съвсем съм без пари") диктуват до кога ще останеш без пукнат грош. Действията ти (да се самосъжаляваш, да седиш обезкуражен, да не се опитваш да намериш изход, защото е безпредметно) създават действителността ти занапред.
    Първото, което би ти било полезно да разбереш за Вселената, е, че никое обстоятелство не е "добро" или „лошо". То просто е. Тъй че престани да правиш стойностни преценки.
    Второто, което е полезно да знаеш, е, че всички условния и обстоятелства са временни. Нищо не остава непроменено, нищо не стои неподвижно. По какъв начин ще се променят нещата, зависи от теб.
    - Прощавай, но трябва да те прекъсна отново. Какво ще кажеш тогава за някой, които е болен, но има вяра, че ще може да премести планини, които мисли, казва и вярва, че ще се оправи ... и само след шест седмици умира? Как би се вместило това в цялата тази история за положителното мислене и утвърдителното поведение?
    - Много добре. Задаваш трудните въпроси. Чудесно. Не е като да взимаш думата Ми направо за чиста монета. По-нататък ще дойде време да взимаш думите ми и така, на вяра, защото накрая ще разбереш, че ти и Аз можем да си обсъждаме всичко това до безкрайност, докато не ни остане нищо друго освен да го опитаме или да го отречем. Но още не сме стигнали дотам. Така че, да си продължим разговора.
Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (03.08.2009)
Разгледан: 3350 | Рейтинг: 4.1/8
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.17.16          Неделя          11.12.2016, 00:21