Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



05:23
13.12.2017
Сряда
54.227.126.69


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Случва се просто това, което се случва

- А какво ще кажеш за страданието? То ли е пътят към Бога? Някои казват, че то е единственият път. - Аз не харесвам страданието и който твърди обрат­ното, не Ме познава.
    Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
    - Тогава защо има толкова много страдание? „Защо Ти (ако Ти си Бога) не му сложиш край, след като не го харесваш?
    - Сложил съм му край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм ви дал, за да го осъзнаете.
    Виж, страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития. Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.
    Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.
    - Извинявай, но защо не отстраниш самите събития?
    - Чудесно предложение. За жалост обаче, Аз не ги контролирам.
    - Не ги контролираш!
    - Разбира се, че не. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.
    Вие създавате по своя воля едни от събитията, а дру­ги привличате към себе си повече или по-малко несъзнател­но. Има събития (към тях спадат големите природни бедст­вия), които приписвате на „съдбата".
    Но даже „съдбата" може да се определи като „резултат от всички мисли навсякъде". Или с други думи тя е съзнанието на планетата.
    - „Груповото съзнание".
    - Точно така.
    - Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино". Екологично умираме. Планетата ни е изправена пред значително геофизично бедствие. Земетресения. Вулкани. Може би даже и промяна в наклона на оста на Земята. А други казват, че колективното съзнание може да промени всичко това и че можем да спасим Земята с мислите си.
    - Мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.
    - Искаш да кажеш, че ако не го направим, ще видим Земята и обитателите й унищожени?
    - Създал съм законите на материалната Вселена дос­татъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.
    - Връщам се към страданието. Откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
    - Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разби­рат, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.
    Истинският Майстор ни най-малко не страда в мъл­чание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причи­ната, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.
    Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.
    Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболе­каря по-безболезнено. Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.
    - Но защо изобщо има страдание? Защо съществува даже възможността за страдание?
    - Не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.
    - Все пак не разбирам откъде ни е хрумнало, че страда­нието е нещо добро.
    - Умно е да настояваш с въпроса си. Първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии проповяд­ват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта - лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да избе­рем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.
    - Ама ти, братче, наистина избра пареща тема. И умно промени местоимението от мъжки на женски род. Искаше да го подчертаеш ли?
    - Исках да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито.
    По-скоро бихте предпочели да видите мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.
    - А Ти не би ли го предпочел?
    - Аз не правя преценка нито на едното, нито на дру­гото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.
    Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви. - Откъде да знам, че това, което казваш, е вярно? Откъде да знам даже и че чувам гласа на Бога, а не на свръхактивното си въображение?
    - Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее?
    -Не.
    - Тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!
    Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.
    Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада.

Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (03.08.2009)
Разгледан: 2519 | Рейтинг: 5.0/4
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.227.126.69          Сряда          13.12.2017, 05:23