2. Властта произтича от Вътрешната сила.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


01:50
04.12.2016
Неделя
54.211.5.239


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

2. Властта произтича от Вътрешната сила.

Какво общо има миналото с бъдещето?
    Когато познавате миналото, можете да знаете повече за всички възможности на бъдещето. Ти се обърна към мен и ме попита как да устроиш по-добре живота си. А ще ти бъде полезно да узнаеш по какъв начин си стигнал до положението, в което си днес.
    Аз ще ти разкрия какво е властта и какво е силата - и каква е разликата помежду им. Ще поговоря с теб за тази сатанинска фигура, която вие хората сте си създали, защо и как сте я създали и как сте решили, че Бог е „Той", не „Тя". Ще говоря за това Кой Съм Аз Реално за разлика от начините, по които ме разбирате в собствените си митологии. Ще ви разкрия Своето битие по такъв начин, че вие с радост ще замените митологията с тази космология - истинската космология на Вселената и нейната Връзка с Мен, Искам Вие да познаете живота, неговата същност и защо той се развива по такъв начин. Настоящата глава е посветена на всички тези неща.
    Когато ги узнаете, ще можете да решите какво от онова, което човешкият род е създал до момента, желаете да отхвърлите, защото тази трета част на нашия разговор, настоящата трета книга, е свързана с изграждането на един нов свят, на нова реалност.
    Твърде дълго вие Мои деца, сте живели в затвор, който сами сте си създали. Време е да излезете на свобода.
    Вие сте затворили своите естествени чувства, потискайки ги и превръщайки ги в напълно противоестествени, което е довело до нещастие, смърт и унищожение на вашия свят.
    Моделът на поведение на тази планета е бил: „Не се отдавайте на чувства". Ако изпитвате тъга - преодолейте я; ако изпитвате гняв - потиснете го; ако изпитвате завист - трябва да се срамувате от нея; ако изпитвате страх - надживейте го; ако изпитвате любов - овладейте я, ограничете я, потърпете малко, избягайте от нея - направете всичко да не я проявите тук и сега.
    Време е да се освободите.
    Истината е, че вие сте поставили в затвор своя Свещен Аз и е време да освободите Себе Си.
    Започвам да се вълнувам. С какво да започнем? Как да поставим начало?
    В краткото ни изследване засега нека да се върнем във времето, когато вашето общество се е преорганизирало, тоест, когато мъжете са станали доминиращи и след това са решили, че не е подходящо да показват чувствата си - и в някои случаи дори че не бива да притежават чувства.
    Какво имаш предвид като казваш „Когато вашето общество се е преорганизирало"? За какво по-точно говориш?
    На ранните етапи на историята вие сте живели в матриархат, след това се е осъществила промяна и се е появило патриархалното общество. Когато сте осъществили тази промяна, вие сте се отрекли от проявите си на чувства, започнали сте да определяте тези прояви на чувства като „слабост". Точно в този период мъжете са измислили дявола и Бога в мъжки род.
    Нима мъжете са измислили дявола?
    Да. Сатаната е по същество мъжко изобретение. В крайна сметка цялото общество го е възприело, но отхвърлянето на чувствата и създаването на „Злодея" е било част от бунта на мъжете срещу матриархата - период, през който жените са властвали над всичко чрез своите емоции. Те са заемали всички ръководни постове, всички властващи религиозни позиции, всички сфери на влияние в търговията, науката, образованието и лечителското изкуство.
    Каква власт са притежавали мъжете тогава?
    Никаква. Мъжете не са можели да оправдаят своето съществуване, защото са имали много малко значение, с изключение на способността си да оплождат женската яйцеклетка и да вдигат тежки предмети. Те до голяма степен са наподобявали работните мравки и пчелички. Вършели са тежката физическа работа и са гарантирали даването и защитата на децата.
    Нужни са били стотици години на мъжете да открият и да си създадат едно по-широко място в структурата на тогавашното общество. Векове са минали преди да бъдат пуснати да участват в живота на рода. Да имат глас във взимането на решения. Жените не са ги смятали за достатъчно интелигентни, за да разбират подобни въпроси.
    Много е трудно човек да си представи общество, което действително да забранява на цял клас от хора да гласуват само въз основа на това от какъв пол са.
    Усещам твоята ирония. Наистина ли смяташ, че мога да продължа?
    Да, моля Те.
    И още векове е трябвало да минат преди те да си помислят, че могат да заемат лидерски позиции, за каквито най-сетне са имали шанса да гласуват. Други постове на влияние и власт в тяхната култура са им били също така отказвани.
    И когато мъжете най-сетне са се сдобили с положение на власт в обществото и са се издигнали над предишната си позиция на хора, които трябва само да правят деца и буквални физически роби, много добре говори за тях това, че никога не са се опитвали да си отмъстят на жените, а винаги са се отнасяли към тях с уважение, респект и са им давали власт и влияние, каквото заслужават всички хора, независимо от пола им.
    Ето че отново иронизираш.
    О, извинявай. Пак ли не улучих верния тон?
    Да се върнем на нашия разказ. Но преди да продължим темата за това как е бил измислен „дяволът", нека да поговорим малко за властта. Защото именно във връзка с властта е бил измислен сатаната.
    А сега сигурно ще кажеш, че в днешно време мъжете притежават цялата власт, нали? Позволи ми да те изпреваря и да ти кажа защо смятам, че е станало така.
    Каза, че през периода на матриархата мъжете са приличали до голяма степен на работните пчелички, които са обслужвали пчелата-търтей. Каза, че са вършели тежка физическа работа и са осигурявали създаването и закрилата на децата, а на мене ми се искаше да кажа: „Какво тогава се е променило? Та те правят това и сега!" Мога да се обзаложа, че много са мъжете, които вероятно ще се съгласят, че няма голяма промяна - с тази разлика, че те са извлекли известна полза от това, че са поддържали своята „неблагодарна роля". Днес те притежават повече власт.
    Фактически повечето власт.
    Добре, повечето власт. Но иронията, която виждам във всичко това е, че и двата пола си мислят, че на тях се е паднала неблагодарната задача, докато на другите им е много приятно. Мъжете се противопоставят на жените, които опитват да си възвърнат донякъде властта, защото мъжете твърдят, че те са обречени, ако правят за културата всичко, което правят, без да имат поне властта, която е необходима за това.
    Жените се противопоставят на това, че мъжете държат цялата власт и твърдят, че не могат да продължат да правят за културата всичко, което правят и в същото време да остават безвластни.
    Анализът ти е напълно правилен. И както мъжете, така и жените са обречени да повтарят своите грешки в един безкраен цикъл от нещастия, които сами си нанасят, докато едната или другата страна най-сетне проумее, че смисълът не е във властта, а в силата. И докато и двете страни осъзнаят, че този смисъл не е в разединението, а в единството. Защото в единството има вътрешна сила, с в разделението тя се разгражда, оставяйки човек с чувство за слабост и безсилие - което пък го кара да се бори за власт.
    Но Аз ви казвам: преодолейте този разрив помежду си, сложете край на илюзията за разделение и така ще се върнете към първоизвора на вашата вътрешна сила. Там ще намерите същинската власт, властта да извършите всичко. Властта да бъдете всичко. Властта да имате всичко. Защото властта да творите произтича от вътрешната сила, която се поражда чрез единство.
    Това е истински вярно за отношенията между вас и Бога - също както е вярно за отношенията между вас и вашите събратя.
    Престанете да мислите за себе си като за откъсната, обособена единица и цялата истинска власт, която произтича от вътрешната сила на единството, ще ви принадлежи - на вас като общество, обхващащо целия свят и като индивидуална част от цялото - и ще се подчинява на желанията ви.
    Запомнете следното:
    Властта произтича от Вътрешната сила. Вътрешната сила не произтича от голата власт. По-голямата част от света смята обратното.
    Власт, лишена от вътрешна сила, е илюзия. Вътрешна сила, лишена от единство, е лъжа. Една лъжа не е направила нищо полезно за човешкия род, но въпреки всичко дълбоко се е вкоренила във вашето родово съзнание, защото вие си мислите, че вътрешната сила произтича от индивидуалността и от отделеността, а това просто не е така. Разделението от Бога и един от друг е причината за всички ваши неблагополучия и страдания. Въпреки това, разделението продължава да се прикрива зад силата и вашата политика, икономика и дори религия утвърждават една лъжа.
    Тази лъжа е генезисът на всички войни и на всички класови борби, които водят до война; на цялата враждебност между расите и половете и на всякакви борби за власт, които водят до враждебност; на всички лични изпитания, неблагополучия, и вътрешни противоречия, които водят до нещастия.
    Въпреки всичко, вие здраво сте се вкопчили в тази лъжа, макар да виждате накъде води тя - към собственото ви унищожение.
    Но казвам ви: Познайте истината и истината ще ви направи свободни.
    Не съществува разделение. Нито един от друг, нито от Бога, нито от нищо съществуващо.
    Тази истина Аз ще повтарям все отново и отново на настоящите страници. Това наблюдение ще правя пак и пак.
    Постъпвайте така, сякаш сте неразделна част от всичко и от всички и ще изцелите своя утрешен свят.
    Това е най-великата тайна на всички времена. Това е отговорът, който човек е търсил хилядолетия наред, това е решението, за което е работил, откровението, за което се е молил.
    Постъпвайте така, сякаш че сте неразделна част от всичко и вие ще изцелите света.
    Разберете, че смисълът се състои в това да имате власт заедно, а не един над друг.
    Благодаря Ти. Това го разбирам. И тъй, да се върнем назад в началото. Жените са имали власт над мъжете, а сега се е получило обратното и мъжете са измислили дявола, за да отнемат тази власт от жените, които са ръководели племето или клана?
    Да. Те са използвали страха. Защото страхът е бил единственото оръдие, с което са разполагали.
    И в този случай не са се променили много неща. Мъжете и до ден днешен използват страха. Понякога те го използват още преди да се допитат до разума. Особено по-големите мъже, по-силните мъже. (Или по-големите и по-силни нации.) По-някога това като че ли е вътрешно присъщо на мъжете, изглежда като че ли е на клетъчно ниво. Правото е на силата. Властта е силата.
    Да. Така е било от времето на падането на матриархата. Но как се е стигнало до това?
    Моят кратък исторически преглед се занимава точно с този въпрос.
    Тогава продължи, моля Те.
    Онова, което мъжете е трябвало да направят, за да се сдобият с власт през периода на матриархата, е било не да убедят жените, че мъжете трябва да получат повече власт над техния живот, а да убедят в това другите мъже. Животът в края на краищата за мъжете е вървял доста гладко и е имало далеч по-лоши начини на живот от това просто да вършиш известна физическа работа, за да те оценят и след това да правиш секс. Тъй че не е било леко за мъжете, които не са притежавали власт, да убедят другите мъже да потърсят властта. До момента, в който откриват страха. Страхът е нещо, на което жените никога не са залагали. Този страх се започва със семената на съмнението, разпръснати от най-недоволните сред мъжете. Това обикновено били най-малко желаните мъже; немъжествени, непривлекателни - и следователно онези мъже, на които жените са обръщали най-малко внимание.
    И аз мога да се обзаложа, че тъкмо по тази причина, жалванията им са били пренебрегнати като израз на гняв, предизвикан от сексуално безсилие.
    Точно така. Но тези недоволни мъже е трябвало да се възползват от единственото средство, с което са разполагали. И така те са се опитали да събудят страх, пръскайки семената на съмнението. Ами ако жените не са прави, ако техният начин на справяне със света не е най-добрият? Какво, ако фактически те водят цялото общество - целия човешки род към сигурно унищожение?
    Това е нещо, което мнозина мъже не биха могли да си представят. Та нали в края на краищата жените водят пряко генеалогията си от Богинята? Та нима те не са точно физическо копие на Богинята? Нима тази Богиня не е добра?
    Това учение е било толкова могъщо и въздействащо, че мъжете не са имали друг избор, освен да изобретят дявола, сатаната, който е трябвало да се противопостави на безкрайната доброта на Великата Майка, която са боготворили хората от времето на матриархата.
    Как са успели да убедят когото и да било, че съществува такова нещо като „зъл дух"?
    Онова, което цялото им общество е разбирало, е била теорията за „гнилата ябълка", дори и жените са виждали и знаели от опит, че някои деца просто „излизат лоши" независимо от това какво те правят за тях. Това се отнася особено за момчетата, които, както всеки знае, понякога просто не могат да бъдат контролирани.
    И така бил създаден един мит.
    Един ден, се казва в мита, Великата Майка - Богинята на Богините, родила дете, което се оказало лошо. Каквото и да правела Майката, детето не се държало добре. В края на краищата, то повело борба с майка си за нейния трон.
    Това е било прекалено дори и за такава любяща и прощаваща Майка. Момчето било завинаги пропъдено, но продължило да се явява под друг облик, умно измислен, така че да се представя дори за самата Велика Майка. Този мит дал основание на мъжете да се запитат: „Откъде можем да знаем, че Богинята, на която се покланяме, е изобщо Богиня? Това може да е онова лошо дете и да се стреми да ни измами."
    Чрез този метод мъжете внесли безпокойство у другите мъже, което породило гняв, че жените не вземат насериозно техните безпокойства и накрая се стигнало до бунт.
    Така било създадено съществото, което днес наричате сатана. Никак не е трудно да се създаде мит за „лошото" дете, нито е трудно да се убедят дори жените от рода, че е възможно да съществува такова създание. Не е било трудно също да се приеме, че това лошо дете е било от мъжки пол - нали мъжете са били по-низшия пол.
    Това средство се е използвало, за да се постави един митологически проблем. Ако „лошото" дете е момче, ако „злосторникът" е мъж, кой тогава може да го надмогне? Със сигурност това не е жената-Богиня, защото, умно твърдят мъжете, що се отнася до проблемите на мъдростта и познанието, на яснотата на виждане и любовта, на предвижданията и мисленето, никой не се съмнява в женското превъзходство. Но във връзка с проблемите, които изискват груба сила, не са ли необходими мъже?
    Преди в митологията за Богинята мъжете са били просто спътници на жените и са действали като слуги, задоволяващи опияняващото им желание за страстно зачитане на тяхното Божествено величие.
    Ала ето че мъжете били нужни за нещо повече; мъжът е можел също да защити Богинята и да унищожи нейния Враг. Тази промяна не се е осъществила за една нощ, а в продължение на много години. Постепенно, много бавно, обществата започнали да гледат на мъжете-съпрузи като на мъже-закрилници, защото вече е съществувал някой, от когото трябвало да защитават Богинята. Тоест, очевидно е необходим закрилник.
    Не е необходимо да се направи голяма крачка от представата за мъжа-закрилник до представата за мъжа като равностоен партньор, който сега стои наравно с Богинята. Бил създаден Богът в мъжки род и в известен период от време Боговете и Богините са имали равноправна ръководна роля в митологията.
    После също така постепенно Боговете започват да получават по-голяма роля. Нуждата от закрила, от сила, започва да измества нуждата от мъдрост и любов. От тези митологии се ражда нов тип любов - любов, която закриля посредством груба сила, но това е също любов, която съблазнява онези, които закриля, която е ревнива спрямо нейните Богини, която не само обслужва техните женски страсти, но се бори и умира за тях.
    Започват да възникват митове за Богове, които имат огромна сила, които враждуват и се борят помежду си, за Богини с неизразима красота. По този начин се създава ревнивият Бог.
    Това е много увлекателно.
    Почакай. Вече сме близо до края, но има още малко.
    Не след дълго ревността на Боговете започва да се отнася не само към Богините, но и към всички творения и към всички сфери. Трябва да обичате Него, само Него, защото иначе!
    След като мъжете били най-могъщите представители на рода, а Боговете най-могъщите представители на мъжете, то очевидно не е имало много място за спор във връзка с тази нова митология. Започват да се появяват разкази за съдбата на онези, които са се опитали да спорят и са загубили. Ражда се Богът на гнева.
    Скоро бива опорочена цялата идея за Божеството. Вместо да бъде първоизвор на цялата любов, то се превръща в източник на страх.
    Праобразът на любов, който е преимуществено женски - безкрайната любов на майката към детето и дори на жената към нейния не особено умен, но в края на краищата полезен мъж, се измества от ревнивата, отмъстителна любов на един взискателен, нетолерантен Бог, който не допуска нищо да се изпречи на пътя Му. Не допуска да бъде пренебрегван и не забравя нито една обида.
    Усмивката на светлата Богиня, която изпитва безгранична любов и нежно покорство пред законите на природата се изместват от суровия облик на един не толкова светъл Бог, който претендира за власт над законите на природата и все по-ограничаваща любов.
    Това е Богът, на когото вие се покланяте днес и това е начинът, по който сте стигнали дотук.
    Удивително. Интересно и удивително. Но защо ми разказа всичко това?
    Много е важно да разберете, че вие самите сте неговите автори. Идеята, че „правото е на силния" или „силата е във властта" е родена чрез вашите теологически митове, които са създадени от мъжете.
    Богът на отмъщението, ревността и гнева е плод на вашето въображение. Но нещо, което е живяло във вашето въображение толкова дълго, се е превърнало в реалност. Някои от вас и до днес го възприемат като реалност, то обаче няма нищо общо с върховната реалност, с това, което в действителност става тук.
    И кое е то?
    Онова, което става, е, че вашата душа копнее за най-върховното преживяване на самата себе си, което може да си представите. Тя е дошла тук с тази цел - да осъществи себе си (тоест да стане реалност) посредством опита.
    Но после тя е открила удоволствието на плътта, не просто секса, а всички възможни удоволствия - и отдавайки се на тези удоволствия, тя постепенно е забравила удоволствията на духа.
    Това са също удоволствия - много по-големи от тези, които тялото въобще може да ви предложи, ала душата е забравила това.
    Е, добре, сега се отклоняваме от цялата история и се връщаме към нещо, което Ти и преди засегна в този диалог. Би ли могъл отново да го разкриеш?
    Всъщност не се отклоняваме от историята. Опитваме се да свържем всичко в единна цялост. Всичко е много просто. Целта на твоята душа - причината тя да се въплъти в тяло - е да бъде и да прояви Своята Истинска Същност. Душата се стреми към това, стреми се да познае себе си и да преживее себе си.
    Този копнеж да познава е стремлението на живота да бъде, това е Бог, който е избрал да изяви Себе Си. Богът във вашите истории не е онзи Бог, който е истинен. Вашата душа е средството, чрез което Аз се изявявам и преживявам Самия Себе Си.
    А това не ограничава ли до голяма степен Твоето преживяване на Самия Себе си?
    Ограничава го или не го ограничава. Това зависи от вас. Вие бивате Мое проявление и преживяване на онова ниво, на което изберете. Има хора, които са избрали много мащабни проявления. Няма никой, който е по-висш от Исус Христос, макар че има и други, които са постигнали също такава висота.
    Нима Христос не е най-върховният пример? Не е ли той Бог, изявил се като Човек?
    Христос е най-висшият пример, просто той не е единственият, който е постигнал това най-върховно състояние. Христос е Бог, превърнал се в Човек, но той не е единственият човек, превърнал се в Бог. Всеки човек е „Бог превърнал се в Човек".
    Вие сте Аз, който се проявявам във вашата настояща форма, ала не се притеснявайте, че може да Ме ограничите, че това може да Ме направи ограничен, защото Аз не Съм ограничен и никога не Съм Бил. Смятате ли, че вие сте единствената форма, която Съм избрал, смятате ли, че сте единствените създания, в които Съм проникнал със Собствената си Същност?
    Казвам ви: Аз съм във всеки цвят, във всяка дъга, във всяка звезда на небето, Аз съм във всичко върху всяка планета, която се върти около всяка звезда.
    Аз съм шепотът на вятъра, топлината на слънцето, невероятната самобитност и изключителното съвършенство на всяка снежинка.
    Аз съм величието в стремителния полет на орела и невинността на кошутата в полето, храбростта на лъвовете, мъдростта на дребните.
    Аз не съм ограничен до модусите на проявление, които се наблюдават само на вашата планета. Вие не знаете Кой Съм Аз, а само си мислите, че знаете. Но не си мислете, че Моята Същност се ограничава до вас и, че Моята Божествена Същност - този най-свят дух - е дадена на вас и само на вас. Това би било горделива и невярна мисъл.
    Моето Битие е във всичко. Във всичко. Всеобхватността на Моето Проявление. Целостта на Моето Естество. Няма нищо, което Аз Не Съм, и нищо, което Аз Да Не Мога Да Бъда.
    Смисълът на сътворението ви, Мои благословени създания, е в това Аз да преживея Себе Си като Творец на Своя Собствен Опит.
    Някои хора не разбират това. Помогни ни да го разберем.
    Един аспект на Бога, който много специално създание би могло да пресътвори, е аспекта Ми на Творец.
    Аз не Съм нито Бога, нито Богинята от вашите митологии. Аз Съм Творецът, Онзи, Който Твори. Избрал съм да Позная Себе Си от Собствен Опит.
    Така, както познавам Своя съвършен строеж посредством снежинката, Своята удивителна Красота посредством розата, така също познавам Своята творческа сила посредством вас.
    На Вас Аз Съм дал способността съзнателно да сътворявате своя опит, която способност имам и Аз.
    Чрез вас Аз мога да преживея всеки Свой аспект: съвършенството на снежинката, удивителната Красота на розата, куража на лъвовете, величието на орлите. Всичко това ви е присъщо. Аз съм вложил във вас всички тези неща - и нещо повече: да имате съзнание за тях.
    Така вие притежавате Самосъзнание. И сте получили най-големия измежду даровете, защото имате съзнание за това, което сте - а точно това Съм Аз.
    Аз съм Себе си. Осъзнаващ Себе си като битие за Себе си.
    Това се има предвид с думите: Аз Съм, Който Съм.
    Ти си онази Част от Мен, която е осъзнатото, преживяното в опита.
    И това, което ти преживяваш (и това, което Аз преживявам посредством теб), съм Аз, сътворяващ Себе си.
    Аз съществувам в постоянния акт на сътворяване на Себе си.
    Означава ли това, че Бог не е неизменен? Означава ли, че Ти не знаеш какво ще бъдеш в следващия момент?
    Та как бих могъл да зная? Ти още не си решил това!
    Искам да съм сигурен, че правилно Те разбирам. Аз ли решавам всичко това?
    Да. Ти, това съм Аз. Ти си в процес на избор на Моето Аз.
    Ти, това съм Аз и ти избираш какво Съм и какво ще Бъда.
    Това вие всички сътворявате колективно. Правите го на индивидуална основа, като всеки от вас решава Кой Е Той и преживява това и го правите колективно, като колективно същество, което съвместно сътворява Онова, Което Е.
    Аз Съм колективно преживеният опит на всички вас!
    И Ти наистина не знаеш Кой ще Бъдеш в следващия момент, тава ли?
    Бях малко прибързан преди минута. Разбира се, че зная. Аз вече зная всички ваши решения, така че зная Кой Съм, Кой Съм Бил Винаги и Кой Винаги Ще Бъда.
    Но как можеш да знаеш какво ще избера да бъда, да върша, да имам в следващия миг, а още по-малко да знаеш какво цялото човечество ще избере?
    Много просто, вие вече сте направили своя избор. Всичко, което някога ще бъдете, вършите или имате, вече сте го осъществили. Осъществявате го точно в този миг. Разбираш ли? Времето не съществува.
    Това също дискутирахме преди.
    Струва си да го преразгледаме отново сега.
    Да. Кажи ми отново как става така?
    Миналото, настоящето и бъдещето са концепции, които вие сами сте конструирали. Реалности, които сте изобретили, за да сътворите контекст, в който да придадете форма на настоящото си преживяване на опита. В противен случай всички ваши (Наши) преживявания ще се припокриват. Те действително се припокриват - тоест случват се в едно и също „време", само че вие не знаете това. Вие сте се поставили в една възприемателна черупка, която скрива от погледа Тоталната Реалност.
    Аз подробно обясних всичко това във втора книга, може би ще е добре за теб да препрочетеш този материал, за да поставиш в съответния контекст това, за което говорим сега. Онова, което подчертавам тук, е, че всичко се случва едновременно. Всичко. Така че, да, Аз действително зная „какво ще бъда", „какво съм" и „какво съм бил". Аз непрестанно и винаги зная това, тоест зная всички ходове.
    И както виждаш няма начин да Ме изненадате.
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (20.05.2009)
Разгледан: 1286 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.5.239          Неделя          04.12.2016, 01:50